Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (1) (Готически уестърн)

Урокът по езда

Приклекнали и стиснали пушки сред ананасовото поле, те гледаха как един баща учи сина си да язди. Това ставаше на остров Хавай в лятото на 1902 година.

От дълго време не бяха разменили дума. Просто се снишиха и впериха очи в мъжа, момчето и коня. А гледката пред тях не ги правеше щастливи.

— Не мога — каза Гриър.

— Но той е долно копеле — настоя Камерън.

— Не мога да застрелям един човек, докато учи детето си да язди кон — каза Гриър. — Не съм устроен така.

Гриър и Камерън не се чувствуваха като у дома сред ананасовото поле. На остров Хавай те изглеждаха не на място. И двамата бяха в каубойски костюми — обичайното облекло на Източен Орегон.

Гриър стискаше любимата си пушка „Краг“, калибър 30:40, а Камерън — „Уинчестър“ 25:35. Гриър обичаше да занася Камерън за пушката му. Току му подмяташе: „За какъв дявол вечно мъкнеш тая заешка пушка, а не си вземеш една истинска, като моята «Краг»?“

Те следяха внимателно урока по езда.

— Ето как ще изтървем две хиляди долара — каза Камерън. — Напразно бихме тоя гаден път с гадния кораб. Струваше ми се, че никога няма да спра да повръщам, а сега се налага да го минавам повторно и в джоба ми пак ще дрънкат само дребни пари.

Гриър кимна.

Пътуването от Сан Франциско до Хавайските острови беше най-отвратителното изпитание в живота на Гриър и Камерън, по-отвратително дори от онова, когато простреляха десет пъти помощник-шерифа на Айдахоу, а той все не умираше, та най-после Гриър се видя в чудо и каза на помощник-шерифа: „Моля ви, умрете, защото не ни се иска да стреляме повече във вас.“ А помощник-шерифът му отвърна: „Окей, ще умра, само не стреляйте повече в мен.“ — „Няма да стреляме повече във вас“ — обеща му Камерън. „Окей, мъртъв съм“ — и умря.

Мъжът, момчето и конят се обучаваха в предния двор на една голяма бяла къща, засенчена от кокосови палми. Къщата беше като бляскав остров сред ананасовите полета. От нея долиташе музика на пиано. И лениво се разнасяше в топлия следобед.

В този миг на предната веранда излезе жена. Държеше се като съпруга и майка. Облечена бе в дълга бяла рокля с висока колосана яка.

— Вечерята е готова! — изкряска тя. — Хайде на плюскане, каубои!

— По дяволите! — изруга Камерън. — Тоя път съвсем сигурно ги изтървах. Хилядата долара. По всички предвиждания той отдавна трябваше да бъде мъртъв и на път да го изпружат на верандата, а ето че влиза в къщата си, за да се наяде.

— Я да се махаме от тоя проклет остров! — отсече Гриър.