С нетърпение се завърнах към "Зимна Венеция " след толкова години. Този път романът ме докосна по-силно, по-истински. Може би заради това, че атентатите, несигурността вече не бяха само фон на една любовна история. Те са част и от моя насоящ жовот. Тъжно, но и красиво преоткриване… Благодаря за споделянето!
Скука, странен изказ, странен край. За първи път, не изпитвах желание, в първата свободна минута да хвана книгата
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.