Грег Беър
Радиото на Дарвин (92)

92.
Североизточен Орегон

Кайе се върна от телефонната будка. Вървеше бавно.

Бяха спрели на просторния паркинг пред универсалния магазин, за да си купят храна. След като напазарува, Кайе се обади на Мария Кьониг. Мич бе останал в колата със Стела.

— В Аризона още няма служба по извънредното положение — каза Кайе.

— А в Айдахо?

— Имат, отпреди два дни. Също и в Канада.

Стела си подсвиркваше в бебешката седалка. Само преди няколко минути Мич й беше сменил пелените. Почти бе свикнал с музикалните й изпълнения. Тя вече с лекота оформяше различни тонове и ги комбинираше по невероятен начин. Кайе се загледа през прозореца. Тяхното малко момиченце сякаш живееше в друг свят, погълнато от звуците, които можеше да издава.

— В магазина всички ме гледаха — оплака се Кайе. — Чувствах се като прокажена. По-лошо, като негър. — Тя прецеди думата през стиснати зъби. Извърна се и захвърли хартиения плик с покупките на задната седалка. — Изтеглих пари от банкомата. Купих храна и тези неща… — Тя му показа няколко флакона. Имаше грим, а също бебешки кремове. — Тези са като се сменят пелените.

Мич седна зад кормилото.

— Да тръгваме — каза Кайе. — Преди някой да е повикал полицията.

— Не е чак толкова страшно — успокои я той.

— Така ли смяташ? — почти извика тя. — Ние с теб сме белязани! Ако ни открият, ще приберат Стела в лагер, за Бога! Кой знае какво е намислил Огюстин за родителите. Мич, осъзнай се!

Той запали колата и подкара към изхода на паркинга.

— Съжалявам — заговори Кайе с разтреперан глас. — Мич, извинявай. Толкова се изплаших… Трябва да измислим нещо, някакъв план.

Облаците ги следваха — сиви, ниски, заплашителни. През нощта пресякоха границата на Калифорния, отбиха в един страничен черен път и спаха в колата. Дъждът барабанеше по покрива.

На сутринта Кайе гримира лицето на Мич, а той се опита да прикрие следите по нейното. Не беше толкова сръчен като нея.

— Ще вземем стая в някой мотел — предложи Мич.

— Защо да рискуваме?

— Сега вече почти не ни личи — успокои я той. — А и Стела има нужда от едно хубаво къпане. Не сме животни и не бива да се държим като животни.

— Добре — съгласи се Кайе, след като помисли.

— Ако трябва, ще идем в Аризона, в Мексико, дори още по на юг. Все ще намерим някъде местенце, където да се установим.

— И къде ще е това? — попита тя.

Мич не знаеше, затова не отговори. Върна се по прашния път до магистралата. Облаците се разкъсваха, зад гората се виждаше яркото зарево на изгрева.

— Слънце! — извика Стела и радостно размаха ръчички.