Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (14) (Готически уестърн)

Били

Надвечер прекосиха моста над Сенчестия ручей. От тоя мост не виси обесен. помисли си Камерън, докато колата навлизаше в Били.

Върху лицето на Вълшебното момиче грейна радост. Щастлива беше, че се завръща у дома. Отсъствувала бе месеци наред, изпълнявайки поръката, с която мис Хоклайн я беше пратила далеч, и ето че се връщаше с двама души. Нетърпелива бе да види мис Хоклайн. Толкова неща имаха да си говорят. Щеше да разкаже на мис Хоклайн за Портланд.

Дишането на Вълшебното момиче видимо се учести, защото тя предвкуси удоволствието, което щеше да получи от телата на Гриър и Камерън. Те, разбира се, не знаеха, че в скоро време Вълшебното момиче ще преспи с тях.

Забелязаха, че нейното дишане се промени, но не знаеха на какво се дължи това. Мислеха, че е от радост, загдето се прибира у дома, или нещо подобно.

В Били беше шумно, защото беше точно по вечеря. Миризма на месо и картофи насищаше вятъра. Всички врати и прозорци бяха разтворени. Денят бе много горещ и отвсякъде се чуваше как хората се хранят и говорят.

В Били имаше шейсет-седемдесет къщи, сгради и бараки, разположени от двете страни на потока, който течеше през каньона; по неговите стръмни склонове растяха хвойнови храсти, придаващи сладкото свежо ухание на околността.

В Били имаше три бара, една гостилница, един голям магазин, една ковачница и една църква. Нямаше хотел, нито банка, нито лекар.

Имаше шериф, но нямаше затвор. Шерифът се казваше Джек Уилямс и можеше грозно да ти разплаче майката. Той смяташе, че прибирането в затвора е губене на време. Ако някой в Били направеше поразия, той просто му строшаваше ченето и го хвърляше в потока. През останалото време се занимаваше със своя много гостоприемен салун^[1], „Джек Уилямс Хаус“, и всяка сутрин черпеше градските пияници по една чашка.

Зад църквата имаше гробище и пасторът, някой си Фредерик Камс, неуморно се опитваше да събере дарения, за да издигне ограда около гробището, защото елените влизаха вътре и опасваха цветята и други неща от гробовете.

По някаква необяснима причина пасторът побесняваше, щом видеше елени сред гробовете, и изсипваше ураган от псувни, но никой никога не прие сериозно идеята му да се огради гробището.

На хората просто не им пукаше.

— Влезли няколко елена. Много важно. Хлопа му нещо на нашия пастор — беше най-често реакцията им относно ограждането на гробището в Били.