Клайв Къслър
Атлантида открита (9)

6.

Шериф Джеймс Игън младши ръководеше спасителната операция в рудника „Рай“, когато получи съобщение от диспечера си, в което се казваше, че Луис Маркес е задържан от заместниците му в хотел „Ню Шеридан“ за проникване с взлом в мазето на хотела. Игън не можеше да повярва. Как е възможно? Та нали съпругата на Маркес настоятелно твърдеше, че съпругът й и други двама души били останали затворени в рудника от паднала лавина. Против убеждението си Игън даде нареждане за прекратяване на спасителната операция и потегли към хотела.

Последното нещо, което очакваше да види, беше смачкан мотоциклет сред няколко каси строшени бутилки с вино. Изумлението му нарасна, когато влезе в заседателната зала на хотела, за да се срещне с нарушителите и там завари трима души — мъж и жена с мокри, изкаляни дрехи и още един мъж с разкъсано и мърляво подводно облекло. И тримата бяха с белезници и се охраняваха от двамата му заместници, които стояха с мрачни лица. Единият от тях кимна към Пит.

— Онзи там носи цял арсенал.

— Взехте ли му оръжията? — попита с официален тон Игън.

Заместникът потвърди с глава и му подаде три 45-калиброви автомата „Пара-Орднанс“.

Удовлетворен, Игън върна вниманието си към Луис Маркес.

— Как, по дяволите, се измъкнахте от рудника и се озовахте тук? — не скри пълното си недоумение шерифът.

— Това не е важно! — сопна му се Маркес. — Ти трябва веднага да слезеш с твоите заместници долу в тунела. Там ще откриете два трупа и университетския преподавател доктор Амброуз, когото оставихме да пази третия убиец.

По лицето на шерифа се изписа скептицизъм и пълно съмнение, докато сядаше на стола си и изваждаше бележник от външния джоб на ризата си.

— Надявам се да ми кажеш какво точно е станало — каза той и се облегна назад заедно със стола.

Отчаян, Маркес му разказа накратко за срутването и наводнението в рудника, за случайната поява на Пит, за измъкването им от скалната камера, за срещата с тримата убийци и принудителното им нахлуване във винарската изба на хотела.

Отначало Маркес говореше бавно, преборвайки се с напрежението и изтощението си. После, когато долови явното съмнение от страна на Игън, думите му тръгнаха по-бързо. Накрая го замоли настоятелно да отиде да спаси Том Амброуз.

— По дяволите, Джим, престани да упорстваш! Надигай си задника и иди там лично да се увериш!

Игън добре познаваше Маркес и го уважаваше заради честността му, но разказът му звучеше прекалено неправдоподобно, за да му повярва.

— Така значи, череп от черен обсидиан, неразгадаеми надписи в скална камера, издълбана на дълбочина триста метра в планината, убийци, преброждащи минните шахти с мотоциклети… Ако всичко това е истина, то вие тримата ще бъдете заподозрени в убийства.

— Господин Маркес ви казва самата истина — заговори бавно и за първи път Пат. — Защо не му вярвате?

— А вие коя сте?

— Патриша О’Конъл — отвърна тя уморено, — от Пенсилванския университет.

— И с каква цел сте влезли в рудника?

— Моята специалност е древни езици. Повикаха ме да дойда в Телърайд, за да разчета странните надписи, на които се е натъкнал господин Маркес в рудника си.

Игън изгледа мълчаливо жената за момент. Сигурно щеше да изглежда хубава, ако се облечеше и гримираше както подобава. Но сега му беше трудно да повярва, че тя е дипломиран преподавател по древни езици. С мократа коса и изкаляното лице тя приличаше на бездомна просякиня.

— Това, което знам със сигурност, е, че вие сте строшили мотоциклет, който вероятно сте откраднали, и сте нахлули с взлом в избата на хотела.

— Остави това, ами върви да спасиш доктор Амброуз — подкани го отново Маркес.

— Едва след като се уверя във фактите, ще изпратя хората си в рудника.

Джим Игън беше шериф на областта Сан Мигел от осем години и работеше в съгласие с полицията, която поддържаше реда в Телърайд. В областта Сан Мигел рядко ставаха убийства. Проблемите на полицията обикновено се свеждаха до пътни произшествия, дребни кражби, пиянски сбивания, вандализъм и арести за притежание на наркотици, като в повечето случаи виновните бяха млади хора, идващи в Телърайд през летния сезон, за да вземат участие в различни прояви от рода на фестивали на кънтри музика и джаз. Игън бе уважаван от жителите на малкото си, но красиво владение. Той имаше приятен характер, гледаше сериозно на работата си и умееше да се весели на чаша бира в някоя от местните кръчми. Беше среден на ръст и тегло, но често при изпълнение на служебния си дълг лицето му добиваше строго изражение, което целеше да сплаши всеки арестуван заподозрян.

— Мога ли да ви помоля за една услуга? — запита насиненият и уморен мъж в разкъсания водолазен костюм, който имаше вид на човек, въртян от работните колела на водна помпа.

На пръв поглед Игън му даде четирийсет и пет години, но вероятно беше поне с пет години по-млад, отколкото предполагаше обветреното му и сбръчкано лице. Прецени, че е висок над метър и осемдесет и пет и тежи малко над осемдесет килограма. Имаше черна къдрава коса с посребрени нишки по слепоочието. Под тъмните му и гъсти вежди гледаха живи зелени очи. Прав, тесен нос се спускаше над решителни устни, чиито ъгълчета се извиваха в лека усмивка. Не толкова безразличието, което излъчваше мъжът, обезпокои Игън — той познаваше много престъпници с апатично изражение — а по-скоро смайващата липса на всякакъв интерес. По всичко личеше, че на мъжа от другата страна на масата не правеше никакво впечатление властта, която представляваше Игън.

— Зависи — отвърна накрая Игън и се приготви да пише с химикалката си. — Името ви?

— Дърк Пит.

— И с какво се занимавате, господин Пит?

— Ръководител съм на специални проекти на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Минавах оттук и реших, че ще е забавно да изпробвам късмета си в златотърсачеството.

Вътрешно Игън кипна от гняв, че изпадна в неизгодно положение.

— Може да минем и без хумор, господин Пит.

— Ако ви дам телефонен номер, ще бъдете ли така любезен да го наберете? — Пит говореше кротко, без капка враждебност в гласа.

— Искате да се свържете с адвокат ли?

Пит поклати глава.

— Не, нищо подобно. Имах предвид, че едно най-обикновено обаждане може да потвърди думите ми.

Игън се замисли за миг, после плъзна бележника и химикалката по масата към Пит.

— Добре, напишете номера.

Пит го написа и плъзна обратно бележника към шерифа.

— Ще бъде извънградски разговор, така че ако искате, предупредете, че ще говорите за тяхна сметка.

По устните на Игън се появи кратка стегната усмивка.

— Ще ви се обади адмирал Джеймс Сандекър — продължи Пит. — Номерът е на частната му линия. Кажете му името ми и обяснете положението.

Игън отиде до телефона върху бюрото, поиска от телефонистката външна линия и набра номера. След малко заговори:

— Адмирал Сандекър, обажда ви се шериф Джим Игън от областта Сан Мигел, Колорадо. Имам проблем, свързан с човек, който твърди, че работи за вас. Казва се Дърк Пит. — След това Игън разказа набързо за какво става дума, като изтъкна, че има вероятност Пит да бъде задържан и обвинен в престъпление втора степен за незаконно влизане в чужда собственост, кражба и вандалщина. От този момент нататък той престана да говори, лицето му доби смаян израз, който не се промени в продължение на десетина минути. После, сякаш общуваше с Господа, изрече няколко пъти: „Да, сър“. Накрая затвори телефона и погледна към Пит.

— Ама че сприхав човек е шефът ви!

Пит се разсмя.

— Той плаши повечето хора по този начин.

— Впечатляваща биография сте имали.

— Предложи ли ви да заплати щетите?

Игън се захили.

— Заяви, че ще удържи сумата от заплатата ви.

Пит прояви любопитство.

— Какво друго ви каза?

— Наред с останалите неща изтъкна, че ако господин Пит твърди, че Югът е спечелил Гражданската война, трябвало да му повярвам.

 

 

Пит и Маркес заедно с Игън и един от заместниците му минаха през разрушената стена на винарската изба и почти тичешком продължиха навътре в тунела.

Пит нямаше как да прецени точно разстоянието в затъмнения тунел до мястото, където бяха оставили Амброуз и пленения убиец. Предположи, че е приблизително километър и двеста метра от хотела. Той осветяваше пътя с джобно фенерче, взето от един от заместниците на шерифа, и го изключваше след всеки три метра, за да се взира в мрака за светлина от водолазната си лампа, която бе оставил на антрополога.

След като изминаха предполагаемото от него разстояние, Пит спря и насочи лъча на фенерчето навътре в тунела. После го изключи. Пред тях се простираше само непрогледен мрак.

— Тук бяхме — каза Пит на Маркес.

— Не е възможно — отвърна рудокопачът. — Доктор Амброуз ще чуе гласовете ни да отекват в стените, ще види и светлините ни и ще извика или ще ни даде някакъв сигнал.

— Нещо не е наред. — Пит обходи със светлинния лъч един отвор в стената на тунела. — Това е порталът за взривната дупка, в която се бях скрил, когато мотоциклетистите дойдоха.

Игън застана до него.

— Защо спряхме?

— Може да ви прозвучи странно — отвърна Пит, — но те са изчезнали.

Шерифът освети с фенерчето си лицето на Пит.

— Сигурен ли сте, че не са били плод на въображението ви?

— Кълна се в Бога — намеси се Маркес, — че оставихме два трупа, един убиец в безсъзнание и доктор Амброуз, въоръжен с пистолет, да го пази.

Пит подмина въпроса на шерифа и коленичи. Още веднъж много бавно разходи лъча на фенерчето си из тунела в двете посоки, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от земята и коловоза.

— Какво… — понечи да заговори Маркес, но Пит го възпря с ръка, правейки му знак да замълчи.

Размишлявайки, Пит стигна до заключението, че ако Амброуз и убиецът са си отишли, те трябва да са оставили макар и малка следа от присъствието си тук. Първото му намерение беше да огледа за гилзи от куршумите, които бе изстрелял в убийците от автомата П-10. Но никъде не проблясваше медна гилза. Космите по тила му започнаха да настръхват. Беше напълно сигурен, че точно това е мястото. И тогава като че ли по-скоро почувства, отколкото видя една безкрайно тънка черна жица, толкова тънка, че дори не хвърляше сянка от светлината на лъча. Той проследи с лъча жицата, която минаваше по релсите, изкачваше се нагоре по стената и стигаше до пакет, увит в черен брезент, завързан за една от дървените греди, подпиращи тавана.

— Кажете ми, шерифе — заговори Пит със странно тих глас, — обучен ли сте в сапьорското дело?

— Водих такъв курс в полицейското управление — отвърна Игън и повдигна вежди от почуда. — В армията бях специалист по подривни работи. Защо питате?

— Склонен съм да вярвам, че сме били подготвени да идем на оня свят на парченца. — Той посочи пътя на жицата. — Защото, ако не се лъжа, това е умело замаскирана бомба.

Игън се наведе ниско, за да проследи черната жица и внимателно огледа черното пакетче. После се обърна към Пит, в очите му се четеше засилено уважение.

— Напълно сте прав, господин Пит. Някой не ви обича.

— Включително и вас, шерифе. Този някой трябва да е знаел със сигурност, че вие и хората ви ще ни придружите до мястото, където оставихме доктор Амброуз.

— А той къде е? — попита Маркес. — Къде може да са отишли той и убиецът?

— Има две вероятности — каза Пит. — Първата е, че убиецът се е свестил, преборил се е с доктор Амброуз, убил го е и е хвърлил тялото му в най-близката шахта. После е поставил заряда и е избягал през друг тунел, извеждащ на повърхността.

— Имате дарба за писане на приказки — вметна Игън.

— Тогава обяснете наличието на умело прикритата бомба.

— Откъде да знам, че не сте я поставили вие?

— Нямам никакъв мотив.

— Стига, Джим! — намеси се Маркес. — Господин Пит не е изчезвал от полезрението ми през последните пет часа. Той просто спаси живота ни.

— Не сме сигурни, че пакетът съдържа взривно вещество — продължи да упорства Игън.

— Тогава пипнете жицата и вижте какво ще стане — усмихна се Пит. — Лично аз нямам намерение да стоя повече тук. Тръгвам си! — Той се изправи на крака и закрачи по коловоза на път за хотела.

— Един момент, господин Пит. Не съм приключил с вас.

Пит се спря и се обърна.

— Какви са намеренията ви, шерифе?

— Да проверя пакетчето, завързано горе за гредата и ако се окаже взривно вещество, ще го обезвредя.

Пит се върна няколко крачки, лицето му беше напълно сериозно.

— На ваше място, не бих го сторил. Това не е бомба, направена в двора на някой начинаещ терорист. Обзалагам се, че всичко това е сглобено от специалист и ще избухне при най-малкия допир.

— Ако имате по-добро предложение, бих желал да го чуя — каза Игън.

— Нали подминахме една вагонетка на коловоза. Тя е на около двеста метра оттук — отвърна Пит. — Предлагам да я бутнем насам и тя ще детонира експлозивите.

— И таванът на тунела ще рухне и ще го затвори завинаги — обади се Маркес.

Пит сви рамене.

— Е, няма да е като да разрушим тунел, за да забраним достъп до него за бъдещите поколения. Ние сме първите, минали през този участък на рудника от трийсетте години насам.

— Звучи разумно — съгласи се най-накрая Игън. — Не бива да оставяме взривно вещество за следващите златотърсачи, които ще влязат тук.

Петнайсет минути по-късно Пит, Игън, Маркес и заместник-шерифът избутаха вагонетката и я спряха на петдесетина метра от жицата. Първите няколко метра тежките железни колела заскърцаха силно, но после, когато застоялият грес смаза лагерите им, те тръгнаха гладко по ръждясалите релси. Накрая четиримата мъже стигнаха до върха на един лек наклон надолу.

— Дотук — нареди Пит. — После ще я бутнем силно и тя ще измине по инерция най-малко километър и половина.

— Или ще падне в следващата шахта — подметна Маркес.

Мъжете се напрегнаха едновременно и забутаха вагонетката, тичайки редом с нея, за да я засилят. После я пуснаха и се спряха на място, дишайки тежко. На светлината от фенерчетата си видяха как тя продължи по релсите и се загуби от поглед зад широк завой на тунела.

Не минаха и десет минути, и оглушителен взрив разтърси тунела. Ударната вълна почти ги отхвърли от земята. Последва облак прах, който ги обгърна, и след миг от тавана започнаха да се сипят камъни.

Грохотът продължаваше да кънти в ушите им, ехото му отекваше в стария рудник, когато Маркес извика на Игън:

— Това би трябвало да разсее всяко твое съмнение.

— В бързината да докажеш правотата си, недогледа едно нещо — отвърна му Игън на висок глас, който прозвуча сух и провокативен.

— Какво е то? — попита Пит.

— Ами доктор Амброуз. Той сигурно все още е жив някъде оттатък срутването. Но дори и да е мъртъв, няма начин да извадим тялото му.

— Ще бъдат напразни усилия — рече Пит кратко.

— Одеве споменахте за две възможности — продължи Игън. — Това има ли нещо общо с втората?

Пит кимна почти незабележимо.

— Доктор Амброуз не е мъртъв.

— Да не искате да кажете, че раненият мъж не го е убил? — попита Маркес.

— Той едва ли би убил шефа си.

— Шефа си ли?

Пит се усмихна и отвърна твърдо:

— Доктор Том Амброуз е един от убийците.