Клайв Къслър
Атлантида открита (46)

43.

Улици разделяха издигащите се от леда сгради около площада. Като архитектурно решение постройките се различаваха от всички други, които Пит и Джордино бяха виждали по време на пътуванията си. Не можеше да се определи върху колко акра или квадратни километра се простираше градът. Това беше само част от великолепието, оставено от аменеите.

В единия край на площада имаше внушително богато украсено здание с триъгълни колони, поддържащи фронтон с релефни изображения на древни кораби, а над него минаваше фриз с изваяни скулптури на животни и хора, носещи същите дрехи като мумиите на остров Сен Пол. Нито една от откритите досега древни сгради не приличаше на тази колосална постройка. За окото на архитекта щеше да е видно, че основната структурна форма е била предавана през хилядолетието и заимствана от по-късните строители на огромните храмове на Луксор, Атина и Рим. Колоните обаче бяха триъгълни и стояха някак чужди в сравнение с много по-късните заоблени и набраздени дорийски, йонийски и коринтски колони.

Зад колоните зееше широк портал. Стълби нямаше. До горните нива се стигаше по наклонени рампи. Запленени от гледката, Пит и Джордино слязоха от сноукруизера и минаха под колоните. Таванът на главната зала имаше триъгълна форма и се извисяваше над покрития с лед каменен под. Високите ниши в стените бяха изпълнени с каменни статуи, вероятно на аменейски царе — внушителни на вид хора с кръгли очи и тесни лица, изваяни от гранит, богат на кварц, който проблясваше в сумрака. В пода бяха вградени скулптурни лица на мъже и няколко жени, покрити от тънък пласт лед. Над и под тях се виждаха издялани аменейски надписи.

В средата на огромната зала върху пиедестал се издигаше скулптура в естествени размери на кораб с весла, опънати ветрила и екипаж. Гледката беше изумителна. Невероятното художествено майсторство и техническото владеене на камъка й придаваха неземно тайнство, непознато в съвременната скулптура.

— Какво според теб е това? Храм на техните богове ли? — прошепна Джордино с благоговение, сякаш се намираше в катедрала.

— По-вероятно е мавзолей или гробница — и той посочи пода. — Тези глави приличат на мемориали, може би на почитани мъже и жени, които са проучвали древния свят, както и на изчезналите в морето.

— Удивително е, че покривът не се е срутил след сблъсъка на кометата със земята или от по-късното натрупване на лед.

— Строителите им вероятно са работили с изключително високи стандарти, които се постигат единствено в резултат на дълбоки познания върху строителната техника.

Смаяните им погледи се отместиха към системата от тъмни коридори, чиито стени бяха красиво изрисувани с внушителни морски гледки, като се започнеше от спокойни води и се стигнеше до бурно море, огромни вълни, причинени от яростни урагани. Ако днешните хора вдигаха погледи към небето за своя Бог, то аменеите са отправяли поглед към морето. Статуите им изобразяваха мъже и жени, а не стилизирани версии на богове.

— Отдавна изчезнал народ, открил света — отбеляза философски Джордино. — Само че няма никакви реликви наоколо, нито следи от тленни останки на жителите му.

Пит посочи с брадичка системата от тесни проходи, изсечени в леда.

— Няма съмнение, че са били изкопани от нацистите, които са ги открили, а по-късно Волфови са ги закарали в музеите на борда на „Улрих Волф“.

— Както виждам, негодниците не са разровили повече от десет процента от града.

— Имали са да вършат по-земни неща — подметна саркастично Пит. — Като например да скрият нацистките съкровища и тайни реликви, да извличат злато от морската вода и да планират разрушаването на света, за да го направят по свой образ.

— Жалко, че нямаме време да проучим това място.

— И на мен ми се иска да направя една голяма обиколка тук, но разполагаме само с двайсет и пет минути, за да открием командния център.

Двамата с неохота обърнаха гръб на огромното здание и забързаха към площада, за да се качат на круизера. Продължавайки да кара по следите на снокета, Пит мина през сърцето на призрачния град и навлезе в тунел отвъд мавзолея на аменеите. Приклекнал под арматурното табло, Джордино държеше цевта на бушмастера си подадена през счупеното средно предно стъкло.

След един завой на около километър и половина навътре в тунела насреща им се зададе електрическа кола. Тримата слисани охранители в черни униформи загледаха с ужас как чудовището се носи бясно срещу тях. Шофьорът се паникьоса и удари спирачки, без да намалява скоростта и колата поднесе. Другите двама проявиха по-голямо уважение към чувството за самосъхранение и скочиха от колата, надявайки се да удължат живота си.

Разнесе се пронизителен звук от разкъсване и стържене на метал, когато сноукруизерът блъсна колата и я прекатури като триколка, бутната от боклукчийски камион. Шофьорът изчезна от поглед под смачканото си превозно средство, а другите двама бяха размазани на ледените стени от огромните гуми на круизера. Пит погледна в страничното си огледало и видя само усукани метални отпадъци, разхвърляни по пода на тунела.

След още двеста метра видяха група работници в червени гащеризони да товарят дървени сандъци върху няколко открити платформи, прикачени към един голям снокет. Мотокари изнасяха сандъците от ледена пещера, чиято дебела сребриста стоманена врата наподобяваше врата на банков трезор.

Двама охранители се вцепениха на място при вида на огромния сноукруизер, изскочил изневиделица от тунел, който би трябвало да е пуст. Едва когато Джордино изстреля няколко куршума през счупеното предно стъкло в един от мотокарите, работниците и охранителите се съживиха и се втурнаха презглава обратно в пещерата, за да не бъдат смазани от механичната лавина, търкаляща се към тях.

— Вратата! — изкрещя Пит и натисна спирачките.

Сякаш прочел мислите му, Джордино скочи от круизера почти едновременно с вика на Пит и се затича към стоманената врата, а Пит изстреля няколко куршума от колта си във входа на пещерата, за да го прикрива. Джордино се изненада от лекотата, с която затвори вратата. Беше очаквал да напрегне цялата си сила, но едва побутна масивното крило и то се завъртя на пантите си, сякаш висеше във въздуха. След като вратата се хлопна, той превъртя колелото на заключващия се механизъм. После откачи една верига от мотокара, омота единия й край около колелото на вратата, а другия за колелото на една от платформите — така вратата на пещерата нямаше да може да се отвори отвътре. Охранителите и работниците останаха затворени без изгледи да избягат скоро.

— Интересно, какво ли има в тия сандъци — каза Джордино, докато се качваше отново в кабината на круизера.

— Артефакти от града на аменеите, предполагам. — Пит включи предавките и бързо набра максималната скорост.

Вероятно някое ангелче на покрива на кабината им беше помагало досега, но все още им предстоеше дълъг път. Изненадващото беше, че все пак успяха да стигнат дотук, без нито един куршум да бъде изстрелян в тях. Пит обаче не се залъгваше, че това положение ще се запази дълго. Нещата щяха да станат съвсем различни, когато сноукруизерът излезеше на открито. Тогава всяко оръжие в комплекса щеше да бъде насочено към тях.

След един широк завой те изведнъж се озоваха в просторен хангар, приютил самолетите на търговско обединение „Съдба“. Без да повдига крака си от педала за газта, Пит набързо огледа двата еърбъса А340-300 — единият товарен, а другият пътнически. Фюзелажът на първия самолет се пълнеше с познатите им вече дървени сандъци, а по стълбичките на втория се качваха инженерите и работниците на Волфовото търговско обединение за отпътуването им до гигантските суперкораби. Малко встрани от двата големи летателни апарата имаше още един по-малък реактивен самолет, който беше в процес на зареждане с гориво.

Пит се успокои донякъде, като не забеляза никакви охранители наоколо.

— Виж ти на какво попаднахме!

— Аха! — изрече Джордино и се напрегна, като видя, че Пит се готви да натисне педала за газта до пода. Той хвърли благоразумен поглед върху арматурното табло и тихичко простена: — Да не би да направиш онова, което си мисля?

— Веднъж попаднеш ли в кървава битка, не можеш да останеш безразличен.

Реакцията на всички, когато видяха появилия се в хангара незнайно откъде сноукруизер, беше същата като на другите, на които се бяха натъкнали в тунела преди малко. Видът на червения механичен демон ги смрази от ужас и ги закова на място.

На Пит му трябваха три секунди, за да определи пътя си на разрушението. За същото време осъзна, че намеренията му са безпогрешни. Той продължи право напред към първия еърбъс. Самолетът стоеше доста високо над земята, но не и за сноукруизера. Предницата му се вряза в задната секция на лявото крило и смачка елерона.

Товарачите и звеното по поддръжка мигом се окопитиха и се разбягаха на всички страни, когато левиатанът завъртя самолета на деветдесет градуса. Нищо от гигантската машина не им беше познато освен шума от мощни двигатели. Те видяха достатъчно, за да повикат охраната, но беше късно да предотвратят разрухата.

Сноукруизерът вече съдираше едното крило на втория еърбъс. Този път Пит вряза машината много по-навътре в крилото. С ужасяващ стържещ звук то се пречупи под остър ъгъл върху предната част на гумата на колата и увисна там. Пит превключи на задна скорост и натисна педала за газта. Круизерът потегли назад, повличайки със себе си самолета. Пит завъртя кормилото докрай, за да се освободи от товара, но не успя и огромните гуми на круизера започнаха да буксуват върху леда.

Тогава предприе няколко маневри ту напред, ту назад, придружени с пронизителни метални писъци. Крилото най-накрая охлаби хватката си и се сгромоляса върху леда във вид на откъснато и усукано парче алуминий, чакащо да бъде откарано за скрап. После, без да трепне или да издаде каквото и да е чувство, Пит насочи круизера към реактивния самолет.

— Хич не си губиш времето, а? — подметна развеселен Джордино.

— Слушай! — озъби му се Пит. — Щом оная измет възнамерява да унищожи света, нека да остане тук и да загине заедно с всички останали.

Едва изрекъл последната дума, и очуканият сноукруизер пръсна на парчета опашната част на частния самолет на Волф. Без много усилия този път огромната машина откъсна вертикалните и хоризонталните стабилизатори така, сякаш бяха направени от шперплат. Фюзелажът се разцепи на две, крилата и носът щръкнаха нагоре като в положение на излитане.

Джордино заклати глава от възхищение.

— Никъде няма да те канят, ако навсякъде оставяш такава бъркотия след себе си.

Пит се обърна към Джордино с широка като хоризонта усмивка.

— Времето наистина лети, когато си прекарваш приятно.

Той отмести поглед настрани и изведнъж в останалите парчета на огледалото за обратно виждане видя отражението на един снокет. Не се притесни особено, все още не. Прецени, че скоростта на сноукруизера е най-малко с осем километра в час по-висока от бронираната кола.

Пришпори колата през тунела, за да увеличи разстоянието между двете превозни средства. След малко снокетът се изгуби от поглед.

— Избяга им — каза Джордино, като изтръска от раменете си стъкълцата от строшеното задно стъкло с такова спокойствие, сякаш бяха пърхот.

— Не за дълго. Веднъж излезем ли на открито, ставаме лесна плячка.

Четири минути по-късно те взеха и последния завой на тунела, подминавайки едно изоставено съоръжение с отворени врати, водещи към празни складове, а след още две минути сноукруизерът вече боботеше под синьо небе, на по-малко от осемстотин метра от центъра на комплекса.

Най-сетне стигнаха местоназначението си и за първи път видяха минералодобивното съоръжение. Тунелът ги бе извел в единия край на комплекса. За разлика от повечето полярни станции, заровени почти целите под лед и сняг, Волфови поддържаха постройките си и пътищата между тях чисти. По-малките сгради бяха разположени в кръг около двете главни, където се помещаваха заводът за извличане и добив на минерали и командният център.

Гърмежи от огнестрелни оръжия изведнъж раздраха ледения въздух и в същия момент от няколко постройки изригнаха пламъци и черен дим, който се изви към небето. Последвали взривове изхвърлиха отломъци във въздуха. По улиците се виждаха проснати тела, окървавени и в грозно изкривени пози — някои с черни униформи, други в бяло камуфлажно облекло.

— Ще се окаже, че купонът е започнал без нас — каза Пит с мрачно лице.