Клайв Къслър
Атлантида открита (30)

27.

След съвещанието Пит се върна в кабинета си, където бе посрещнат от дългогодишната му секретарка Зери Пошински. Тя беше хубава жена с пленяваща усмивка и тяло, на което би завидяла всяка кабаретна актриса от Лас Вегас. Имаше дълга до раменете кестенява коса и магнетични лешникови очи. Живееше сама с котарака си Мургатройд и рядко излизаше в компанията на мъж. Пит много я харесваше, но си налагаше желязна дисциплина да не я ухажва. Често си я представяше в прегръдките му, но спазваше стриктното си правило да не се забърква със служителки от НЮМА. Беше свидетел на много подобни връзки, които бяха довели само до неприятности.

— Търси те специален агент Кен Хелм от ФБР и предаде да му се обадиш — уведоми го секретарката му, като му подаде розово листче хартия с частния телефонен номер на Хелм. — Пак ли си имаш неприятности с правителството?

Той й се усмихна и се наведе към нея, почти докосвайки носа й.

— Аз винаги си имам неприятности с правителството.

Очите й заблестяха с лукави пламъчета.

— Продължавам да се надявам да ме грабнеш и отведеш на някой таитянски плаж.

Той се отдръпна на безопасно разстояние, тъй като уханието на парфюма й „Шанел“ започваше да надига неестествени чувства у него.

— Защо не си намериш някой хубав стабилен мъж домошар, за когото да се ожениш и не оставиш на мира стария, незакотвен и разнебитен човек като мен?

— Защото стабилните мъже домошари не са забавни.

— Кой казва, че жените си падат по семейните гнезда! — въздъхна Пит.

Той се обърна и влезе в кабинета си, който приличаше на паркинг след торнадо. Книги, документи, морски карти и снимки бяха разхвърляни навсякъде, дори върху килима. Беше украсил работната си стая с антики, купени на търг на елегантния пътнически кораб „Президент Кливланд“. Седна зад бюрото си, вдигна слушалката на телефона и набра номера на Хелм.

Рязък клас отговори:

— Да?

— Господин Хелм, обажда се Дърк Пит.

— Господин Пит, благодаря, че ми позвънихте. Помислих си, че може би ще искате да узнаете, че Бюрото разпозна трупа, който изпратихте от Антарктида, и жената, която сте задържали снощи.

— Много бързо действате.

— Дължи се на новата компютризирана фотолаборатория — поясни Хелм. — Там се сканират снимки от вестници, списания, телевизионни предавания, шофьорски книжки, паспорти и полицейски досиета, за да се изгради най-голямата мрежа за разпознаване по снимки в света. Тя се състои от стотици милиони снимки в едър план. Заедно с файловете с отпечатъци от пръсти и ДНК можем да покрием широк спектър за разпознаване на трупове и бегълци. Разпознахме двете жени в порядъка на двайсет минути.

— И какво открихте?

— Името на мъртвата от подводницата е Хайди Волф. А жената, която сте заловили снощи, се казва Елзи Волф.

— Значи са сестри близначки.

— Не, братовчедки са. Интересното е, че и двете произхождат от много богата фамилия и заемат високи постове в семейния бизнес.

Пит се загледа замислен през прозореца на кабинета си, без да вижда река Потомак и Капитолия в далечината.

— Да имат случайно някаква връзка с Карл Волф, генералния директор на търговското обединение „Съдба“ в Аржентина?

Хелм замълча за миг, преди да отговори:

— Изглежда сте с две крачки преди мен, господин Пит.

— Дърк.

— Добре, Дърк, на вярна следа си. Хайди е сестра на Карл, а Елзи му е братовчедка. И да, обединението „Съдба“ е частна търговска империя, основана в Буенос Айрес. Форбс изчисли, че общите им финансови ресурси възлизат на двеста и десет милиарда долара.

— Не е като да живеят на улицата, нали?

— А аз трябваше да се оженя за момиче, чийто баща е зидар.

Пит каза:

— Не разбирам защо жена с такова влияние ще седне да се занимава с дребни кражби.

— Когато намериш отговорите, надявам се да ми ги кажеш.

— Къде е сега Елзи? — попита Пит.

— Лежи под охрана в частната клиника към Федералното бюро, срещу колежа „Маунт Върнън“.

— Може ли да говоря с нея?

— От наша страна няма проблем, но ще трябва да попиташ доктора, който я наблюдава. Казва се Аарон Бел. Ще се обадя да предупредя за посещението ти.

— В съзнание ли е тя?

— Вече да. Здравата си я цапардосал по главата. За малко да й пукнеш черепа.

— Ударът не беше от мен, а от мотоциклета й.

— Както и да е — прозвуча някак весело гласът на Хелм. — Но няма да изкопчиш много от нея. Един от най-добрите ни разпитвачи се опита. Упорита жена. Една мида ще отвори по-лесно черупките си от нея.

— Знае ли, че братовчедка й е мъртва?

— Да, знае. Знае също, че тленните останки на Хайди лежат в моргата на клиниката.

— Това ще се окаже интересно — каза бавно Пит.

— Кое? — попита Хелм.

— Изразът по лицето на Елзи, като й кажа, че аз съм този, който откри трупа на Хайди в антарктическите води и го изпрати във Вашингтон.

* * *

Почти веднага след като затвори телефона, Пит напусна сградата на НЮМА и подкара към безименната клиника, използвана единствено от служителите на ФБР и другите държавни охранителни фирми. Паркира форда кабриолет откъм страната на сградата и влезе през главния вход. Преди да бъде допуснат вътре, му поискаха карта за самоличност и посещението му бе потвърдено по телефона. Администраторът го упъти как да стигне до кабинета на доктор Бел.

Пит се бе срещал с лекаря няколко пъти — не за преглед или лечение, а по повод събирането на средства за фондацията за болни от рак, на която баща му сенатор Джордж Пит и доктор Бел бяха съпредседатели. Аарон Бел, прехвърлил шейсет и пет години, имаше червендалесто лице, доста килограми в повече и работеше под непрекъснат стрес. Пушеше по два пакета цигари и пиеше по двайсет кафета на ден. Схващането си за живота често определяше с думите: „Живей си живота и иди в гроба удовлетворен!“.

Той стана и заобиколи бюрото си като мечка, изправила се на задните си крака.

— Дърк! — избоботи той. — Радвам се да те видя. Как е сенаторът?

— Възнамерява да се кандидатира за още един мандат.

— Никога няма да се откаже този човек, както и аз всъщност. Сядай. Тук си заради жената, доведена снощи.

— Кен Хелм ти се е обадил?

— Иначе не би могъл да припариш дотук.

— Клиниката не ми изглежда да е строго охранявана.

— Събери очи срещу камерата за наблюдение и ще видиш какво ще стане.

— Дали жената ще има някакво трайно увреждане на мозъка?

Бел поклати енергично глава.

— След няколко седмици ще се възстанови напълно. Невероятен организъм има. Не прилича на нито една от жените, които са влизали през тази врата.

— Наистина е красива — отбеляза Пит.

— Не, не, не говоря за външния й вид. Тя е рядък екземпляр от гледна точка на физиката й. Тялото на братовчедка й е, или по-точно беше, същото.

— Те са братовчедки според ФБР.

— Независимо от това генетично са съвършено еднакви — каза сериозно Бел. — Съвършено еднакви.

— Как така?

— Присъствах на аутопсията, после взех данните и сравних физическите характеристики с тези на другата жена. При тях двете има нещо много повече от обичайната родствена прилика.

— Хелм ми каза, че трупът на Хайди бил в клиниката.

— Да, още е на масата за дисекции в моргата долу.

— Възможно ли е членове на семейство с едни и същи гени, особено братовчедки, да бъдат огледален образ? — поинтересува се Пит.

— Не е невъзможно, но е изключителна рядкост — отвърна Бел.

— Казват, че всеки от нас има двойник някъде по света.

Бел се усмихна.

— Бог да е на помощ на човека, който прилича на мен.

— И какво е заключението? — попита Пит.

— Не мога да докажа нищо без месеци изследвания и тестове и ще се поставя в неизгодно положение, ако изкажа мнение, но съм готов да заложа името си като заявя, че има вероятност тези две жени — едната жива, другата мъртва — да са създадени по изкуствен начин.

Пит го изгледа.

— Не намекваш да са андроиди, нали?

— Не, не — поклати глава Бел. — Не това.

— Клонирани?

— Съвсем не.

— Тогава какво?

— Мисля, че са плод на генно инженерство.

— Нима е възможно? — не можеше да повярва Пит. — Нима за такъв вид постижение съществуват науката и технологията?

— Има лаборатории, пълни с научни работници, които се занимават с усъвършенстване на човешкото тяло чрез генетика, но доколкото знам, те са все още на стадий опити с мишки. Мога да ти кажа само, че ако Елзи не умре като Хайди или не я блъсне камион, или не бъде убита от ревнив любовник, тя вероятно ще отпразнува сто и двайсетия си рожден ден.

— Не съм сигурен, че бих искал да живея толкова дълго — вметна замислен Пит.

— Нито пък аз — засмя се Бел. — Особено в това свое тяло.

— Мога ли да видя Елзи сега?

Бел стана от стола си и направи знак на Пит да го последва. Двамата излязоха от кабинета и тръгнаха по коридора. Откакто Пит бе влязъл в клиниката, единствените хора, които срещна, бяха администратора в приемната и доктор Бел. Сградата изглеждаше невероятно чиста и стерилна, без никакви признаци на живот в нея.

Бел стигна до една врата без охрана навън и я отвори с електронна карта. На най-обикновено болнично легло лежеше жена, облегнала гръб на възглавница, и гледаше през прозорец с гъста решетка. За първи път Пит видя Елзи на дневна светлина и бе смаян от невероятната й прилика с мъртвата й братовчедка. Същата руса коса, същите синьо-сиви очи. Трудно му беше да повярва, че са просто братовчедки.

— Госпожице Волф — каза приветливо Бел, — имате посетител. — Той погледна към Пит и кимна. — Ще ви оставя сами. Постарай се да не се задържаш дълго.

Пит не бе предупреден как да се свърже с доктора, в случай че възникне проблем и макар да не видя никакви телевизионни камери, беше напълно сигурен, че всяко движение и изречена дума в стаята се наблюдава и записва.

Той придърпа стол до леглото, седна и близо минута не проговори, само гледаше жената, чийто поглед като че ли пронизваше главата му и се забиваше в литографията, изобразяваща Големия каньон, окачена на стената зад него. Най-сетне продума:

— Името ми е Дърк Пит. Не знам дали то ви говори нещо, но е познато на командира на подводницата U-2015, с когото размених няколко думи от един плаващ леден блок.

Очите й леко се присвиха, но жената остана безмълвна.

— Гмурнах се до останките й — продължи Пит — и извадих трупа на братовчедка ви Хайди. Искате ли да се погрижа да бъде пренесена в Буенос Айрес при Карл, за да бъде погребана както подобава в частното гробище на Волфови?

Пит стъпваше по тънък лед, но беше почти сигурен, че Волфови имат частно гробище.

И не сбърка. Очите на жената добиха замислен вид, докато се опитваше да вникне в думите му. След малко устните й се свиха от неприкрит гняв, тя се разтрепери и размърда.

— Вие! — изрече злобно тя. — Вие сте отговорен за смъртта на нашите хора в Колорадо!

— Доктор Бел се е излъгал. Вие имате език, и то какъв!

— Бил сте и на мястото, където е била потопена подводницата ни? — попита тя някак объркана.

— В Колорадо бях принуден да се отбранявам. И да, бях на борда на „Полар сторм“, когато подводницата ви беше потопена, но не нося отговорност за произшествието. Обвинявайте американските ВМС, ако ви стиска. Но ако не беше навременната им намеса, вашата братовчедка и нейната банда от пирати щяха да потопят един безобиден океански научноизследователски кораб и да убият над сто невинни хора. Не искайте от мен да пролея дори една сълза за Хайди. Мисля, че тя и екипажът й си получиха заслуженото.

— Какво направихте с тялото й?

— То е тук, в моргата на клиниката — отвърна Пит. — Научих, че вие двете сте се пръкнали от един и същ семенник.

— Ние сме генетически чисти — заяви дръзко Елзи. — За разлика от останалите от човешкия род.

— И как е било осъществено това?

— След подбор и експерименти на три поколения. Сега всеки от моето поколение се отличава с физически съвършено телосложение и с умствения капацитет на гений. Освен това притежаваме изключителен талант в областта на изкуството.

— Сериозно? — вметна иронично Пит. — А пък аз си мислех досега, че кръстосването между близки роднини създава малоумни хора.

Елзи го изгледа продължително, после се изсмя студено.

— Обидите ви са безсмислени. Не след дълго вие и всички останали дефектни хора на земята ще бъдете мъртви.

Пит се вгледа в очите й, за да види реакцията й на отговора му, който прозвуча с пълно безразличие.

— А, да, близначката на кометата, унищожила аменеите преди девет хиляди години, се връща, удря Земята и погубва почти цялото човечество. Вече знам за това.

За малко щеше да го пропусне, но го видя — мигновен проблясък на въодушевление в очите й, примесен с екстаз. Злорадството, което излъчваше тя, му се стори толкова концентрирано, че сякаш само да се протегнеше и щеше да го докосне. Това го обезпокои. Изпита чувството, че тя пази тайна, много по-заплашителна от всяка друга, която можеше да се вмести в представите му.

— Колко време им беше нужно на вашите специалисти да дешифрират надписите?

— Пет-шест дни.

По лицето й се изписа самодоволство.

— А пък нашите хора го направиха за три дни.

Пит беше сигурен, че тя лъже, затова и той реши да я будалка.

— Семейство Волф планира ли някакви празненства, за да отбележи идването на второто пришествие?

Елзи поклати бавно глава.

— Ние нямаме време за глупави веселби. Нашите усилия са насочени към оцеляването ни.

— Наистина ли мислите, че кометата ще падне след няколко седмици?

— Оказа се, че аменеите са направили много точни астрономически и небесни карти. — Погледът й се отмести от лицето му, гласът й не прозвуча убедително, което отново накара Пит да се усъмни в думите й.

— Същото научих и аз.

— Ние имаме… връзки с едни от най-добрите астрономи в Европа и Съединените щати, които потвърдиха предсказанията на аменеите. Всички те бяха единодушни, че връщането на кометата е отбелязано и изчислено по време с удивителна точност.

— Значи семейството ви от бездушни организми, получени чрез деление, пази новината за себе си, вместо да предупреди света — каза язвително Пит. — И вашите връзки са заставили астрономите да си мълчат. Явно, че думата „доброжелателност“ не фигурира в речника на Волфови.

— Защо да всяваме световна паника? — отвърна безгрижно Елзи. — Каква полза от това? По-добре да оставим хората да умрат, без да са предупредени и без да се тревожат.

— Ах, какво голямо сърце имате!

— Животът е за онези, които са най-годни и които планират нещата.

— Ами великите Волфови? Какво ще ви опази от това да не загинете заедно с останалата смрадлива паплач?

— Ние планираме оцеляването си от петдесет години насам — заяви тя решително. — Семейството ми няма да бъде пометено от наводнения или изпепелено от яростни огньове. Ние сме подготвени да издържим на катастрофата и на последиците й.

— Петдесет години… — повтори Пит. — Тогава ли открихте подземната камера с надписите на аменеите, говорещи за тяхното почти цялостно унищожение след падането на кометата?

— Да — отвърна тя простичко.

— Колко са общо тези камери?

— Аменеите споменават за шест.

— Колко от тях е открило семейството ви?

— Една.

— И ние открихме две. Остава да бъдат открити още три.

— Едната е потънала край Хаваите, след като вулкан е избълвал тонове лава върху нея и я е унищожил напълно. Друга е изчезнала завинаги по време на голямо земетресение в Тибет през 800-та година на нашата ера. Така че остава само една неоткрита. Предполага се, че се намира някъде в склоновете на планината Ласкар в Чили.

— Ако е останала неоткрита — попита предпазливо Пит, — защо убихте група колежани, които са проучвали пещера в тази планина?

Тя го изгледа с гневен поглед, но отказа да отговори.

— Добре, да ви попитам къде се намира камерата на аменеите, която сте открили вие? — притисна я той.

Тя го погледна така, сякаш виждаше изгубена душа.

— Най-ранните техни надписи, които намерихме, бяха в един храм сред руините на някогашен техен пристанищен град. Не е нужно да питате повече, господин Пит. Казах ви всичко, което можех да ви кажа, освен още едно: съветвам ви да се сбогувате с вашите приятели и любими същества. Защото много скоро всичко, което ще остане от разкъсаното ви и осакатено тяло, ще заплува в море, което никога не е съществувало.

След тези думи Елзи Волф затвори очи и се затвори за Пит и за света около нея така, сякаш бе влязла в камера за дълбоко замразяване.