Клайв Къслър
Атлантида открита (49)

46.

Експлозията, последвана от стрелба, отекна през тунела до хангара като тътен от силен гръм. После шумотевицата изведнъж секна и в хангара се настани потискаща тишина. Минути минаваха, а всички стояха като вкаменени, вторачили тревожни погледи в зейналия мрак. Изведнъж неземната тишина се наруши от шума на приближаващи се стъпки по ледения под на тунела.

След малко от тъмнината се появи фигурата на висок мъж, вдигнал прът с бял парцал, завързан за върха му, и закрачи към полукръга от стотината мъже и жени, до един насочили оръжията си в непознатия, чиято долна половина на лицето беше закрита от шал. Той застана право пред Карл и сестрите му и свали шала си, разкривайки изпито от умора грубо лице с набола брада.

— Хуго ви изпраща поздрави, но не е в състояние да отпътува с вас.

За миг сред всички в хангара настъпи невероятен смут. Лицето на Елзи се изкриви от ярост. Както се очакваше, Карл пръв се съвзе.

— Това сте бил вие, господин Пит — рече той, оглеждайки го подозрително. — Същинско проклятие сте!

— Извинете ме, че съм с всекидневно облекло — заговори сърдечно Пит, — но смокингът ми е на химическо.

Гледайки го с убийствен поглед, Елзи пристъпи напред и заби цевта на пистолета си в корема му. Той изстена от болка и се преви, но усмивката не слезе от лицето му.

— Както виждате, не съм въоръжен и съм вдигнал знамето на временното примирие — каза той с непринуден тон.

Карл отмести оръжието на Елзи настрани, но тя изсъска злобно:

— Остави ме да го застрелям.

— Всяко нещо с времето си — рече брат й и погледна Пит право в очите. — Искате да кажете, че Хуго е мъртъв?

— Както казваме в нашия край, Хуго ритна камбаната.

— А хората му?

— И те са в същото положение.

— Вие ли съсипахте самолетите ми?

Пит погледна към разбитите летателни апарати и сви рамене.

— Признавам си, че действах доста безразсъдно.

— Откъде идвате? — попита рязко Карл.

Пит се усмихна, подмина въпроса му и рече:

— Съветвам ви да кажете на хората си да сложат оръжие, преди да са пострадали сериозно. Достатъчно кръв се проля днес. Ще бъде върхът на глупостта да увеличаваме жертвите.

— Колко души от вашата група останаха живи?

— Вижте сам. — Пит се обърна и направи знак с ръка. Джордино, Клири и двайсетината мъже излязоха от тъмния вход на тунела и застанаха в права редица на десет крачки един от друг, с готови за стрелба оръжия.

— Двайсет срещу сто, а? — усмихна се за първи път Карл Волф.

— Всеки миг ще пристигне подкрепление.

— Ще бъде много късно — подметна Карл, напълно убеден, че Пит прави отчаян опит да се спаси чрез шикалкавене. — Нанотехническите системи за откъсването на шелфовия ледник вече са задействани. Светът отива към катаклизъм, както ви казах преди време. Нищо не може да го спре.

— Разрешете ми да не се съглася с вас — каза Пит с подчертано неутрален тон. — Всичките системи бяха изключени десет минути преди да бъдат приведени в действие. Съжалявам, че осуетих плановете ви, Карл, но катаклизъм няма да има. Няма да има и „Нова съдба“, нито Четвърта империя. Земята ще продължи да се върти около слънцето както досега, светът ще си остане несъвършен, с всички човешки слабости и грешки. Лято и зима, синьо небе и облаци, дъжд и сняг ще продължат да се редуват, докато съществува човешкият род. А ако изчезне, то това ще стане по естествени причини, а не поради някакъв безумен план, съставен от мегаломани, имащи за цел да господстват над света.

— Какви ги говорите? — В резкия глас на Елзи се долови уплаха.

— Не се тревожи, скъпа сестро — опита да я успокои Карл. — Този човек лъже.

Пит поклати уморено глава.

— За семейство Волф всичко свърши. Ако някой заслужава да бъде изправен пред световния трибунал в обвинение за опит да извърши престъпление спрямо човечеството, това сте вие. Когато седем милиарда души научат как лично вие и вашето семейство от зли хора се опитват да унищожат всеки мъж, жена и дете на планетата, съвсем няма да гледат на вас с добро око. Огромните ви кораби, богатства и съкровища ще бъдат конфискувани. И ако някой от семейството ви избегне доживотна присъда в затвора, всяка негова постъпка ще бъде зорко наблюдавана от международното разузнаване и полицейските управления, за да се пресече всяка амбиция за създаване на Четвърта империя…

— Ако всичко това е истина — прекъсна го Карл със злобна усмивка, в която се долавяше известна несигурност, — какво смятате да правите с мен и сестрите ми?

— Това не е моя работа — въздъхна Пит. — Някой ден, някъде, вие ще увиснете на бесилото за всичките си престъпления, за всичките поръчкови убийства на хора, които са се изпречвали на пътя ви. Моето удовлетворение ще бъде да седя на първия ред и да ви гледам как се сгромолясвате.

— По-предизвикателна и по-смела илюзия не съм чувал, господин Пит. Жалко, че е само в кръга на чистата фантазия.

— Вас май трудно може да ви убеди човек.

— Подай команда за стрелба, братко — намеси се Елзи. — Застреляй тази паплач. Защото ако ти не го направиш, аз ще го сторя.

Карл Волф огледа уморените и изтощени мъже от командата на Клири.

— Сестра ми е права. Ако хората ви не се предадат в следващите десет секунди, ние ще ги застреляме.

— Това никога няма да стане — отвърна Пит с твърд и рязък глас.

— Сто пистолета срещу двайсет и няма да стане ли? Битката няма да продължи дълго и ще има само един завършек. Видите ли, господин Пит, прекалено много е заложено на карта. Сестрите ми и аз с удоволствие ще жертваме живота си в името на Четвъртата империя.

— Глупаво ще бъде да погубвате още човешки живот за една мечта, която вече е мъртва и погребана — подметна нехайно Пит.

— Напразните надежди на отчаяния човек. Е, поне ще получа удовлетворението от това, че пръв вие ще умрете.

Пит изгледа продължително Волф, после сведе поглед към автоматичното оръжие в ръцете на лудия немец, сви рамене и рече:

— Така да бъде. Но преди да се опияните от жаждата за кръв, не е зле да погледнете зад гърба си.

Волф поклати глава.

— Няма да отместя поглед от вас.

Пит се обърна леко към Елзи и Блонди.

— Защо вие, момичета, не потвърдите пред брат ви фактите на живота?

Сестрите Волф се обърнаха и погледнаха назад.

Всеки врат в хангара се изви и всеки поглед се спря върху задната стена и входа на отсрещния тунел. Ако едно нещо му липсваше на хангара, то не беше арсенал от автоматични оръжия. Към драмата, разиграваща се край разбитите самолети, беше дошло попълнение от нови двеста автомата. Цевите на двеста ужасяващи на вид пушки „Иредикейтър“ в ръцете на мъже, със скрити под шлемове и тъмни очила лица, бяха насочени в гърбовете на инженерите и учените на търговско обединение „Съдба“. Те стояха в правилен полукръг, като всички от първата редица бяха приклекнали, и бяха облечени с полярни бойни облекла, подобни на тези, които носеха Клири и хората му.

Един от мъжете пристъпи крачка напред и заговори с висок и властен глас.

— Сложете оръжията си много бавно и се отдръпнете назад! При първи признак на враждебност, ще заповядам на хората си да открият огън! Моля, подчинете се и никой няма да пострада!

Не последва никакво колебание или опит за съпротива. Ни най-малко. Мъжете и жените от научния екип към „Съдба“ сякаш само това чакаха, за да се освободят от оръжията, с които само малцина знаеха как да си служат. Те като че ли изпуснаха обща въздишка, когато отстъпиха назад далече от бушмастерите и вдигнаха ръце.

Елзи изглеждаше така, сякаш някой бе забил нож в сърцето й. Блонди, с очи, изпълнени със страх и смут, като че ли всеки момент щеше да повърне. Лицето на Карл Волф беше напрегнато и неподвижно като камък, но по-скоро от ярост, отколкото от страх, че грандиозният му план да създаде нов световен ред изведнъж рухна.

— Кой от вас е Дърк Пит? — попита командирът на новопристигналото подразделение от специалните войски.

Пит бавно вдигна ръка.

— Аз.

Офицерът се приближи до него и му кимна леко.

— Полковник Робърт Уитънбърг, командващ мисията на специалните сили. Докъде е стигнала операцията „Бариера Рос“?

— Тя приключи — заяви Пит с твърд глас. — Проектът „Валхала“ беше прекратен десет минути преди да бъде задействана системата за откъсване на ледената маса.

Уитънбърг въздъхна с облекчение.

— Слава богу!

— По-навреме едва ли бихте могли да дойдете, господин полковник.

— Щом осъществихме радиовръзка с майор Клири, следвахме упътванията ви и влязохме през разбитата от вас ледена стена на каньона. — Той направи пауза и попита: — Видяхте ли древния град?

— Да — усмихна се Пит, — видяхме го.

— Оттам продължихме по пътя за хангара и се събрахме, без никой да ни забележи.

— Беше доста рисковано, но майор Клири и аз успяхме да отклоним вниманието от вашия край на тунела, докато се прегрупирате в бойна позиция.

— Това ли са всички? — попита полковникът.

Пит кимна.

— С изключение на неколцината им ранени в командния център.

Клири се приближи и двамата с полковника се ръкуваха сърдечно.

— Боб — усмихна се Клири уморено, но широко, — нямаш представа колко се радвам да те видя.

— За кой път ти спасявам опашката, а? — подхвърли развеселен Уитънбърг.

— За втори и не ме е срам да го призная.

— Не си ми оставил много работа.

— Така е, но ако ти и хората ти не се бяхте появили навреме, сега щяхте да заварите половин акър, покрит с трупове.

Уитънбърг огледа хората на Клири, които едва стояха на краката си от изтощение, но въпреки това бяха нащрек и не изпускаха от поглед никой от персонала на Волфови.

— Съставът ми се струва намален.

— Изгубих доста опитни момчета — призна с мрачен израз Клири.

Пит посочи към Волфови.

— Полковник Уитънбърг, да ви представя Карл Волф и сестрите му Елзи и… — Той млъкна, тъй като не знаеше името на другата сестра.

— Блонди — уточни Карл. — Какво смятате да правите с нас, полковник?

— Ако зависеше от мен — изпревари полковника Клири, — щях да ви застрелям до един.

— Получихте ли заповеди какво да правите с Волфови, когато ги арестувате? — обърна се Пит към Уитънбърг.

— Нямаше никакво време да обсъждаме този въпрос.

— В такъв случай мога ли да помоля за една услуга?

— След всичко, което направихте вие и приятелят ви — отвърна Клири, — нищо няма да ви откажем.

— Бих искал временно да поема грижата за Волфови.

Уитънбърг се вгледа в очите му, сякаш искаше да проникне зад тях.

— Не ви разбирам.

Клири обаче го разбра.

— Тъй като не си получил никакви заповеди, отнасящи се до арестуваните — обърна се той към полковника, — мисля, че е редно да уважим молбата на човека, който ни избави от неописуемия ужас.

Полковникът се замисли за миг, преди да отговори:

— Съгласен съм. Военните трофеи. Предавам Волфови във ваши ръце, докато бъдат транспортирани под стража във Вашингтон.

— Никое правителство няма законна юрисдикция над хора, пребиваващи на Антарктида — каза надменно Карл. — Незаконно е да ни задържите като заложници.

— Аз съм просто войник — отвърна Уитънбърг и сви равнодушно рамене. — Ще оставя на адвокатите и политиците да решат съдбата ви, след като ви предам в техни ръце.

 

 

Докато новосформираните отряди от специалните войски отвеждаха задържаните в спалните помещения на работниците, Пит и Джордино изведоха Карл, Елзи и Блонди през една малка врата навън до самолетната писта. Внезапният леден въздух им дойде като шок след приятната осемнайсетградусова температура в хангара.

Карл Волф се обърна и се усмихна студено на Пит и Джордино.

— Тук ли ще ни екзекутирате?

Блонди имаше вид на изпаднала в транс, но Елзи гледаше Пит с унищожителен поглед.

— Хайде, застреляйте ни, ако ви стиска! — процеди тя през стиснати зъби.

Лицето на Пит изразяваше единствено отвращение.

— В името на всичко свято на света, вие и цялото ви семейство заслужавате да бъдете разстреляни. Но тази чест не се пада на мен и приятеля ми. Ще оставя природата да свърши тази работа.

Изведнъж очите на Карл светнаха.

— Ще ни оставите да избягаме?

— Да — кимна Пит.

— В такъв случай няма да видите мен и сестрите ми изправени пред съда и хвърлени в затвора.

— Семейство с богатство и влияние като вашето никога няма да стъпи в съдебна зала. Вие ще използвате всички средства, за да отървете въжето и отново да бъдете на свобода.

— Напълно сте прав — рече презрително Карл. — Никой държавен ръководител няма да поеме риска на последствията от подвеждане под отговорност семейство Волфови.

— Нито да си навлече нашия гняв — добави Елзи. — Няма нито един високопоставен служител или държавен глава, който да не е длъжник на семейството ни. Нашето разобличаване ще доведе и до тяхното разобличаване.

— Ние не можем да бъдем затворени като престъпници от простолюдието — вметна Блонди, възвърнала наглостта си. — Семейството ни е с висок дух и силна воля и ние ще се издигнем отново и следващия път няма да допуснем провал.

— Според мен — намеси се Джордино, чиито черни очи бяха изпълнени с презрение — идеята ви никак не е добра.

— Всички ние ще бъдем много по-спокойни, като знаем, че няма да сте наоколо, за да вземете участие в това — каза Пит с леден глас.

Карл присви очи, после огледа заледената местност.

— Сега разбирам — измърмори той, — каните се да ни закарате на някой плаващ леден блок и да ни оставите да загинем.

— Точно така — кимна леко Пит.

— Без подходящо облекло едва ли ще издържим и час.

— Моето предположение е двайсет минути.

— Явно, че сме ви подценили като противник, господин Пит.

— Дойдох до заключението, че светът може да се справи и без главния директор на търговско обединение „Съдба“ и семейната империя.

— Защо просто не ни застреляте и да приключите с всичко?

В зелените очи на Пит проблеснаха искри на задоволство.

— О, не, в такъв случай няма да имате време да размислите за ужаса, на който възнамерявахте да подложите милиарди невинни хора.

Слепоочните вени на Карл се издуха леко. Той покровителствено обгърна с ръце раменете на сестрите си и рече:

— Вашата лекция взе да ме отегчава, господин Пит. Предпочитам да посрещна бялата смърт, отколкото да продължавам да слушам философското ви бръщолевене.

Пит гледаше замислен него и сестрите му. Запита се възможно ли е да се направи пробив в това непоправимо семейство. Загубата на империята им разтърси и тримата, но заплахата от смърт ни най-малко не ги разстрои. Напротив, като че ли засили лудостта им.

— Отправям ви предупреждение — заговори той най-накрая. — Не правете никакви опити да се върнете в тунелите или в минералодобивното ви съоръжение. Всички входове и изходи се охраняват. — Той направи знак с колта си. — А сега, тръгвайте.

Блонди изглеждаше примирена със съдбата си, както и Карл Волф. Тя вече трепереше от студ. Но не и Елзи. Тя понечи да се нахвърли върху Пит, но бързо бе повалена на колене след светкавичен удар с опакото на ръката от Джордино. Докато се изправяше с помощта на Карл, по лицето й беше изписана такава злоба, каквато Пит никога не беше виждал по ничие женско лице.

— Кълна се, че ще те убия! — озъби му се тя през разкървавени устни.

Пит й се усмихна.

— Сбогом, Елзи! Приятен ден!

— Ако вървите бързо, ще ви е по-топло — добави цинично Джордино, после затвори вратата след Пит и себе си и я заключи отвътре.