Клайв Къслър
Атлантида открита (37)

34.

Малък покрит камион, боядисан в бяло, без отличителни знаци или рекламен надпис върху каросерията му, подмина терминала на градското летище, разположено в района на федералния окръг на Буенос Айрес, и спря под сянката на хангара по поддръжка на самолети. Летището обикновено обслужваше вътрешните авиолинии на Аржентина, както и полети от Парагвай, Чили и Уругвай. Като че ли никой от летищните работници не обърна внимание на тюркоазния служебен реактивен самолет, върху чийто фюзелаж дръзко изпъкваха буквите „НЮМА“, когато той кацна и зарулира към хангара, до който беше спрял камионът.

От пътническата врата слязоха трима мъже и една жена и стъпиха на нагорещения от обедното слънце бетон. Те обаче подминаха вратата на хангара, завиха зад ъгъла и продължиха към камиона. Когато стигнаха на десетина метра от него задната му врата се отвори и оттам скочиха четирима мъже от морската пехота на САЩ, облечени в бойни екипи, и наобиколиха превозното средство. Командващият отряда сержант помогна на конгресменката Смит, адмирал Сандекър, Хирам Йегър и на другия мъж да се качат и вратата на камиона се затвори след тях.

Вътрешността на камиона беше обзаведена така, че да изпълнява едновременно ролята на удобен кабинет и на команден пункт. Превозното средство, едно от петдесетте специално изработени за американските посолства по света, имаше за цел да закриля и помага на персонала на посолството да избяга от сградата в случай на нападение — както беше станало в Иран през ноември 1979 година, когато бяха взети заложници.

Пит пристъпи напред и прегърна Лорън Смит, която се бе качила първа.

— Ах ти, прелестно създание! Най-малко теб очаквах да срещна тук.

Ревност прободе сърцето на Пат О’Конъл, когато видя Пит да прегръща Лорън. Конгресменката от Колорадо беше далеч по-хубава, отколкото си я бе представяла.

— Адмиралът ме помоли да дойда и тъй като нямах работа, която да не търпи отлагане, ето ме тук, макар и за няколко часа.

— Жалко — каза той искрено. — Щяхме да си прекараме добре в Буенос Айрес.

— Не се и съмнявам — отвърна тя със сипкав глас. После погледът й падна върху Джордино. — Ал, радвам се да те видя.

Той се приближи и я целуна по бузата.

— За мен е удоволствие да виждам правителството ми в действие.

Сандекър пристъпи навътре, следван от Йегър и непознатия мъж. Той само кимна на Пит и Джордино и продължи направо към Пат О’Конъл.

— Нямате представа колко съм щастлив да стисна отново ръката ви, госпожо доктор.

— И вие нямате представа колко съм щастлива, че съм тук — отвърна тя и го целуна по челото за негово неприкрито смущение. — Двете с дъщеря ми сме ви много задължени, задето изпратихте Дърк и Ал да ни спасят.

— Не се наложи да ги изпращам — отвърна той с кисела физиономия. — Те тръгнаха на своя глава.

Йегър поздрави приятелите си и Пат, която след това беше представена за първи път на Лорън. След това Сандекър представи на всички доктор Тимоти Френд.

— Тим е мой стар приятел. В гимназията ми помогна да си взема изпита по алгебра. После аз постъпих във Военноморската академия, а той се записа в Минно-геоложкия институт в Колорадо, за да вземе диплома за геофизик. Не се задоволи с това и продължи да учи астрономия в Станфорд. Сега е един от най-уважаваните астрономи в страната и директор на лабораторията за стратегически изчисления и симулиращи програми. Тим е магьосник в областта на техниката за получаване на видимо изображение.

Голото теме на Френд беше оградено от кичури сива коса. Дребен на ръст, той трябваше да извие леко глава назад, за да погледне двете жени, които бяха значително по-високи от него. Можеше да гледа право в очите единствено Джордино, който беше висок колкото него — метър и шейсет и пет. Мълчалив сред приятели, Френд се оживяваше и разпалваше, когато изнасяше лекции пред студенти, директори на корпорации или високопоставени държавни служители. Нямаше да е пресилено, ако се кажеше, че в такива случаи той беше в стихията си.

— Моля, настанявайте се — каза Пит и посочи удобните кожени столове и дивани, разположени в квадрат в центъра на товарната секция на камиона. След като всички насядаха, член на персонала на посолството поднесе кафе и сандвичи от малката кухничка зад шофьорската кабина.

— Лорън прие да дойде тук — заговори Сандекър без излишни предисловия, — тъй като тя и нейният помощник проучили търговско обединение „Съдба“ и се сдобили с доста любопитна информация.

— Това, което открихме през изминалите два дни, е доста обезпокояващо — започна Лорън. — Съвсем тихомълком, под пълна тайна семейство Волфови и обединението „Съдба“ са продали всеки свой бизнес, всеки дял в национални и международни корпорации, всеки финансов холдинг, всичките си ценни книжа, недвижимо имущество, както и всяка мебел в жилищата си. Всичките им банкови сметки са закрити. Милиарди долари са превърнати в златни кюлчета, които са пренесени на тайно място…

— И сега са складирани в товарните отсеци на техните кораби — довърши мисълта й Пит.

— Сякаш целият им род от двеста души никога не е съществувал.

— Никак не са глупави тия хора — вметна Пит. — За мен е немислимо те да са способни на неразумни постъпки. И тъй, наистина ли се очаква падане на комета, или не?

— Тъкмо по тази причина помолих Тим да дойде — поясни Сандекър.

Френд сложи върху масичката между столовете и диваните няколко тънки папки. Взе първата и прелисти няколко страници.

— Преди да отговоря на въпроса ви, позволете ми да се върна малко назад, за да разберете за какво всъщност се готвят Волфови. Най-добре е да започна с падането на кометата върху земята преди близо седем хиляди години преди Христа. За щастие това явление не се случва периодично. Земята всекидневно е атакувана от малки астероидни частици, но те не са по-големи от юмрук и се стопяват още при навлизането си в атмосферата. Почти всеки век астероид с приблизителна големина от четирийсет и пет метра в диаметър се удря в Земята — като онзи, направил кратера в Уинслоу, Аризона, и другия, разпаднал се, преди да падне в Сибир през 1908 година и „бомбардирал“ площ от две хиляди квадратни километра. Веднъж на всеки милион години астероид, широк около осемстотин метра, се удря в Земята със сила, равна на едновременното детониране на всички съществуващи ядрени устройства. Над две хиляди от тези големи небесни „снаряди“ редовно пресичат на определени интервали нашата орбита.

— Доста страшничко звучи — вметна Пат.

— Това не бива да ви тревожи — усмихна се Френд. — Вероятността да загинете от паднал астероид е двайсет хиляди на едно. Ние обаче не можем да отхвърлим логическата вероятност, че е само въпрос на време, преди късметът да ни изневери.

Пит си наля кафе.

— Предполагам, че говорите за истински разрушителен удар.

— Да — закима енергично Френд. — Веднъж на всеки сто милиона години огромен астероид или комета се удрят в Земята. Така е станало преди шейсет и пет милиона години, когато астероид пада във водите край Юкатан и причинява изчезването на динозаврите. Този удар бил причинен от небесно тяло с диаметър десет километра и оставил кратер, широк близо двеста километра.

Френд замълча и хвърли поглед на отворените пред него страници.

— Това небесно тяло е било по-малко от онова, което е паднало на Земята преди девет хиляди години. Нашият компютърен модел показва, че то е имало диаметър около шестнайсет километра и е паднало в Хъдсъновия залив в Канада. Последвалата верижна реакция унищожила близо деветдесет процента от растителния и животинския свят на планетата, което е с двайсет процента повече от последствията, оставени от падането на астероида, довело до изчезването на динозаврите шейсет и пет милиона години по-рано.

Лорън гледаше с огромен интерес Френд.

— Какъв вид бедствия причинява една такава верижна реакция?

— Вземете тяло с диаметър шестнайсет километра и тегло няколко милиарда тона и го метнете през вакуум към огромна мека топка със скорост двеста хиляди километра в час. Ще предизвикате огромен взрив, който не може да се побере в представите ви. Земята вероятно е прокънтяла като камбана, когато сътресението от удара се е разнесло до всяко нейно кътче. Като използвахме компютърно симулиране и техниката за визуализация, които бяха много сложни процедури и ще ми отнеме два часа да ви ги обясня, ние стигнахме до заключението, че кометата е паднала под ъгъл и се е врязала в югоизточната част на Хъдсъновия залив, като е образувала кратер с диаметър триста и седемдесет километра. Цялото количество вода в залива се изпарило, когато масата на вече разпадналата се комета се забила в Земята на дълбочина над три километра. Астронавтите направиха снимки, които показват съвършена сфера там, където брегът огражда останките от кратера.

— Как разбрахте, че е било комета, а не астероид или метеорит? — попита Йегър.

— Астероидът е малко тяло или по-малка планета, която се движи във вътрешната слънчева система и се върти около слънцето. Някои от тях са богати на въглерод, други съдържат минерали, богати на желязо, силиций и други елементи. Метеоритите пък в по-голямата си част са отломъци от астероиди, които са се сблъскали един в друг и са се натрошили. Най-големият, намерен досега, тежи седемдесет тона. Кометата е доста по-различно нещо. Тя често се нарича „мръсна снежна топка“, състояща се от лед, газ и скални прахообразни частици. Обикновено кометите се движат в много дълга овална орбита във външния край на слънчевата система, а нерядко и отвъд него. Поради гравитационното взаимодействие от слънцето и планетите някои се отклоняват и се въртят около слънцето. Когато се приближат до него, повърхностният им лед се изпарява и образува грамаден удължен конус или опашка. Обикновено кометите се смятат за остатъци от формации на планетите. Като сондираха, а после анализираха състава на микроскопичните отломъци, открити във и около кратера в залива Хъдсън, геофизиците се натъкнаха на мънички частици, в които те разпознаха част от комета, която се е сблъскала със Земята през седем хилядната година преди Христа. Пробите не разкриха никакви следи от обичайните минерали и метали, свързвани с астероидите.

— Какви са последиците от този сблъсък на кометата със Земята? — попита Сандекър.

— Ужасни. Обърнат наопаки конус от нажежена скала, пара, прах и отломки били изхвърлени високо над атмосферата, след което се посипали обратно върху Земята, предизвиквайки необуздани горски пожари из цялото земно кълбо. Огромни количества сяра, нагорещен азот и флуориди изпълнили атмосферата. Ветрове със силата на урагани задухали над суша и вода, озоновият пласт се разкъсал и небето се закрило. Нашето компютърно симулиране показва, че този облак от отломъци и дим се е задържал най-малко година и два месеца. Само той е бил достатъчен да унищожи по-голямата част от живота на Земята.

— Умът ми не го побира — промълви Лорън.

Френд се усмихна леко.

— За жалост това е само началото. Тъй като Хъдсъновият залив е отворен към Атлантическия океан, вълни, достигащи височина дванайсет-тринайсет километра, залели сушата. Флорида е била залята цялата заедно с повечето острови в света. По-голямата част от Европа и Азия потънали под вълни, нахлули със стотици километри навътре в сушата. Тъй като повечето от древните жители на Австралия живеели на брега или близо до него, деветдесет процента от населението загинало само за минути. Югоизточна Азия също била покрита с вода. Огромна част от морския свят бил изхвърлен навътре в сушата и загинал там, след като вълните започнали да се отдръпват. Химическият баланс на океаните бил нарушен. Онова, което наводнението не унищожило в океаните, сторили го дънната утайка, калта и отломките.

Френд замълча за миг и продължи:

— Вследствие на удара от кометата земетресения, надхвърлящи стойностите, измервани по скалата на Рихтер, разтърсили земята и завинаги променили размерите на планини, равнини и пустини. После вулкани, спящи или действащи, изригнали, разтопена лава на огромни пластове, високи над километър, заляла останалата ненаводнена суша. Ако астронавт, излетял за Марс преди катаклизма, се върнел след две години, той нямало да може да познае света, нито е щял да завари познати или любимите си същества живи. Щял е вероятно да се окаже единственият човек на Земята.

Пит прекъсна астронома.

— Не рисувате много приятна картина.

— Последиците наистина са били ужасяващи. След като водите от потопа се оттеглили, по сушата били пръснати каменни блокове с различна големина и форма, запазени и до днес и продължават да са загадка за геолозите, които иначе няма как да обяснят появата им там. Огромни наноси от прекършени дървета, наред с трупове на животни и морски свят, били отнесени навътре в сушата. Те все още могат да се видят в студените области на света и служат като доказателство, че са били изхвърлени там от гигантски катаклизъм. Огромни количества неоттеглила се вода образувала езера. В порядъка на един миг ивицата суша, разделяла Атлантическия океан от долината и реките на Средиземноморието, била разрушена и се образувало морето. Стари глетчери се разтопили, образували се нови. Тропически гори започнали да никнат в области с умерен климат, които някога били брулени от ледени ветрове и сковавани от ниски температури. Районите на Гоби, Сахара и Мохаве — тогава тропически горски площи — пресъхнали и се обезводнили. Континенталните шелфове, които навремето се издигали над водата, потънали. Магнитните полюси обърнали полярността си. Съществувалите цивилизации били погребани на сто и петдесет метра под земната повърхност. Поне двайсет години вероятно е трябвало да минат, за да се възстанови светът. Малцината оцелели по някакъв начин хора били изправени пред тежко съществувание и цяло чудо е, че някои от тях са издържали и са станали наши предци.

Пат остави чашата си на масичката.

— Като изключим скалните надписи на аменеите, повечето от които са били разрушени или заровени дълбоко под земята, почти няма писмени спомени за катаклизма от древните хора. Повечето са се предавали устно. Едва след като египетската, шумерската и индийската цивилизации съчинили отново писмения език, започнали да се разпространяват писмени сведения за потопа.

— Кой знае какви градове, какви места с техните археологически съкровища лежат пръснати из дълбокото морско дъно или са заровени под стотици метри дънна утайка и скали — вметна Пит. — Освен чрез надписите, оставени от аменеите, ние няма как да оценим величието на далечното минало, преди цивилизациите да са започнали да се изграждат наново.

Френд помълча малко, докато всички присъстващи си представяха кошмара. Погледът му пробяга из вътрешността на камиона — команден пункт, и с любопитство се замести от лице на лице, забелязвайки ужаса в очите им. Като че ли единствено Пит изглеждаше спокоен. Той сякаш размишляваше за нещо много по-различно, нещо съвсем далече оттук.

— Значи така свършва катаклизмът — отбеляза мрачно Сандекър.

Френд бавно поклати глава.

— Още не съм стигнал до най-лошото — рече той, без помен от предишната му усмивка. — Едва през последните няколко години учените осъзнаха резките промени, на които е била подложена Земята със или без влиянието на небесни тела от дълбокия космос. Сега знаем, че значителен удар от голяма комета или астероид е в състояние да причини разместване на земната кора. Чарлз Хапгуд излезе с теорията, че тъй като земната кора или черупка, която е само между трийсет и шейсет километра дебела, буквално плава върху вътрешно течно ядро, тя може и се върти около оста на ядрото, като причинява огромни крайности в климата и движението на континентите. Това се нарича разместване на земната кора и последствията му могат да бъдат катастрофални. Отначало мнозина геофизици се присмяха на теорията на Хапгуд. Алберт Айнщайн обаче съсредоточи вниманието си върху нея и накрая подкрепи Хапгуд.

— Все едно да напластиш тефлон върху футболна топка — подметна Йегър.

— Да, принципът е същият — потвърди Френд. — Компютърното ни възпроизвеждане показа, че ударът на кометата е упражнил такъв огромен натиск, че е бил достатъчен да размести земната кора. В резултат някои континенти, острови и други земни маси се преместили по-близо до екватора, а други пък се отдалечили от него. Същевременно земните полюси също изменили местата си и попаднали в зони с по-топъл климат. Това довело до отприщването на трилиони тонове вода, при което повърхността на океаните се повдигнала до сто и двайсет метра. Ще ви дам и пример: преди потопа човек е можел да прекоси пеша Ламанша от Лондон до Франция, без изобщо да си намокри краката.

— Накрая — продължи след кратка пауза Френд — целият свят се пренаредил. Северният полюс, който се намирал в центъра на Канада, сега е много по̀ на север, в днешното Антарктическо море. Сибир също се изместил на север за невероятно кратко време, както личи по плодните дървета с листа и мамонтите с козина, които били намерени замръзнали мигновено, с несмляна в стомасите им растителност, каквато вече не вирее на хиляди километри от това място. Понеже Северна Америка и по-голямата част от Европа се завъртели на юг, големият ледников период изведнъж свършил. Антарктида също се изместила на юг, с около три хиляди километра от мястото, което е заемала преди това в южното море, между по-долните части на Южна Америка и Африка.

— Това повлияло ли е на земната орбита? — поинтересува се Йегър.

— Не, орбитата запазила днешния си път около слънцето, както и земната ос. Екваторът останал там, където е бил в началото. Четирите сезона идвали и си отивали както винаги. Само външният облик на глобуса се променил.

— Това обяснява много неща — вметна Пит, — като например как аменеите са могли да начертаят карта на Антарктида без ледени маси.

— А какво е станало с въртенето на земната ос? — попита Джордино. — И то ли се е променило?

Френд поклати глава.

— Наклонът на Земята от двайсет и пет точка четири градуса останал постоянен. Екваторът също не се променил. Само земната кора над течното ядро се изместила.

Намеси се и Сандекър:

— Ако може да се върнем за момент на въпроса за кометата, време е да отговориш на въпроса на Дърк. Дали аменеите и семейство Волф са прави, като предвиждат катастрофален сблъсък с близначката на кометата, паднала на земята преди седем хиляди години преди Христа?

— Може ли още една чаша кафе? — попита Френд.

— Разбира се. — Лорън се пресегна за каната в средата на масата и му наля.

Френд отпи няколко глътки и остави чашата си.

— Преди да отговоря на този въпрос, адмирале, искам да опиша накратко новата система за сигнализиране на опасност от астероиди и комети, която влезе в действие миналата година. Няколко телескопа и специално конструирани уреди бяха поставени в различни райони на света за откриване на астероиди и комети, чиито орбити се приближават до Земята. Астрономите, обслужващи тези съоръжения, вече откриха над четирийсет астероида, които ще се доближат опасно близо до Земята в определени точки от орбитата й. Но подробните изчисления показват, че всички те ще минат на безопасно разстояние от нея през идущите години.

— Имат ли данни за приближаването на втората комета — попита Лорън със свито сърце — и дали не са премълчали някакво предупреждение за опасността?

— Не — заяви твърдо Френд. — Въпреки че астрономите са се договорили да запазят в тайна новината за евентуална среща до четирийсет и осем часа, докато компютърните проекции не потвърдят твърдо, че сблъсъкът е неминуем. Едва когато бъдат сигурни, че това ще стане, чак тогава ще го огласят пред обществеността.

— Значи искате да кажете, че… — започна Йегър.

— Че засега подобно нещо не се очаква.

Пит погледна Френд право в очите.

— Я повторете.

— Явлението, станало през седем хилядната година преди Христа — доуточни Френд, — се случва веднъж на милион години. Кометата, паднала на Земята, и другата след нея, която я е подминала дни по-късно, не са близначки. Те са отделни небесни тела, движещи се в различни орбити, които случайно са пресекли пътя на Земята в почти едно и също време. Невероятно съвпадение, нищо повече.

— Колко скоро се предполага, че ще се върне втората комета? — попита Пит с мрачно лице.

Френд се замисли за момент и отвърна:

— Нашите най-смели предположения са, че тя ще се приближи на разстояние не по-малко от дванайсет хиляди километра от земята… и то след десет хиляди години.