Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (58) (Готически уестърн)

Въпроси пред залез-слънце

По това време вече къщата хвърляше дълга сянка през заскрежената земя към слънцето, което скоро щеше да се раздели с Мъртвите хълмове, с Източен Орегон и с цяла Западна Америка, а Гриър задаваше последни въпроси на дамите Хоклайн.

— Значи, вие никога не сте виждали чудовището? — попита Гриър мис Хоклайн.

— Не, само сме го чували да вие долу в пещерите и да блъска по желязната врата, която отделя пещерите от лабораторията. Трябва да е много силно, защото вратата се огъва. А тя е плътна. Желязна.

— Но не сте го виждали?

— Не сме.

— И откак баща ви е изчезнал, вратата не е била отключвана?

— Да — потвърди мис Хоклайн. Перлените огърлици на сестрите Хоклайн засветиха по-ярки, почти достигнаха блясъка на диаманти. Гриър зърна движение в мрака на косите им. Сякаш къдриците им се полюшваха, а не се бяха полюшнали. Нещо в тях се помести. Гриър се замисли. Тогава разбра, че се е раздвижил цветът на техните коси.

— И понякога чувате вой?

— Чуваме го из цялата къща, както и ударите по вратата — отговори мис Хоклайн.

— Колко често?

— Почти всеки ден — каза мис Хоклайн.

— А ние още не сме го чули — отбеляза Гриър.

— Понякога е така — намеси се другата мис Хоклайн. — Ама защо ни задавате толкова въпроси? Нали вече ви разказахме всичко, което знаем, защо ни карате да го повтаряме?

— Да — измърмори Камерън. — Трябва да очистим проклетото чудовище от пътя си.

— Добре — съгласи се Гриър. — Да го убием. — И очите му се плъзнаха небрежно по огърлиците на сестрите Хоклайн.

Огърлиците го погледнаха в упор.