Клайв Къслър
Атлантида открита (35)

32.

10 април 2001

Буенос Айрес, Аржентина

Лимузините образуваха широка дъга по алеята за коли на британското посолство в Буенос Айрес. Дами в бални рокли и мъже в смокинги излизаха от дългите черни коли и влизаха през високите бронзови врати във фоайето, където ги посрещаха английският посланик в Аржентина Чарлз Лексингтън и съпругата му Марта — висока, ведра жена с бяла, късо подстригана коса. Събитието на годината беше празненството в чест на коронясването на принц Чарлз за крал, след като майка му кралица Елизабет най-накрая бе абдикирала.

Беше поканен целият елит на Аржентина и всички се отзоваха: президентът, лидерите на партиите от Националния конгрес, кметът на града, финансисти и индустриалци и най-известните знаменитости на страната. Всеки, който влезеше в балната зала, озвучена от музиката на оркестър в костюми от осемнайсетия век, биваше привлечен от пищния бюфет със закуски, приготвени от най-добрите готвачи, специално докарани за събитието от Англия.

Когато Карл Волф и неизменният му антураж от неговите сестри влязоха величествено в просторното фоайе, всички погледи се насочиха към тях. Личният му телохранител стоеше плътно зад тях през цялото време. Спазвайки семейната традиция, прелестните му сестри бяха облечени с еднакъв модел дълги рокли, но в различни цветове. След като бяха посрещнати от английския посланик, те продължиха към балната зала, където събудиха завистта на всички присъстващи жени.

Карл бе придружаван от Гели, Мария и Луси, които бяха довели и съпрузите си, и от Елзи, завърнала се наскоро от Америка. Когато сестрите и съпрузите им се впуснаха в танци, Карл поведе Елзи към бюфета, като по пътя си взеха по чаша шампанско от таблата на един от облечените в ливреи сервитьори. От закуските двамата си сложиха в чинии различни екзотични хапки и влязоха в библиотеката, където зърнаха свободна маса с два стола до един висок до тавана библиотечен шкаф.

Елзи тъкмо поднасяше вилицата с набодено парче сирене към устата си и ръката й замръзна във въздуха, а очите й се разшириха от изумление. Карл забеляза промяната в изражението й, но не се обърна да проследи погледа й, а изчака търпеливо обяснението. То дойде от появата на висок мъж, с груби черти на лицето и една красива жена с дълга до кръста огнена коса до него. Мъжът носеше смокинг, светлокафява брокатена жилетка и златна верижка на часовник, която висеше от малкото й джобче. Жената беше облечена с джемпър от черно копринено кадифе върху елегантна черна копринена рокля, дълга до глезените и с цепки отстрани. Огърлица от кристални мъниста обточваше изящната й шия.

Двамата се приближиха до Волфови и се спряха.

— Много ми е приятно да ви видя, Елзи — каза сърдечно Пит и преди тя да отговори, той отмести поглед към Волф. — А вие трябва да сте небезизвестният Карл Волф, за когото толкова много съм чувал. — После се обърна към Пат. — Разрешете да ви представя доктор Патриша О’Конъл.

Волф загледа Пит с убийствен поглед. Макар че явно не бе го разпознал, по гърба на Пат полазиха тръпки. Милиардерът беше изключително красив, но очите му гледаха студено и заплашително, а лицето му излъчваше подчертана жестокост.

— Въпреки че никога не сме се срещали — продължи с приятелски тон Пит, — имам чувството, че ви познавам отдавна.

— Нямам представа кой сте вие — каза Волф на перфектен английски, без ни най-малка следа от тевтонски акцент.

— Името ми е Дърк Пит.

За миг Волф го изгледа с недоумение, после по лицето му бавно се изписа враждебност.

— Вие сте Дърк Пит? — попита той студено.

— Никой друг — усмихна се Пит на Елзи. — Изглеждате изненадана, че ме виждате. Напуснахте Вашингтон толкова внезапно, че нямахме възможност да си побъбрим.

— Откъде изникнахте? — процеди тя през зъби.

— От „Улрих Волф“ — отвърна любезно Пит. — След като направихме една обиколка на кораба, двамата с Пат се озовахме в Буенос Айрес и решихме да се отбием да ви кажем по едно „здрасти“.

Ако очите й бяха лазери, Пит щеше вече да е опърлен.

— Можехме да ви убием.

— Е, нали се опитахте, ама не се получи — отвърна Пит нехайно. — Не ви съветвам да опитвате отново, особено тук, в английското посолство, пред очите на толкова хора.

— Излезете ли на улицата, господин Пит, ще бъдете на територията на моята страна, а не на вашата, така че няма кой да ви защити.

— Идеята ви не е добра, Карл. Само ще разгневите американските морски пехотинци навън, които ни придружиха дотук тази вечер под закрилата на американския посланик Джон Хорн.

Един от яките телохранители на Волфови пристъпи към Пит, сякаш да го удари, но в същия момент Джордино му препречи пътя, повдигна се на пръсти и осуети намеренията му. Телохранителят, който тежеше поне с двайсет килограма повече от Джордино и стърчеше с цели двайсет и пет сантиметра над него, го последна презрително и попита:

— Какво те кара да се мислиш за бабаит, дребосък такъв?

Джордино се усмихна снизходително.

— Дали ще ти направи впечатление, като ти кажа, че току-що видях сметката на десетина от вашата паплач?

— Той не се шегува — вметна Пит.

Реакцията на телохранителя беше забавна. Той не знаеше дали да се вбеси, или да остане нащрек. Волф вдигна ръка и лениво му направи знак да се отдалечи.

— Поздравявам ви за бягството от „Улрих Волф“. Охраната ми се оказа напълно неподготвена.

— Нищо подобно — възрази с приятелски тон Пит. — Охраната ви действа много добре. Ние просто извадихме късмет.

— От рапорта, който получих, късметът ви не е имал нищо общо в случая.

Това се доближаваше до комплимент от страна на Карл Волф. Той бавно се надигна от стола си и се изправи пред Пит. Беше с около пет сантиметра по-висок от него и със задоволство погледна отвисоко към този „трън“ в търговското обединение „Съдба“. Сините му очи блестяха, но втренченият му поглед срещна същия в очите на Пит, който обаче беше повече любопитен да изучи лицето на неприятеля си, отколкото да се опитва да подражава на детската игра „Кой пръв ще отмести поглед“.

— Правите голяма грешка, като се опълчвате против мен, господин Пит. Положително знаете, че съм се посветил на идеята да използвам всеки инструмент под моя власт, за да направя света толкова чист и незамърсен, колкото е бил преди девет хиляди години.

— Прилагате доста странен начин, за да я осъществите.

— Защо сте дошли тук тази вечер?

Пит отвърна настъпателно:

— Вашето семейство ми създаде големи неприятности и затова реших да се срещна с човека, който готви план да поеме ролята на господар на света.

— Е, срещнахте ме, и какво сега?

— Струва ми се, че сте заложили на феноменално явление, което няма да се случи. Откъде сте толкова сигурен, че близначката на кометата, която е заличила съществуването на аменеите, ще се върне и ще се сблъска със земята? Откъде сте сигурен, че няма да я подмине, както е станало навремето?

Волф погледна замислен Пит, после се усмихна злобно. Беше очевидно, че той, който притежава несметно богатство и власт, не е свикнал хората да не се страхуват от него и да не угодничат в неговото божествено присъствие.

— Предстоящият катаклизъм е повече от сигурен. След това светът, какъвто е познат на всяко живо същество днес, вече няма да съществува. С изключение на моето семейство, всички присъстващи в тази зала, включително вие, ще загинете. — Той се наведе напред с лукава усмивка. — Но аз се опасявам, господин Пит, че това ще се случи доста по-скоро, отколкото предполагате. Програмата бе изтеглена малко напред, нали разбирате. Краят на света… ще настъпи точно след четири дни и десет часа, считано от този момент.

Пит се опита да прикрие изумлението си. По-малко от пет дни?! Как е възможно?

Пат обаче не направи опит да прикрие тревогата си.

— И как ще го постигнете? Защо полагате такива усилия, за да го запазите в тайна? — попита тя нетърпеливо. — Защо не сте предупредили всяко живо същество на земята да се подготви за онова, което ще се случи? Толкова ли нямате съвест и вие, и сестрите ви? Нима сте лишени от чувство за състрадание? Нима смъртта на милиарди деца няма да измъчва съзнанието ви като всеки нормален човек? Вие сте същите като прадедите ви, които унищожиха милиони…

Елзи скочи на крака.

— Как смеете да обиждате брат ми? — изсъска тя злобно.

Пит обгърна с ръка талията на Пат.

— Не си хаби напразно думите за подлеци като тях — каза той с изопнато от гняв лице. Срещата ставаше все по-напрегната. Въпреки това той не можа да устои да не подметне още нещо и се обърна към Елзи с хладна усмивка. — Знаете ли, Елзи, обзалагам се, че да се люби човек с вас или с която и да е от сестрите ви е все едно да се люби с ледена скулптура.

Елзи замахна да го удари, но Пат успя да хване ръката й. Елзи се отскубна от хватката й вбесена, че някой извън семейството й се осмелява да се държи грубо с нея. За миг Пит и Карл помислиха, че двете жени ще се хванат за косите, но Пат се усмихна надменно и се обърна към Пит и Джордино.

— Много се отегчих тук. Защо някой от вас двамата, господа, не ме покани на танц?

Пит реши, че ще е по-разумно да поостане още малко и да се опита да изкопчи допълнителна информация от Волфови, като леко се поклони на Джордино.

— Първо ти.

— С удоволствие. — Джордино хвана Пат за ръка и я поведе към дансинга, където оркестърът свиреше „Нощ и ден“.

Пит заговори Карл.

— Много умно е от ваша страна, че скъсихте крайния срок. Как го постигнахте?

— О, господин Пит, нека запазя някои тайни за себе си.

Пит пробва друга тактика.

— Моите поздравления за корабите ви. Те са истински шедьоври на морската архитектура и инженерство. Единствено „Фридъм“, морският град, построен от Норман Никсън от „Енджиниъринг солюшънс“, се доближава донякъде до техния величествен мащаб.

— Така е. — Волф не успя да скрие изненадата си. — Смело мога да призная, че много от качествата на „Улрих Волф“ са заимствани от този проект.

— Наистина ли вярвате, че вашите огромни плавателни съдове ще се задържат на вода по време на потопа?

— Инженерите ми ме уверяват, че изчисленията им са съвсем прецизни.

— Ами ако грешат?

Изражението на Волф показа, че подобна мисъл никога не беше минавала през ума му.

— Катаклизмът ще се случи точно когато съм казал и нашите кораби ще оцелеят.

— Едва ли ще ми се прииска да съм наоколо, след като земята бъде опустошена и повечето от хората и животните изчезнат от лицето й.

— Това е разликата между вас и мен, господин Пит. Вие гледате на всичко това като на край, а аз — като на ново начало. А сега, лека нощ! Нас ни чака още работа. — Той обгърна с ръка кръста на сестра си и двамата се отдалечиха.

Пит отчаяно искаше да повярва, че Волф е просто един лунатик, но страстта на мъжа и на цялото му семейство надхвърляше границите на чистия фанатизъм. Пит остана на мястото си, изпълнен с тревога. Никой толкова интелигентен човек не би създал империя на стойност милиарди долари, за да я хвърли на вятъра заради такъв чудат план. Зад това положително се крие нещо толкова ужасяващо, че беше трудно да се вмести в представите на човек. Но какво? Според програмата на Волф на Пит му оставаха само четири дни и десет часа, за да намери отговорите. И защо Волф беше толкова откровен относно крайния срок? Като че ли изобщо не го беше грижа, че го издава на Пит. Дали просто мисли, че това вече няма значение и че никой не може да направи нищо? Или в коварния му ум се таеше някаква друга причина?

Пит се обърна и излезе от библиотеката. Отиде до бара и си поръча текила с лед. Посланик Хорн се доближи до него. Той беше светлокос човек с изражение на сокол, който кръжи над гората и е заинтересован повече да брани суверенитета си, отколкото да дебне плячка.

— Как мина разговора ви с Карл Волф? — попита той.

— Не много добре — отвърна Пит. — Той се вживява в ролята си на Бог, а пък аз така и не се научих да раболепнича.

— Странен тип е той. Не познавам човек, който да е успял да се сближи с него. Интересното е, че няма никакви признаци, които да подсказват защо той толкова вярва в тази фантастична история за края на света. Разказах я на колегите си и тук, и във Вашингтон и те ме увериха, че не съществуват факти за предстоящо подобно явление… поне в скоро време.

— Какви сведения имате за Карл Волф?

— Не са много. Само онези, за които четох в разузнавателните доклади. Дядо му е бил изявен нацист, избягал от Германия в края на войната. Дошъл тук със семейството си и група приятели нацисти, сред които били и най-добрите немски учени и инженери. Скоро след като пристигнали в Аржентина, за по-малко от две години те създали огромен финансов конгломерат, като купили и разработили най-големите чифлици и скотовъдни ферми, банки и корпорации в страната. Когато укрепили властта си, започнали да откриват клонове в чужбина с най-различни дейности — от химическа промишленост до електроника. Човек може само да предполага откъде е дошъл първоначалният им капитал. Слуховете говорят, че това е златото от германската хазна и авоарите, откраднати от евреите, загинали в лагерите. Какъвто и да е източникът обаче, той трябва да е представлявал неимоверно голям запас, за да се постигне всичко това за толкова кратко време.

— Какво можете да ми кажете за семейството му?

Хорн се спря, за да си поръча мартини от бармана.

— Предимно слухове. Аржентинските ми приятели понижават гласове, когато в разговора стане дума за Волфови. Говори се, че доктор Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ в Аушвиц, бил свързан с Волфови, допреди да се удави преди няколко години. Трябва да призная, че историите звучат доста невероятно, но в тях се твърди, че Менгеле продължил с генетичните си експерименти и работил с първите поколения на Волфови, за да създаде потомство с висока интелигентност и изключително здрава физика. След това тези деца пък възпроизвели дори още по контролирана жилка, която вие виждате в изключителната прилика между всички от третото поколение Волфови, като Карл и сестрите му, които между другото, изглеждат досущ като братята и братовчедите им. Един от невероятните слухове е, че спермата на Адолф Хитлер била измъкната тайно от Берлин часове преди края на войната и била използвана от Менгеле, за да оплоди жените от семейство Волф.

— Вие вярвате ли в това? — попита Пит.

— Естествено, че не ми се иска да вярвам — отвърна Хорн и отпи глътка мартини. — Английското разузнаване мълчи по този въпрос. Но един офицер от разузнаването към посолството ми, майор Стив Милър, с помощта на компютър сравни снимки на Хитлер и на Волфови. Колкото и противно да звучи, с изключение на косата и цвета на очите, приликата в лицевата структура е поразителна.

Пит се изправи и протегна ръка.

— Господин посланик, нямате представа колко съм ви благодарен, че ме поканихте тази вечер и ми предоставихте закрила. Да дойда в Буенос Айрес беше безумен план от моя страна, а вие бяхте толкова щедър, като отделихте от времето си, за да ми помогнете да се срещна с Карл Волф.

Хорн стисна ръката на Пит.

— Извадихме късмет, че Волфови дойдоха на приема. Но трябва да ви кажа, че за мен беше истинско удоволствие да видя как натрихте носа на този арогантен и зъл човек. Като дипломат аз не мога да си позволя лукса да го направя лично.

— Той твърди, че оставали само четири дни до Армагедон. Значи семейството съвсем скоро ще се качи на своите суперкораби.

— Така ли? Странно — каза Хорн. — От добре осведомен източник знам, че Карл възнамерява да пътува вдругиден за Антарктида, за да провери съоръженията за извличане на минерали.

Пит присви очи.

— Доста е сгъстил програмата си.

— Антарктическият им проект си остава донякъде загадка. Доколкото знам, ЦРУ изобщо не е могло да внедри там агент.

Пит се усмихна на Хорн.

— Вие наистина сте в крак с разузнавателните въпроси, господин посланик.

Хорн сви рамене.

— Струва си понякога човек да си пъха носа навсякъде.

Пит завъртя текилата в чашата си и загледа замислен как течността се завихри около кубчетата лед. Какво толкова важно има в Антарктида, че се налага Волф да замине за там въпреки малкото дни, с които разполага, запита се Пит. Предположи обаче, че новият лидер на Четвъртата империя ще отлети все пак към корабите си, за да се приготви за великото събитие, вместо към полярния континент. Само пътуването дотам и обратно щеше да отнеме два дни… Нещо не се връзваше.