Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (45) (Готически уестърн)

Изнасяне на мъртвец

— Знаете ли какво желая най-силно в момента? — рече мис Хоклайн.

— Какво? — попита Камерън.

— Да спя с някого.

Камерън наведе очи към великана-иконом, после погледна мис Хоклайн.

— И аз искам да спя с някого — присъедини се към сестра си другата мис Хоклайн. — От един час си мисля само за това. Колко ще е хубаво да се налюбим.

Както бяха грабнали оръжията си, Гриър и Камерън се вкамениха, а великанът-иконом остана да лежи самотен и забравен в смъртта си.

Гриър пое дълбоко въздух. Я ги виж! Защо пък не! Пречи ли им нещо да направят това вместо другото!

— Всичко по реда си — намеси се Камерън. — Най-напред да изнесем трупа от коридора. Къде искате да го положим?

— Уместен въпрос — обади се мис Хоклайн. — Можем да го занесем в неговата стая или пък в предната дневна. Но не ми се ще сега да го погребваме, защото искам да спя с някого. Умирам от желание. Как пък точно сега намери да ни падне на ръцете.

Раздразнена беше, че великанът-иконом бе избрал неподходящо време и място да умре. А проснат тъй в коридора, видът му беше ужасяващ.

— По дяволите, прекалено сложно е да умуваме сега — каза другата мис Хоклайн. — Я да го оставим тук и да се качваме в спалните.

— Е, нямаме основания да се тревожим, че ще избяга — заключи Камерън.

Така те просто зарязаха великана-иконом да си лежи мъртъв на пода в коридора и изчезнаха да се любят, като взеха със себе си пушката „Краг“ 30:40, ловджийската пушка със срязаната цев, 38-калибровия револвер и автоматичния пистолет.