Клайв Къслър
Атлантида открита (36)

33.

На следващия ден двайсет и седем души от двестачленната династия Волф — главните директори на обединението „Съдба“ и главните архитекти на Четвъртата империя, се срещнаха в административната сграда на „Съдба“. Те се събраха в просторната заседателна зала с красиво резбована тикова ламперия, също от тиково дърво заседателна маса, дълга дванайсет метра. Голям маслен портрет на Улрих Волф висеше над полицата на камината в единия край на залата. Семейният патриарх стоеше изправен като бастун в черната си есесовска униформа, с издадена напред челюст и черни очи, които гледаха към някакъв далечен хоризонт отвъд картината.

Дванайсетте жени и петнайсетината мъже изчакваха търпеливо да им бъде поднесено петдесетгодишно порто в кристални чаши. Точно в десет часа Карл Волф излезе от председателския апартамент и зае челното място на масата. В продължение на няколко секунди той огледа едно по едно лицата на братята, сестрите и братовчедите си, насядали около масата. Баща му, Макс Волф, седеше от лявата му страна, Бруно Волф — от дясната. Устните на Карл се разтвориха в лека усмивка — явно, че беше в добро настроение.

— Преди да започнем нашето последно събрание в сградата на търговско обединение „Съдба“ и в любимия ни град Буенос Айрес, искам да изразя възхищението си за начина, по който вие и вашите любими същества свършихте толкова много работа за толкова кратко време. Всеки член на семейство Волф даде от себе си повече от очакваното и ние трябва да сме горди, че никой не ни разочарова.

— Браво! Браво! — възкликна пръв Бруно, а след него заръкопляскаха и останалите.

— Без ръководството на моя син — съобщи Макс Волф, — замисълът на великия поход, предприет от дедите ни, никога нямаше да бъде осъществен. Горд съм с вашия забележителен принос към предстоящия нов свят и съм въодушевен, че нашето семейство, в чиито вени тече кръвта на фюрера, е вече пред прага да превърне Четвъртия райх в реалност.

По-гръмки ръкопляскания избухнаха около масата. Един страничен наблюдател би казал, че всеки от присъстващите в залата, с изключение на Макс Волф, е бил клониран — толкова много си приличаха: еднакви черти на лицето, еднакво телосложение, еднакви очи и коси. Сякаш заседателната зала бе облицована с огледала.

Карл отмести поглед към Бруно.

— Всички ли, които не присъстват тук сега, са на борда на „Улрих Волф“?

Бруно кимна.

— Всички членове на семейството са настанени вече удобно в жилищните им помещения.

— А продоволствията и съоръженията?

Вилхелм Волф вдигна ръка и докладва:

— Хранителните запаси са натоварени и складирани в трюмовете на четирите плавателни съда. Целият корабен персонал е на борда. Всички съоръжения и електронни системи бяха изпробвани. Всички функционират безотказно. Нищо не беше пропуснато и недогледано. Корабите са в пълна готовност да издържат и на най-яростните вълни. На нас ни остава само да отлетим до „Улрих Волф“ и да чакаме възкресяването.

Карл се усмихна.

— Ще трябва да отлетите без мен. Аз ще се присъединя към вас по-късно. Налага се да направя проверка на последните приготовления на минералодобивните ни операции в залива Окум.

— Гледай да не закъснееш — усмихна му се Елзи, — че да не отплаваме без теб.

Карл се засмя.

— Бъди спокойна, мила ми сестричке, няма да изпусна кораба.

Роза вдигна ръка.

— Успя ли онази американка да дешифрира аменейските надписи, преди да избяга от кораба?

Карл поклати глава.

— За жалост, каквато и информация да е открила, тя я отнесе със себе си.

— Не могат ли нашите агенти да й я отнемат? — попита Бруно.

— Опасявам се, че не. Тя е под закрилата на американското посолство тук. Докато съставим план да я заловим и предприемем осъществяването му, ще стане твърде късно. Крайният срок ни притиска.

Алберт Волф, палеоекологът на семейството, специалист по древната околна среда и нейното влияние върху предисторическия растителен и животински свят, поиска думата.

— Щеше да е от голяма полза, ако бях изучил писмените сведения на онези, които са оцелели от последния катаклизъм, но вярвам, че нашите компютърни проекции ни дават доста точна картина какво да очакваме.

— Веднъж бъдат ли тласнати нашите кораби към открити води — обади се Елзи, — първата ни задача ще бъде да проверим дали те са здраво споени срещу замърсявания от пепел, вулканични газове и дим.

— Не се безпокой за това, братовчедке — каза Бернт Волф, инженерният гений на семейството. — Вътрешните помещения на кораба са проектирани така, че за секунди да станат въздухонепроницаеми. После започва да действа специално филтриращо устройство. Всички системи бяха изпробвани и показаха коефициент на полезно действие сто процента. Осигурен е чист въздух за много продължителен период.

— Решено ли е в коя част на света ще слезем на суша, след като това стане възможно? — попита Мария Волф.

— Все още събираме данни и изчисляваме проекции — отвърна Алберт. — Трябва да определим как точно катаклизмът и потопът ще променят световните крайбрежия. След това ще бъде само въпрос на анализиране на обстановката.

Карл огледа роднините си.

— Много ще зависи от това как ще се промени земната маса. Европа може да бъде залята чак до Урал в Русия. Вода може да запълни и пустинята Сахара. Ледове ще покрият Канада и САЩ. Първата ни задача ще бъде да издържим на яростната атака и да чакаме търпеливо, преди да решим къде да основем главния град на новия световен ред.

— Взели сме предвид няколко обекта — обади се Вилхелм. — На първо място това е пристанище като Сан Франциско например, където ще можем да закотвим корабите. За предпочитане е наблизо да има земя, подходяща за засяването на земеделски култури и овощни дървета, както и централизирана област, която да улеснява транспортирането и разпространението на влиянието ни в новия свят. Много ще зависи от продължителността на катаклизма.

— Има ли предположение колко дълго ще останем на борда на корабите, преди да слезем на суша? — попита Герда Волф, чиято специалност беше образованието и която беше избрана да отговаря за училищните системи на корабите.

Алберт й се усмихна.

— Положително не по-дълго от необходимото, сестрице. Години ще минат, но ние няма как да предвидим колко време ще мине, преди да предприемем завладяването на сушата.

— А как ще се отнесем с хората, оцелели по високите планини? — попита Мария.

— Те едва ли ще са повече от една шепа — отвърна Бруно. — Открием ли такива, ще ги настаним в безопасни райони, за да се оправят както знаят.

— Няма ли да им помогнем?

Бруно поклати глава.

— Не можем да намаляваме хранителните си припаси, преди да сме сигурни, че ще стигнат за всички нас, след като се установим на сушата.

— След време освен ние от Четвъртия райх, всичко останало от човечеството ще изчезне — вметна Макс Болф. — Ще оцелеят само най-годните. Това е пътят на еволюцията. Фюрерът беше предопределил, че един ден господстващата раса ще управлява света. А тази господстваща раса сме ние.

— Нека бъдем честни, чичо — каза Феликс Волф. — Ние не сме фанатизирани нацисти. Нацистите измряха с нашите прадеди. Нашето поколение почита Адолф Хитлер само заради неговото предсказание. Ние не боготворим свастиката, нито викаме „Хайл!“ пред портрета на Хитлер. Ние сме поколение, създадено да прочисти настоящия свят от престъпления, корупция и болести, като сложи началото на човечество на по-високо ниво, човечество, което ще изгради ново общество, пречистено от греховете на старото. Чрез нашите гени нова раса ще изникне — чиста и недокосната от злините на миналото.

— Добре казано — похвали го Ото Волф, който не се беше обаждал дотогава. — Феликс красноречиво обобщи нашата цел и посвещение. Сега единственото, което ни остава на всички нас, е да доведем нашето велико начинание до триумфалния му край.

За няколко секунди настъпи тишина. После Карл скръсти ръце пред гърдите си и заговори бавно:

— Ще бъде много интересно да видим условията около нас след една година по това време. Ще бъдем свидетели на един свят, невъобразим за онези, които ще са си отишли.