Клайв Къслър
Атлантида открита (24)

21.

Една красива жена, или онова, което някога е било красива жена, го гледаше с широко отворени, синьо-сиви очи. Ръката, докоснала рамото му, продължаваше да стои протегната, сякаш го приканваше да се приближи. Беше облечена със стандартния черен водолазен костюм на Четвъртата империя, чиято материя обаче висеше на парцали, сякаш огромна котка я бе драла с ноктите си. Парчета плът висяха от откритите места и се полюшваха от слабото течение. Изящно очертан бюст се подаваше изпод разкъсаната материя, част от едната ръка под лакътя липсваше. На раменете имаше отличителни знаци за воинско звание, но Пит не можа да ги разпознае.

Лицето изглеждаше някак странно сериозно и бледо от студената вода, руса коса се надигаше и спускаше зад главата й като ореол. Скулите й бяха високи, носът — леко топчест. Отворените устни създаваха впечатлението, че всеки момент ще заговорят. Синьо-зелените очи гледаха право в матовозелените очи на Пит от разстояние трийсет сантиметра. В първия миг той реши да блъсне фигурата настрана, сякаш тя беше демон от подводния свят, но после реши, че ще е по-добре да размисли как да постъпи.

Опипа набързо джобовете й. Не се изненада особено, когато не намери нищо в тях. Тогава отмота тънко въже от макарата, закачена за едната тежест на колана му, и завърза края му за ботуша й. После се оттласна нагоре през широкия отвор на корпуса на подводницата към мъждивата светлина на петдесетина метра над него.

След спирките за декомпресия Пит подаде глава над повърхността точно в средата на дупката в леда и се оттласна към Кокс и още неколцина членове на екипажа, които се бяха събрали в единия й край. Дори Иви Тан беше сред тях и снимаше как няколко чифта ръце издърпват Пит и обемистата му екипировка от водата.

— Намерихте ли онова, което търсехте? — попита го Кокс.

— Нищо ценно — отвърна Пит, след като бе свален шлем маската му. После му връчи въжето, което се подаваше от водата.

— Мога ли да попитам какво има в другия му край?

— Доведох със себе си член от екипажа на подводницата.

Иви зяпна от почуда, като видя тъмната фигура, която излизаше от дълбините.

— О, боже! — ахна Иви и лицето й стана бяло като леда наоколо. — Това е жена! — От изумление тя пропусна да я снима, преди тялото да бъде увито в парче найлон и натоварено на една от шейните.

Докато мъжете помагаха на Пит да свали акваланга си, той се загледа след шейната, която откарваше тялото към „Полар сторм“.

— Ако не бъркам, тя е била с ранг офицер.

— Колко жалко — рече натъжен Кокс. — Явно, че е била много хубава жена.

— Дори и мъртва — добави Иви, — си личи, че е притежавала и голям финес. Според мен е била жена от висока класа.

— Възможно е — каза Пит, — но какво е правила в подводница, която би трябвало да е унищожена преди пет десетилетия? Да се надяваме, че ще открием някаква част от загадката, ако трупът й бъде разпознат.

— Ще проуча тази работа докрай — заяви решително Иви.

Пит свали плавниците си и обу подплатени с кожа ботуши.

— Говорете първо с Военноморските сили и адмирал Сандекър. Те може и да не искат случаят да бъде разгласен все още.

Иви понечи да възрази, но Пит вече се бе отдалечил по дирите на шейната на път за кораба.

 

 

Пит си взе душ и се обръсна, преди да се отпусне с чаша текила от бутилката, която си бе купил по пътя за Ла Пас, Мексико. Едва когато събра мислите си, се обади на Сандекър във Вашингтон.

— Труп, казваш — заключи Сандекър, след като изслуша анализа на събитията, които му изложи Пит, — и то на жена офицер.

— Да, сър. При първа възможност ще изпратя тялото със самолет до Вашингтон, за да бъде изследвано и разпознато.

— Няма да е лесно, ако е чужда гражданка.

— Сигурен съм, че историята й ще може да бъде проследена.

— Пострадаха ли артефактите от „Мадрас“ по време на нападението?

— Не, непокътнати са.

— Голям късмет сте извадили всички, че сте останали невредими.

— Размина ни се на косъм. Ако командир Кънингам се бе забавил със секунди, сега „Полар сторм“ щеше да лежи на дъното вместо подводницата.

— Йегър направи проучване на U-2015 чрез файловете си с данни. Подводницата се оказала пълна загадка. Сведенията сочели, че тя била потънала край Дания в началото на април 1945 година. Някои историци обаче смятат, че тя се е отървала от войната невредима и екипажът й я потопил умишлено в Рио де ла Плата, между Аржентина и Уругвай, близо до мястото, където е била взривена „Граф Шпее“. Нищо от това обаче не е доказано.

— Значи съдбата й преди това е все още неизвестна, така ли?

— Да — отвърна Сандекър. — Единственото, което се знае със сигурност, е, че е била завършена и пусната на вода през ноември 1944 година, но военни задачи изобщо не са й били поставяни.

— За какво тогава са я използвали германските Военноморски сили?

— Тъй като била ново поколение немски електродизайн, тя се считала за много по-усъвършенствана от другите подводници по онова време. Долният й корпус бил снабден с мощни акумулатори, които й позволявали да изпреварва повечето надводни съдове, и можела да престои буквално месеци под вода, както и да изминава огромни разстояния. Според малкото информация от немските военни архиви, до които е успял да проникне Йегър, тя е била част от проект, носещ името операция „Нова съдба“.

— Защо ми звучи познато? — смънка Пит.

— Това е подробен план, съставен от високопоставени нацисти, съвместно с правителството на Перон в Аржентина, за изнасянето на огромните богатства, натрупани от нацистите по време на войната. Докато другите подводници потопявали съюзните плавателни съдове, U-2015 извършвала курсове от Германия до Аржентина, където прехвърляла злато и сребро, платина и диаманти и предмети на изкуството, откраднати от ценни колекции в Европа, на стойност стотици милиони долари. С тези ценни товари пътували и високопоставени нацистки служители и семействата им. Всичко се разтоварвало при пълна секретност в отдалечено пристанище на брега на Патагония.

— И това е ставало, преди да свърши войната?

— До самия й горчив за тях край — отвърна Сандекър. — По непотвърдени данни операцията „Нова съдба“ била продукт на мисълта на Мартин Борман. Той може и да се е радвал на фанатичното обожание от страна на Адолф Хитлер, но като достатъчно умен е прозрял, че Третият райх е на път да рухне и изгори в пламъци. Да изнесе тайно нацисткото наследство и шеметното количество ценни предмети в приятелски настроена към Германия страна, е била негова цел още преди съюзническите армии да преминат Рейн. А най-амбициозният му план бил да прехвърли Хитлер в някой таен редут в Андите, но не го осъществил, тъй като Хитлер настоял да умре в бункера си в Берлин.

— Единствено U-2015 ли е била подводницата, превозвала богатства и пътници до Южна Америка?

— Не, имало поне още дванайсет други подводници. Но тяхната съдба е известна. Някои от тях били потопени от самолети и кораби на съюзниците, други били предадени на неутрални страни, останалите били потопени от самите им екипажи.

— А знае ли се какво е станало с богатството и пътниците?

— Не. Някакъв моряк от една от подводниците, който бил интервюиран години след войната и малко след това изчезнал безследно, говорил за тежки дървени сандъци, натоварени на камиони на някакво затънтено пристанище. Пътниците, облечени в цивилни дрехи, изглеждали и се държали като важни личности от нацистката партия и били натъпкани в чакащите ги автомобили. Не се знае какво е станало нито с тях, нито с богатствата.

— Аржентина беше убежище за някогашните нацисти. Какво по-добро място да се създаде нов световен ред върху пепелта на стария?

— Вероятно шепа хора от тях са все още живи. И всеки нацист, който е заемал високо положение в партията или във войската, сега трябва да е най-малко на деветдесет, ако не и на повече години.

— Играта загрубява — отбеляза Пит. — Защо банда стари нацисти ще възкресят U-2015 и ще я използват, за да унищожат един научноизследователски кораб?

— По същата причина са се опитали да убият теб в Телърайд и Ал и Руди на остров Сен Пол в Индийския океан.

— Допуснах небрежност, че не разпитах за тях по-рано — каза със съжаление Пит. — Какво стана с Ал и Руди? Откриха ли камерата с реликвите?

— Да. Само че едва не загинаха. Самолетът им е бил разрушен и те не можаха да се върнат в Кейптаун. Доколкото успяхме да разберем, от някакъв товарен кораб излетял хеликоптер с шестима въоръжени мъже, натоварени със задачата да убият всеки, който се намира на острова, и да сложат ръка върху артефактите, оставени от пътниците на „Мадрас“. Ал и Руди ги застреляли до един и свалили и хеликоптера. Руди е прострелян сериозно в крака. Успокоиха ме, че ще се оправи, но ще носи гипс дълго време.

— Още ли са на острова?

— Само Ал е там. Руди бил взет преди час с хеликоптер от минаваща наблизо английска ракетна фрегата, която се връщала в Саутхемптън от Австралия. Скоро ще бъде откаран в болница в Кейптаун за операция.

— Шестима убити и един свален хеликоптер — повтори с възхищение Пит. — Нямам търпение да чуя разказа им лично.

— Доста е удивителен, като се има предвид, че двамата са започнали битката невъоръжени.

— Разузнавателната мрежа на Четвъртата империя е също не по-малко удивителна — отбеляза Пит. — Преди подводницата да започне да обстрелва „Полар сторм“, аз си побъбрих малко с командира й. След като си казах името, той ме попита как съм се озовал в Антарктика след Колорадо. Чуйте, адмирале, боли ме, че трябва да го кажа, но мисля, че имаме информатор в управлението на НЮМА.

— Ще проуча нещата — каза Сандекър и вътрешно закипя от гняв. — Междувременно ще изпратя доктор О’Конъл на остров Сен Пол, за да проучи на място скалната камера и артефактите, намерени от Ал и Руди. Ще ти уредя транспорт да я посрещнеш и двамата да докарате предметите обратно в Щатите.

— Ами французите? Нали островът е тяхно владение?

— Те няма да узнаят, така че няма нищо страшно.

— Кога аз ще се завърна отново в цивилизования свят?

— До края на седмицата ще бъдеш в собственото си легло. Имаш ли още въпроси?

— Пат и Хирам успяха ли да дешифрират надписите?

— Направиха чудеса в цифровата система. Според компютърните анализи на разположението на звездите на тавана на камерата надписите датират отпреди девет хиляди години.

Пит не беше сигурен дали е чул правилно.

— Девет хиляди години?!

— Хирам е изчислил, че камерата е строена през 7100 година преди Христа или някъде там.

Пит остана изумен.

— Искате да кажете, че е имало напреднала цивилизация четири хиляди години преди шумерската или египетската?

— Не съм посещавал курсове по древна история от годините ми в Анаполис — отвърна Сандекър, — но смътно си спомням, че са ми преподавали нещо подобно.

— Археолозите никак няма да се зарадват, ако се наложи да пренапишат историята на предисторическите цивилизации.

— Йегър и доктор О’Конъл напреднаха много и в разчитането на буквените надписи. Те предполагат, че се касае за някакъв вид документ, описващ ранната световна катастрофа.

— Незнайна древна цивилизация, заличена от огромна катастрофа. Ако не бях толкова предпазлив, адмирале, щях смело да заявя, че говорите за Атлантида.

Сандекър не му отговори веднага. Пит беше готов да се закълне, че едва ли не чуваше как механизмите в главата на адмирала заработиха на пълни обороти. Накрая Сандекър заговори бавно.

— Атлантида… — повтори той името така, сякаш беше свещено. — Колкото и да е странно, ти май ще се окажеш по-близо до истината, отколкото си мислиш.