Клайв Къслър
Атлантида открита (27)

24.

След като се наобядва, Хирам Йегър се върна в компютърната зала с голям кашон в ръце. Вътре имаше кутре басет, което той беше спасил от мястото, където се прибираха безстопанствени кучета часове преди да бъде „приспано“. Откакто семейното им ловджийско куче умря от старост, Йегър се бе заклел, че погребва последното семейно куче. Но двете му непълнолетни дъщери започнаха да го молят и настояват, дори заплашиха, че няма да ходят на училище, ако не си вземат друго. Единственото утешение за Йегър беше, че не е първият баща, който отстъпва пред молбите на децата си да имат животно вкъщи.

Отначало смяташе да потърси ловджийско куче пак от същата порода, но като погледна в тъжните, изпълнени с дълбоко чувство кафяви очи на мъничкия басет и видя тромавото телце с къси крака, големи лапи и уши, които се влачеха по земята, той се разнежи и промени решението си.

Йегър постла вестници около бюрото си и пусна малкото кученце да се разхожда свободно. То обаче предпочете да лежи върху хавлиена кърпа в отворения кашон и да наблюдава Йегър, който от своя страна установи, че не може да отмести поглед от тези тъжни очи.

Накрая се насили да се съсредоточи върху работата си и извика Макс. Тя се появи на монитора и се намръщи срещу него.

— Вечно ли ще ме караш да чакам?

Той се наведе да вземе кутрето и го показа на Макс.

— Отбих се да взема кученце за щерките ми.

Лицето на Макс мигом се смекчи.

— Сладко е. Момичетата ще го харесат.

— Имаш ли напредък в разчитането на надписите? — попита той.

— Голяма част от знаците дешифрирах, но ще трябва да поработя още малко, за да ги свържа в думи, които да бъдат преведени на английски.

— Разкажи ми за всичко онова, докъдето си стигнала.

— То е доста — отвърна гордо Макс.

— Слушам те.

— Някъде около 7000 години преди Христа светът е претърпял огромна катастрофа.

— Имаш ли представа от какъв род е била катастрофата?

— Да. Отбелязано е на небесната карта на тавана на подземната камера в Колорадо — поясни Макс. — Още не съм дешифрирала цялото описание, но изглежда, че не една, а две комети са връхлетели от най-отдалечения край на слънчевата система и са причинили световно бедствие.

— Сигурна ли си, че не са били астероиди? Не съм астроном, но не съм чувал комети да са се движили паралелно в орбита.

— Небесната карта показа два обекта с дълги опашки, движещи се един до друг, които са се сблъскали със Земята.

Йегър свали ръката си и загали кутрето, докато говореше.

— Значи две комети се удрят по едно и също време. В зависимост от големината им те сигурно са причинили огромен земетръс.

— Съжалявам, Хирам — каза Макс, — но без да искам те подведох. Само една от кометите се е ударила в Земята. Другата е заобиколила Слънцето и е изчезнала в дълбокия космос.

— Картата показва ли откъде е паднала кометата?

Макс поклати глава.

— Изображението на мястото на сблъсъка сочи Канада, вероятно някъде в района на Хъдсъновия залив.

— Гордея се с теб, Макс. — Йегър беше сложил кученцето в скута си, където то моментално заспа. — Ще станеш класически детектив.

— Разкриването на обикновено човешко престъпление ще представлява детска игра за мен — отвърна високомерно Макс.

— Добре, значи имаме комета, ударила Земята в канадска провинция около 7000 години преди Христа и причинила световна разруха.

— Това е само първо действие. Същността на историята идва по-нататък с описанието на хората и тяхната цивилизация, съществували преди катаклизма и след това. Повечето от тях са загинали. Малцината оцелели, които били твърде немощни, за да възстановят империята си, приели като божествена мисия да тръгнат по света, да образоват примитивните жители от каменната ера, оцелели в по-отдалечените райони, и да градят паметници, предупреждаващи за следващия катаклизъм.

— Защо са очаквали нова заплаха от космоса?

— От това, което събрах, те са предвидили завръщането на втората комета, която е щяла да довърши докрай разрухата.

Йегър почти онемя.

— Искаш да кажеш, Макс, че наистина е съществувала цивилизация, наречена Атлантида?

— Не съм казвала подобно нещо — възрази раздразнено Макс. — Не съм казвала как са се наричали тези древни хора. Знам, че те донякъде напомнят на приказката, съчинена от Платон, известния гръцки философ, препредавана и до днес. Описания от него разговор, проведен между неговия предшественик, великия гръцки държавник Солон, и египетски свещеник, е първият писмен документ, в който се споменава за земя, наречена Атлантида.

— Всеки знае тази легенда — вметна Йегър, чиито мисли се въртяха в пространството. — Свещеникът говорел за островен континент, по-голям от Австралия, който се издигал в средата на Атлантическия океан западно от така наричания днес Гибралтарски проток. Преди няколко хиляди години той бил разрушен и потънал под водата след огромно разместване на пластовете и така изчезнал. Загадка, над която си блъскат умовете привържениците на тази легенда и над която се присмиват историците до ден-днешен. Лично аз съм склонен да се съглася с историците, че Атлантида не е нищо повече от ранна научнофантастична сага.

— Може би в крайна сметка не всичко е изфабрикувано.

Йегър погледна Макс с повдигнати вежди.

— Няма абсолютно никакви геоложки данни за потънал континент, изчезнал насред Атлантическия океан преди девет хиляди години. Такъв никога не е съществувал. Поне не между Северна Африка и Карибско море. Прието е, че легендата се свързва с катастрофално земетресение и наводнение, причинени от изригване на вулкан на остров Тира или Санторин, както се нарича днес, и заличили от лицето на земята минойската цивилизация на остров Крит.

— Значи смяташ, че описанието на Атлантида от Платон в неговите „Критий“ и „Тимей“ е измислица?

— Това не е описание, Макс — поправи Йегър компютъра. — Той разказва историята във вид на диалог, популярен жанр, използван от древните гърци. Авторът не използва трето лице, а я предава на читателите чрез двама или трима разказвачи, като единият задава въпроси на другия. Вярвам, че Платон си е измислил Атлантида, знаейки, че идните поколения ще се хванат на въдицата и ще напишат хиляди книги на тази тема, ще водят безкрайни спорове.

— Много си твърдоглав, Хирам — отбеляза Макс. — Сигурно не вярваш на предсказанията на Едгар Кейс, известния психиатър.

Йегър поклати бавно глава.

— Кейс твърди, че „видял“ Атлантида да пропада и се издига в Карибско море. Ако в този район е съществувала напреднала цивилизация, на стотиците острови там ще са останали някакви следи. Но досега не е открито нищо повече от късче от глинен съд от древна култура.

— Ами огромните каменни блокове, които образуват подводен път край Бимини?

— Това е геоложка формация, която може да се намери и в няколко други части на морето.

— А каменните колони, открити на дъното край Ямайка?

— Беше доказано, че това са бъчви със сух цимент, втвърдил се във водата, след като корабът, който ги превозвал, потънал, и дървените им дъги изгнили с времето. Погледни фактите в лицето, Макс. Атлантида е мит.

— Ти си стар глупак, Хирам. Знаеш ли го?

— Както искаш ме наричай — отвърна сприхаво Йегър. — Но аз предпочитам да не вярвам в древни напреднали цивилизации, за които някои мечтатели твърдят, че имали космически кораби и какво ли още не.

— А! — възкликна Макс. — Тъкмо в това е въпросът. Атлантида не е бил голям град, населен с леонардо да винчовци и томас едисоновци, и заобиколен от канали върху островен континент, както пише Платон. Според онова, което откривам, древните хора са били съюз от малки морски народи, които са кръстосвали целия свят и са му съставили карти четири хиляди години преди египтяните да издигнат пирамидите. Те са завладявали моретата. Знаели са как да използват морските течения и са добили широки познания върху астрономията и математиката, благодарение на които са станали опитни мореплаватели. Те са изградили верига от пристанища на крайбрежни градове и цяла търговска империя за добив и превозване на минерали, които са преработвали в метал, за разлика от други хора от същото хилядолетие, които са живели по високите планини, водили са номадски живот и са оцелели след катаклизма. Мореплавателите са имали лош късмет, че са били пометени от огромни приливни вълни, без да оставят никакви следи. Каквото е останало от пристанищните им градове, сега лежи дълбоко под водата и е заровено под трийсет метра дънна утайка.

— Разчела си и си събрала всички тези данни едва от вчера? — попита изумен Йегър.

— Не оставям под краката ми да поникне трева — подчерта Макс, — нито седя и бездействам, за да ръждясат чарковете ми.

— Макс, ти си виртуоз!

— Нищо особено. В края на краищата, ти ме измайстори, нали!

— Направи ми такъв огромен комплимент, че не мога още да го асимилирам.

— Прибирай се вкъщи, Хирам. Заведи жена си и децата си на кино. После се наспи хубаво, докато аз жужа с чарковете си. А на сутринта, когато пак седнеш тук, ще имам такива сведения, че направо ще ти се накъдри вързаната ти на опашка коса.