Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (15) (Готически уестърн)

Губернаторът на Орегон

Гриър, Камерън и Вълшебното момиче отидоха в ковачницата да наемат коне, за да продължат на другата сутрин към мис Хоклайн. Искаха да бъдат сигурни, че призори, когато трябваше да тръгнат, конете им ще са готови.

Ковачът държеше странна сбирщина коне, от които даваше понякога под наем, стига да ви познаваше или пък да харесаше вида ви. Насмукал се бе с цяло ведро бира на вечеря, затова беше много приятелски настроен.

— Вълшебно момиче! — възкликна той. — Не съм те виждал тук от сума време. Къде беше? Чувам, че по пътя за Гомпвил убивали хора. Казвам се Пилс. — И протегна бирено-приятелска ръка на Гриър и Камерън. — Аз осигурявам тук конете.

— Ще ни трябват коне за утре сутринта — каза Вълшебното момиче. — Отиваме при мис Хоклайн.

— Мисля, че ще ви намеря няколко. Поне един от тях ще стигне дотам: ако извадите късмет.

Пилс обичаше да прави шеги за сметка на конете си. Известен беше в областта с най-калпавите коне, събрани в един обор.

Имаше един с тъй хлътнала гърбина, че приличаше на октомврийски полумесец. Кръстил го бе Кайро.

— Този кон е египетски — обясняваше на хората.

Имаше и друг, който пък беше без уши. Някакъв пиян каубой му ги бил отгризал на бас за петдесет цента.

— Хващам се на бас за петдесет цента, че съм тъй пиян, че мога да отгриза ушите на кон!

— Глупости, сигурен съм, че не си чак толкова пиян!

А имаше и трети кон, който пък пиеше уиски. Изливаха му кварта^[1] уиски в кофата и той го пресушаваше, а после се заваляше на една страна и всички умираха от смях.

Но бисерът на неговото стадо беше един кон с дървено копито. Роден бил без дясно задно копито, затова някой му изрязал дървено, но майсторът нещо се объркал, впрочем той бил не съвсем наред с главата, та дървеното копито приличаше повече на гъши крак, отколкото на конско копито. Доста странно бе да видиш кон, който шляпа с дървен гъши крак.

Някаква политическа особа пристигнала веднъж чак от Ла Гранд специално, за да види конете на Пилс. Говореше се, че дори губернаторът на Орегон бил чувал за тях.