Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (5) (Готически уестърн)

Индианката

На другата сутрин Гриър и Камерън тръгнаха с влак от Портланд към Сентрал Каунти в Източен Орегон, нагоре по река Калъмбия.

Местата им бяха удобни, защото обичаха да пътуват с влак. С тях пътуваше и индианката. Голяма част от времето те прекарваха, загледани в нея, защото тя беше много хубава.

Беше висока и стройна и имаше дълга права черна коса. Формите й бяха изящно чувствени. И на двамата им направи впечатление нейната уста.

Тя седеше изискано, отправила взор към река Кълъмбия, докато влакът се носеше срещу течението към Източен Орегон. Намираше интересни работи за гледане.

Три или четири часа след като напуснаха Портланд, Гриър и Камерън заприказваха Вълшебното момиче. Глождеше ги любопитство какво означава всичко това.

Откак влезе в публичния дом и промени живота им, момичето не бе изговорило повече от стотина думи. И ни една от думите не се отнасяше до онова, което се очакваше от тях да направят, освен дето рече, че трябва да стигнат до Сентрал Каунти и да се запознаят с мис Хоклайн, която ще им обясни за какво им плаща пет хиляди долара.

— Защо отиваме в Сентрал Каунти? — попита Гриър.

— Вие нали убивате хора? — отвърна му с въпрос Вълшебното момиче. Гласът й беше мек и отмерен. Звукът на нейния глас ги изненада. Преди да проговори, те не очакваха, че ще прозвучи така.

— Понякога — измънка Гриър.

— По вашия край като че имате доста неприятности с опазването на овцете — каза Камерън. — Чух за някакви убийства. Миналата седмица опушкали четирима, а за месеца — девет. Познавам трима гангстери от Портланд, които заминаха нататък само преди няколко дни. Отлични мъже.

— Наистина отлични — съгласи се Гриър. — Като че ли най-добрите трима, тръгнали нататък, за които знаем, освен може би едни други двама. Мъчно се надвиват такива момчета. Тръгнаха да работят за собствениците на стадата. На коя страна е твоята господарка или иска да й бъде свършена някоя лична работа?

— Мис Хоклайн ще ви обясни какво иска от вас — отговори Вълшебното момиче.

— Ей, от теб не може да се измъкне дори намек! — усмихна се Гриър.

Вълшебното момиче погледна през прозореца към река Кълъмбия. По реката плаваше лодка. В лодката седяха двама души. Не можеше да се каже какво точно правеха. Единият държеше чадър, макар че не валеше, нито пък припичаше слънце.

Гриър и Камерън се отказаха да разпитват какво ще се иска от тях, но силно ги заинтересува Вълшебното момиче. Гласът й ги изненада, защото не говореше като индианка. Говореше като жена от Изтока, която доста се е учила.

А след като я огледаха и отблизо, видяха, че не е индианка.

Но си премълчаха. Получили бяха пари и това им стигаше. Помислиха си, че ако тя държи да прилича на индианка, това си е нейна работа.