Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Venise en hiver, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)

Издание:

Еманюел Роблес

Зимна Венеция

 

Френска, I издание

 

Рецензенти: Ася Къдрева, Райна Стефанова

Художник: Георги Трифонов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Донка Симеонова, Стоянка Кръстева, Жанета Желязкова

 

ЕКП 07/9536622311/637-120-83

Издателски №1998

Формат 84×108/32

Печатни коли 1,00

Издателски коли 10,92

Условно издателски коли 9,95

Дадена за печат на 15.III.1984 г

Излязла от печат на 15.V.1984 г

 

Цена 1,17 лв.

 

ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

История

  1. — Добавяне

5.

Същата вечер Елен се отправя към Марио и по пътя си казва, че с течение на дните тя все по-добре разбира поведението на госпожа Поли, нейните внезапни пориви, обратите в настроението й, защото добре знае от каква неудовлетвореност са причинени. „Обърках живота си“… Тя запомни израза с цялата тежест на горчивината му.

Марио знае, че може да разчита изцяло на снизхождението на своята учителка, държи се очарователно, следи урока, като подпира с ръце главата си, за да я накара да повярва, че похвално е съсредоточил ума си, докато всъщност вниманието му е насочено най-вече към шума на улицата, към виковете на приятелите му, които играят недалеч от площада. Против волята на майка си, той скрито отглежда едно котенце, което е намерил на връщане от училище, краде мляко, за да го храни, разказва на Елен своите хитрини, своите грижи, стреми се да я направи съучастница, намига й, ако Адалджиза минава през стаята. Кръстил е своето коте Касиус Клей в чест на възхищението му към американския шампион по бокс и е уверен, че той ще стане войнствен котарак, способен да „унищожи“ всичките си съперници в квартала. За сега Касиус, в неведение за славната съдба, която му е предопределена, спи в един ъгъл на мазето в мека постеля от стари парцали. Това, което Марио запомня най-добре, са думите, които се отнасят до неговото протеже: „Му cat is white and black“ или „Milk is good for my cat“[1].

Той знае, че е забавен за Елен, възползува се от това, за да се освободи по-рано и да се присъедини към своята чета.

 

 

Когато Елен се връща в квартирата си, вече съвсем по тъмно, тя с изненада вижда, че в работилницата още свети. В нея е Палиеро, които завършва някаква мебел, отдавна поръчана и обещана за утре. Огънят е догорял, но под пиростията още се червенеят въглени. Палиеро я вика и й казва:

— Значи Уго замина — в гласа му има състрадание, сякаш знае какво става между тях.

Тя е малко изненадана от думите му, но той добавя:

— Все тая история със Скабия.

— Каква история? — пита тя.

— Убийството на заместник-главния прокурор в Милано. Вижте, Елен, нали си спомняте…

— А, да.

Наистина тя е зле осведомена по този въпрос, никога не е говорила за това с Ласнер, но в момента събитието изведнъж й се струва съвсем тясно свързано с нея. Не й ли обясни той по този начин своето заминаване, което колкото и кратко да бе, я остави малко усамотена, изоставена на повърхността на нейната същност? През целия ден, даже и у госпожа Поли, след малката сцена с пианото, когато й четеше страници от Валери, тя живо чувствуваше Ласнер вътре в себе си, сякаш носеше дете в утробата си. Права до камината, запита:

— Значи за следствието, така ли?

— Да, и помислете, при цялата работа, която той има тук, това му пречи.

— Разбирам — казва тя, като гледа как Палиеро прекарва мебела със зелена орехова боя.

— Не беше наложително да отива заради полицията — продължава той, — но вдовицата на Скабия му писа. И той се съгласи, разбира се.

После той й разказва за първите снимки на Ласнер за албума му, хвалейки тези, в които беше фотографирана и тя.

— Качете се, ако искате. Аз ги видях. Те са готови. Ще ги намерите върху масата.

— Отворено ли е?

— Ласнер винаги оставя вратите си отворени. У него това е принцип. Той има още някои подобни принципи, всичките доста странни. Една нощ, връщайки се у дома, в ателието си в Милано, заварва в леглото си една двойка хипита от Швеция. И помислете си, не ги изхвърлил навън, а отишъл да спи у един приятел художник. По-късно забелязал, че телефонната му сметка е натежала. Двамата нехранимайковци в негово отсъствие говорили часове с Гьотеборг.

 

 

Наистина вратата на апартамента на втория стаж не беше заключена. Още с влизането си Елен светна лампата и откри върху преградната стена увеличената снимка на някакво лице, скрито под каската на мотоциклетист; тя разбра значението на този образ, но почувствува известна боязън пред този остър поглед, сякаш пламнал от ярост зад плексигласа. Стаята беше скромно мебелирана. Върху една дълга маса имаше снимки. На някои от тях видя себе си: с една котка, която добродушно се оставяше да я гали; пред една витрина с високи дървени манекени, в слип и сутиен. Застанала в снега, със зиморничав вид, Елен ги гледаше замечтано и в този контраст имаше нещо хумористично.

Най-силно впечатление правеше снимката, на която тя бе заснета на връщане от втората разходка, в квартала на Арсенала. Обективът на Ласнер я бе уловил в момент, когато тя бе полуобърната — към какво, вече не си спомняше — и с брадичка върху рамото гледаше назад с помръкнал поглед, като че ли я преследваше някаква опасност, скрита, но действителна. Тя ли беше наистина тази неспокойна жена? И какво видение точно в тази минута бе променило така нейните черти? Тя разгледа и други снимки, направени от Ласнер без нейно знание. Значи така я виждаше той, дълга на ръст, със стройна снага, малко тъжно лице, понякога усмихнато, както пред котката или пред сергията на някоя продавачка, от която купуваше плодове.

Смътно неудовлетворена от себе си, тя разгледа след това и други снимки, най-вече снимки на Канале Гранде, със заплетения план от дворци и църкви, сякаш току-що създадени от прищявката на мъглата. И като съзерцаваше тези снимки, отново откриваше удоволствието от всички изживени часове на доверие и свобода.

Когато си тръгна, отново трябваше да мине пред увеличената снимка на главата с каска, прорязана от огромни очила. Къде бе виждала вече този раздразнен поглед — тези зеници, разширени от гняв? Тя беше вече на площадката, затваряше вратата зад себе си… Андре, разбира се, Андре на кея на Сена, Андре в момента, когато тя го отблъскваше, като твърдо изразяваше отказа си да го види отново.

Бележки

[1] Моята котка е бяла и черна. Млякото е добро за моята котка (англ.). — Б.пр.