Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (36) (Готически уестърн)

Отново остров Хавай

— Той преподаваше химия в Харвард, но освен това беше обзавел голяма лаборатория у дома, в която правеше самостоятелни експерименти — обясни мис Хоклайн. — Всичко вървеше от добре по-добре до следобеда, когато един от неговите експерименти избяга от лабораторията и изяде кучето ни в задния двор. Съседите до нас имаха сватбено празненство в градината си, когато се случи това. Тогава татко реши да се преместим в някое усамотено място във вътрешността, за да си работи тайно.

— Намери това място, построи преди около пет години тази къща и огромната лаборатория в мазето и започна нови опити, които нарече Химикалите. И всичко вървеше добре до…

— Почакайте — прекъсна я Гриър. — А какво стана с експеримента, който изяде кучето ви?

— Тъкмо стигах до него — подразни се мис Хоклайн.

— Прощавайте — извини се Гриър. — Просто ми стана любопитно. Продължавайте. Нека чуем какво е станало, макар че вече се досещам какво може да е станало. Поправете ме, ако греша: някой от експериментите е изял и баща ви.

— Не! — възмути се мис Хоклайн. — Не може да се каже, че експериментът изяде баща ни.

— А какво по-точно му направи?

Камерън слушаше внимателно всяка дума.

— Отново тръгнахме по грешен път — намеси се другата мис Хоклайн. — Не мога да разбера какво става. Историята може да се обясни много лесно, а изведнъж стана тъй объркана. Искам да кажа, че е невероятно колко странен стана разговорът ни.

— Стана малко зловещ, нали? — подсказа Гриър. — Като че ли не сме в състояние да изразим онова, което мислим.

— Аз направо забравих за какво говорихме — призна си мис Хоклайн. И се обърна към сестра си: — Ти помниш ли за какво говорихме?

— Не, не помня — отвърна другата Хоклайн. — Не беше ли за остров Хавай.

— За остров Хавай говорихме най-напред — напрягаше се Гриър. — Но после минахме на нещо друго. То пък какво беше?

— Като че ли пак беше за остров Хавай — мъчеше се да се сети Камерън. — Говорихме за остров Хавай. Абе не ви ли се струва, че стана по-студено?

— Като че ли наистина стана по-студено — каза мис Хоклайн.

— Да, определено стана по-студено — обади се другата мис Хоклайн. — Ще сложа въглища в печката.

Тя отиде до печката. Отвори капака видя, че печката е пълна догоре с въглища, защото бе нахвърлила нови буци точно преди да седнат със сестра си да обсъдят въпроса за чудовището с Гриър и Камерън.

— Та ставаше дума за остров Хавай, нали? — попита другата мис Хоклайн.

— Точно така — отвърна Гриър.

— Скапано място — отбеляза Камерън.

— Мисля, че ще е най-добре да се преместим в друга стая — предложи мис Хоклайн. — Тази печка не топли както трябва.

Излязоха от кухнята и отидоха в една от предните дневни. Минаха в пълно мълчание по дългия коридор.

Щом стъпиха в дневната, Гриър се обърна към мис Хоклайн и почти изкрещя:

— Говорехме за проклетото чудовище, а не за остров Хавай!

— Точно така! — почти изпищя в отговор тя и всички застинаха и известно време изпитателно се взираха едни в други, преди мис Хоклайн да произнесе:

— Нещо стана с главите ни, докато бяхме в кухнята.

— Мисля, че е най-добре веднага да ни разкажете всичко за това чудовище — каза Камерън. Беше мрачен. Не му харесваше, когато някой се гавреше с главата му, пък бил той и истинско чудовище.