Клайв Къслър
Атлантида открита (38)

35.

Настъпи гробно мълчание, докато насядалите около доктор Френд осмисляха думите му. Пит изпусна ругатня под носа си, после се вторачи в лицето на астронома, сякаш искаше да прочете нещо в очите му — известна несигурност може би. Но не откри нищо подобно.

— Кометата… — започна той.

— Казва се Болдуин, на името на астронома, който я преоткри — прекъсна го Френд.

— Казвате, че кометата Мърфи и втората комета от сведенията на аменеите са една и съща, така ли?

Френд закима енергично.

— Няма съмнение в това. Изчисленията потвърждават, че орбитата й съвпада с тази на кометата, причинила катаклизма в седем хилядната година преди Христа.

Пит отмести поглед към Сандекър, после към Пат и отново към Френд.

— Не е ли възможно да има грешка?

Френд сви рамене.

— Допустима граница на грешка може би от двеста години, но със сигурност не повече. Единственото друго небесно тяло, навлязло в атмосферата около нашата планета в писмената история, е онова, което е изравнило със земята двете хиляди квадратни метра площ от Сибир. Едва сега астрономите започнаха да вярват, че вместо да нанесе колосален удар, на практика то само е блъснало земната кора.

— Волфови положително са се сдобили с тези данни — вметна Лорън объркана. — Иначе не виждам смисъл защо ще ликвидират всяко семейно притежание, след като са похарчили милиарди долари, за да построят флот от кораби, за да оцелеят в катаклизъм, за който знаят, че няма да се случи.

— Всички ние сме съгласни с вас — каза Сандекър. — Може би семейство Волф са чисто и просто една банда мошеници.

— Не само семейството им — обади се Джордино, — но и още двеста и седемдесет хиляди души, които работят за тях и очакват с нетърпение пътуването за никъде.

— Това не ми звучи като действия на побъркани хора — каза Лорън.

— Съвсем правилно — съгласи се Пит. — Когато Ал и аз проникнахме в суперкораба, открихме от какъв невероятен фанатизъм са водени всички, за да оцелеят от потопа.

— И аз стигнах до същото заключение — добави Пат. — Разговорите, които дочух, се отнасяха предимно за предстоящия катаклизъм. В съзнанието им нямаше капка съмнение, че бедствието ще унищожи света и че на тях им се предоставя възможността да създадат нова цивилизация без останки от старата.

Джордино погледна Пат.

— Отглас от Ной и неговия ковчег.

— Но от далеч по-огромен мащаб — уточни Пит.

Сандекър поклати бавно глава.

— Трябва да призная, че цялата тази работа е пълна загадка за мен.

— Семейство Волф трябва да имат някакъв основателен мотив. — Пит замълча, като видя, че всички погледи се отправиха към него. — Друго обяснение няма. Ако те са убедени, че цивилизованият свят ще бъде пометен до основи и заровен завинаги, те трябва да знаят нещо, което никой друг на Земята не знае.

— Мога да те уверя, адмирале — намеси се Френд, — че бедствието не се задава от нашата слънчева система. И със сигурност няма да се случи до няколко дни. Нашата мрежа за следене не е открила никакви големи астероиди или комети, които да се приближават до земната орбита в обозримото бъдеще, поне не и преди края на следващия век.

— Тогава какво друго може да причини такава катастрофа? Има ли начин да се предвиди разместване на земната кора или на полюсите? — обърна се Йегър към Френд.

— Вижте, за земетресенията, вулканичните изригвания и вълните цунами е имало свидетели и за тях има писмени сведения. Колкото до раздвижването на земната кора или изместването на полюсите, те не са се случвали, откакто науката за земята води началото си от гърците. Така че ние нямаме никакви солидни данни, от които да вадим достатъчно заключения, за да направим дори опит да ги предвидим.

— Съществуват ли условия на Земята, които могат да причинят подобни неща? — попита Пит.

— Да — отвърна Френд. — Има природни сили, които могат да нарушат равновесието на Земята.

— Какви например?

— Най-вероятният сценарий би могъл да бъде изместване на ледена маса около един от полюсите.

— Възможно ли е наистина?

— Земята е като огромен детски пумпал или жироскоп, който се върти на оста си и обикаля около слънцето. И тя като пумпала не е в пълно равновесие, тъй като земната маса и полюсите не са разположени идеално, за да се постигне пълна стабилност. Така че Земята се поклаща, докато се върти. Ако един от полюсите увеличи прекомерно размера си, той ще повлияе на поклащането, подобно на „играенето“ на небалансирано колело на колата ви. Познавам уважавани учени, които вярват, че това се случва на равни интервали от време.

— Колко често?

— Приблизително на всеки шест до осем хиляди години.

— Кога е било последното изместване?

— Като анализираха проби, извлечени дълбоко изпод дънните утайки на моретата, океанографите установиха, че последното изместване датира отпреди девет хиляди години, приблизително по времето, когато кометата е паднала на Земята.

— Значи скоро предстои да се случи — подметна Пит.

Френд разпери ръце в знака на безпомощност.

— Не можем да кажем със сигурност. Знаем само, че когато дойде денят, изместването ще стане внезапно. Няма да има никакво предупреждение.

Лорън погледна Френд с безпокойство.

— Каква ще бъде причината?

— Ледената формация, която се натрупва върху Антарктида не е разпределена еднакво. Едната страна на континента получава по-дебел пласт от другата. Всяка година над петдесет милиарда тона лед се напластяват само върху Бариерата на Рос — увеличаващ масата си шелфов ледник, който съответно увеличава и поклащането на Земята. В резултат, след време изместването на тежестта и на полюсите, както самият Айнщайн е предрекъл, трилиони тонове вода и лед, с височина хиляди метра, ще се понесат от двата полюса към екватора. Северният полюс ще тръгне на юг, а Южният — на север. Бедствените стихии, отприщени от сблъсъка на кометата навремето, ще се повторят. Главната разлика е, че вместо население на света от около милион души преди девет хиляди години, сега имаме свят, населен от седем милиарда души, които ще изчезнат от лицето на историята. Ню Йорк, Токио, Сидни, Лос Анджелис ще бъдат изцяло потопени, докато градове, много навътре в сушата, ще бъдат сринати до основи и унищожени. Едва ли парче бетон ще бъде запазено там, където милиони хора са вървели по него само допреди дни.

— А ако Ледената бариера Рос внезапно се откъсне от континента и заплава свободно към морето? — попита Пит.

Лицето на Френд помръкна.

— Това също вече е взето предвид. Компютърното симулиране показа, че рязко движение от страна на Бариерата на Рос ще причини нарушаване на равновесието толкова значително, че ще е достатъчно да доведе до внезапно изместване на земната кора.

— Какво разбирате под „рязко движение“?

— Нашето симулиране показа, че ако целият шелфов ледник се откъсне и навлезе на стотина километра навътре в морето, новото положение на ледената маса ще увеличи поклащането на Земята дотолкова, че ще се стигне и до полюсно изместване.

— Според изчисленията ви за колко време ще бъдат изминати тези стотина километра?

Френд се замисли за момент, преди да отговори:

— Като се вземе предвид скоростта на теченията в тази част на Антарктика, бих казал за не повече от трийсет и шест часа.

— Има ли начин да бъде предотвратено това движение? — попита Лорън.

— Не виждам как — поклати глава Френд. — Не, съмнявам се, че дори хиляда ядрени бомби не ще са в състояние да стопят достатъчно маса от Бариерата на Рос. Но вижте, това все пак е теория. Какво друго би могло да откъсне шелфовия ледник и той да заплава към открито море?

Пит погледна Сандекър и срещна погледа му. Всеки от двамата мъже си представи един и същ кошмар, всеки прочете мислите на другия. Погледът на Пит се отмести към Лорън.

— Колко далече от Бариерата на Рос се намира нанотехническото съоръжение на Волфови, което извлича минерали от морската вода? — попита я той.

Очите на Лорън се разшириха от ужас.

— Ти нали не мислиш, че…

— Колко далече? — прекъсна я любезно, но настоятелно Пит.

Накрая тя изпусна дълбока въздишка.

— Съоръжението се намира точно в периферията на шелфовия ледник.

Пит върна вниманието си към Френд.

— Докторе, знаете ли какъв е размерът на Бариерата на Рос?

— Огромен — отвърна Френд, разпервайки ръце за по-голям ефект. — Не мога да ви кажа точните му размери. Знам само, че това е най-огромната маса лед в света.

— Дайте ми няколко минути — каза Йегър, като отвори портативния си компютър и пръстите му затанцуваха по клавиатурата.

Всички седяха мълчаливо и наблюдаваха как Йегър се свърза с компютърната мрежа в главната квартира на НЮМА. След минути данните се появиха на екрана.

— Площта на ледената маса възлиза на петстотин и четирийсет хиляди квадратни километра. Горе-долу площта на щата Тексас. Обиколката, без да се смята периметърът, гледащ към морето, е близо две хиляди и двеста километра. Дебелината на леда върви от триста до седемстотин метра. Глациолозите го сравняват с гигантски плаващ сал. — Йегър огледа лицата, попиващи сведенията му. — Има, разбира се, още цяла планина от допълнителни данни за Ледената бариера Рос, но тези са най-съществените.

— Възможно ли е — заговори Пат — човек да разтроши и откъсне петстотин и четирийсет хиляди квадратни метра ледена площ?

— Нямам представа — отговори Пит. — Но се обзалагам, че семейство Волф е планирало и се готви да направи именно това.

— Мили боже! — промълви Френд. — Това е немислимо.

— Парченцата от мозайката — вметна Джордино навъсен — се подреждат.

— Каквото и да значи това, те възнамеряват да откъснат шелфовия ледник от континента и да го избутат навътре в морето, което ще наруши въртенето на Земята и ще увеличи поклащането й. Веднъж стигне ли нарушеното равновесие до критичен стадий, полюсите ще изменят местата си и ще се получи разместване на земните пластове. Тогава мегакорабите на Волф, след като оцелеят от водната стихия, ще поемат към открито море, където ще легнат на дрейф, за да изчакат катаклизмът да свърши, преди да поемат неколкогодишното си пътешествие около променената Земя. Когато се уверят, че Земята е станала отново обитаема, те ще хвърлят котва край някой бряг и ще установят нов ред — Четвъртата империя — върху труповете на седем милиарда души и напълно унищожения животински и морски свят.

Всички в камиона седяха неподвижни; по лицата им беше изписана тревога и отчаяние. Никой не беше в състояние да си представи такъв ужас. Никое съзнание не можеше да обхване размера на подобен нечовешки акт.

— Бог да ни е на помощ! — смънка под носа си Лорън.

Пит погледна към Сандекър.

— Трябва да уведомите президента.

— Държах в течение научния съвет и началника на администрацията Джо Флин за нашите разследвания, но никой не взе заплахата на сериозно.

— Не е зле да я вземат на сериозно час по-скоро — вметна Джордино.

— Не е зле и ние да преосмислим възможностите си — каза Пит — и да излезем с план за действие. Оставащите ни три дни никак не са много време… ако искаме да попречим на Волфови да причинят нов апокалипсис.