Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (77) (Готически уестърн)

Харем на сенките

Чудовището Хоклайн си бе намерило отлично укритие в лабораторията и сега просто чакаше Гриър, Камерън и сестрите да стъпят в неговото царство.

Чудовището беше тъй сигурно в тяхната бъдеща съдба, че дори не полюбопитствува, когато чу едната от сестрите Хоклайн да пищи и да търчи по коридора далеч от лабораторията, следвана от всички останали.

Има ли значение какво правят там, след като скоро ще се върнат, ще слязат по стълбите и тогава чудовището Хоклайн ще си поиграе с тях. После ще ги превърне всички в сенки и тогава, вместо една смотана сянка, щяха да го следват пет.

Може би тези нови сенки ще са по-вещи в ролята, отредена им от чудовището Хоклайн. Да — помисли то, — няма да ми е излишна по-голяма компетентност по отношение на сянката.

Чудовището Хоклайн се бе скрило зад някакви епруветки с вещества, които представляваха несполучливи опити за пречистване на Химикалите от злото и над които професорът бе работил дълги месеци, преди да ги изостави.

Сянката се бе скрила зад един часовник до епруветките. В мига, в който лабораторията щеше да бъде осветена, щеше да лъсне колко негодно е скривалището й.

Сянката не умееше да свърши нищо както трябва.

— Скоро ще си имаш другарчета — подхвърли й чудовището Хоклайн.

Сянката нямаше представа за какво, мамка му, намеква то.