Романи

Новели

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Еманюел Роблес от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Еманюел Роблес
Emmanuel Roblès
Псевдоним Еманюел Чене
Роден 4 май 1914 г.
Починал 22 февруари 1995 г. (80 г.)
Професия писател, драматург, сценарист, поет
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1938-1995
Жанр драма, поезия
Награди „Фемина”
Съпруга Полет Пуяд (1939-1974)
Деца Павел (1941-1958)
Уебсайт emmanuelrobles.online.fr
Страница в IMDb

Еманюел Роблес (на френски: Emmanuel Roblès) е френски журналист, драматург и писател на произведения в жанра съвременен роман, пътепис и драма. Той е един от много влиятелните „пие ноар“ на своето време.

Биография и творчество

Еманюел Роблес е роден на 4 май 1914 г. в Оран, Алжир, в семейство от испански произход от работническата класа. Баща му е зидар, а майка му перачка. Баща му умира преди раждането му и той отрасва с майка си и баба си, което оказва влияние върху бъдещето му творчество. Завършва нормална гимназия и отбива военната си служба в Блида.

Пътува много като посещава няколко европейски страни през 1934 г. и Индокитай и южната част на Китай през 1935 г. През 1937 г. среща и се сприятелява с писателя Албер Камю, а после се свързва с групата млади писатели около издателя Едмонд Шарло.

През 1938 г. е публикуван първият му роман „L'Action“. Той е един от първите, които правят преводи на Федерико Гарсия Лорка. Постъпва във Факултета по изкуства и следва испанска филология.

През 1939 г. се жени за състудентката си Полет Пуяд. През 1942 г. имат син – Павел, който умира през 1958 г.

Втората световна война прекъсва следването му и той е мобилизиран като преводач и военен кореспондент във Военно-въздушните сили в Корсика, Сардиния, Южна Италия, участва в бомбардировки над северната част на Италия и Адриатическото крайбрежие, и стига до Германия. Има няколко злополуки със самолети и е ранен в ръката. Демобилизиран е през април 1946 г. в Париж. Там сътрудничи на различни вестници на военна тема.

През 1947 г. се завръща в Алжир и основава литературното списание „Форже“. Води и програма по Радио Алжир. Същата година впечатлен от събитията от май 1945 г. в Алжир, написва романа „Височините на града“, който е публикуван през 1948 г. Романът е удостоен с наградата „Фемина“.

През 1948 г. е публикувана пиесата му „Монсерат“, за гражданската война във Венецуела, която става световноизвестна и публикувана на над 30 езика по света. Има многобройни екранизации и театрални постановки, като е играна и в България.

Заедно с литературното си творчество той продължава да пътува много (Мексико, Япония, и др.), а впечатленията си отразява в пътеписи, романи („Les Couteaux“) и колекция от разкази („L'Homme d'Avril“).

През 1952 г. е издаден романът му „Нарича се зора“, който е екранизиран през 1956 г. от Луис Бунюел в едноименния филм с участието на Джордж Маршал и Лучия Бозе.

През 1956 г. участва в комисията по гражданското примирие в Алжир, а през 1958 г. напуска Алжир и се установява в Париж.

Избран е за член на „Академия Гонкур“ през 1973 г.

Еманюел Роблес умира на 22 февруари 1995 г. в Булон Биянкур. През 1990 г. на негово име е учредена литературна награда за стимулиране на млади писатели.

Произведения

Самостоятелни романи

  • L'Action (1938)
  • La Vallée du paradis (1941)
  • Travail d'homme (1942) – голямата литературна награда на Алжир
  • Les Hauteurs de la ville (1948) – награда „Фемина“
    Височините на града, изд.: „Народна култура“, София (1963), прев. Николай Радулов
  • Cela s'appelle l'aurore (1952)
    Нарича се зора, изд.: „Народна култура“, София (1991), прев. Мариана Панова, Александър Морозов
  • Federica (1954)
  • Les Couteaux (1956)
  • Le Vésuve (1961)
    Везувий, изд.: НС „ОФ“, София (1964), прев. Дора Попова
  • La Remontée du fleuve (1962)
  • Plaidoyer pour un rebelle (1966)
  • La Croisière (1968)
    Сянката и брегът, изд.: „Георги Бакалов“, София (1980), прев. Денка Дамянова
  • Un printemps d'Italie (1970)
    Италианска пролет, изд.: ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1976), прев. Никола Колев
  • Saison violente (1974)
    Гневен сезон, изд.: „Отечество“, София (1980), прев. Никола Колев
  • Un amour sans fin (1976)
  • Les Sirènes (1977)
    Сирените, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Ани Радева
  • L'Arbre invisible (1979)
  • Venise en hiver (1981)
    Зимна Венеция, изд.: ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1983, 1984), прев. Никола Колев
    Венеция през зимата, изд.: ИК „Унискорп“, София (2015), прев. Никола Колев
  • La Chasse à la licorne (1985)
    Лов на еднорог, изд.: „Народна култура“, София (1991), прев. Мариана Панова, Александър Морозов
  • Norma, ou L'Exil infini (1988)
  • L'Herbe des ruines (1992)

Поезия

  • Cristal des jours (1990)

Пиеси

  • Île déserte (1941)
  • Interlude (1941)
  • Montserrat (1948)
  • La vérité est morte (1952)
  • L'Horloge (1958)
  • Porfirio (1958)
  • Plaidoyer pour un rebelle (1965)
  • Un Château en novembre (1984)
  • La Fenêtre (1987)
  • Mer libre (1985)
  • Les Yaquils (1991)
  • Lanterne magique (1994)

Сборници

  • Nuits sur le monde (1944) – впечатления от неговите пътувания
  • La Mort en face (1951)
  • L'Homme d'Avril (1959) – разкази за Япония
  • L'Ombre et la rive (1972)
    Сянката и брегът, изд.: „Георги Бакалов“, София (1980), прев. Денка Дамянова
  • Les Rives du fleuve bleu (1990)
  • Erica (1994)
  • Malika et autres nouvelles d'Algérie (2014)

Документалистика

  • Jeunes saisons (1961)

Екранизации

  • 1949 Tonight on Broadway - ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1952 Grande Teatro Tupi - ТВ сериал, 1 епизод, по „Massacre
  • 1953 TV de Vanguarda - ТВ сериал, 1 епизод, по „Massacre
  • 1954 Montserrat - ТВ филм – по пиесата
  • 1955 First Performance - ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1955 Това се нарича зора, Cela s'appelle l'aurore – по романа, реж. Луис Бунюел
  • 1957 Montserrat - ТВ филм
  • 1958 ITV Play of the Week - ТВ сериал, 1 епизод, по „Montserrat
  • 1960 Montserrat - ТВ филм
  • 1962 Le rossignol de Kabylie - разказ
  • 1962 Montserrat - ТВ филм
  • 1963 Montserrat, taipumaton - ТВ филм
  • 1965 Plädoyer für einen Rebellen - ТВ филм
  • 1967 Чужденецът, L'Étranger – автор и съсценарист, реж. Лукино Висконти
  • 1971 Montserrat - ТВ филм
  • 1973 La mort en face - ТВ филм
  • 1974 Le juge et son bourreau - ТВ филм
  • 1975 Monserrate - ТВ филм
  • 1975 Frontières - ТВ филм
  • 1977 Özgürlügün bedeli - ТВ филм, по пиесата „Montserrat
  • 1980 La fortune des Rougon – ТВ мини-сериал
  • 1982 Венеция през зимата - ТВ филм
  • 2004 Une autre vie - ТВ филм, по романа „Cela s'appelle l'aurore

Източници

Външни препратки