Метаданни
Данни
- Серия
- Дарвин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Darwin’s Radio, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Грег Беър
Радиото на Дарвин
Американска, първо издание
Greg Bear
Darwin’s Radio
The Ballantine Publishing Group
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева
Формат 84/108/32
Печатни коли 28
ИК „БАРД“ ООД, 2003
ISBN 954-585-408-1
История
- — Добавяне
79.
Сиатъл
Декември
Извадиха и последните два кашона от апартамента на Мич и ги сложиха върху снега. Кайе настояваше да носи поне малките, но Мич и Уендъл й забраниха. Още сутринта бяха смъкнали по-тежкия багаж и го бяха натоварили в големия покрит камион.
Когато приключиха, Кайе се качи в кабината до Мич.
— Сбогом, ергенски дни — пропя тя.
Мич се засмя.
— Близо до къщата има ферма за елхи — обади се Уендъл. — Оттам ще ви вземем пътем коледно дръвче. Ще изберем най-хубавото.
Новият им дом, заобиколен от ниски храсти и дръвчета, беше недалеч от градчето Снохомиш. Рамките на прозорците бяха боядисани в зелено, просторната веранда бе скрита от висока стена. Къщата даваха под наем родителите на Уендъл, които бяха живели тук четиридесет и две години.
Уговориха се да запазят в тайна смяната на адреса.
Докато мъжете разтоварваха камиона, Кайе направи сандвичи и прибра кутиите бира в хладилника. После, когато влезе в празния, притихнал хол, я завладя странно спокойствие.
Уендъл донесе от всекидневната лампа и я сложи на масата. Кайе му подаде бира. Той отпи голяма глътка и кимна с благодарност.
— Казаха ли ти?
— Кой? Какво да ми кажат?
— Моите родители. Че съм се родил тук. Това е била първата им къща. — Той махна с ръка. — Като малък обичах да изнасям микроскопа на баща ми в градината.
— Ама това е чудесно! — възкликна Кайе.
— Ето къде се е пръкнал ученият в мен — въздъхна Уендъл. — Тайното ми местенце. Дано и на вас донесе щастие.
Мич се тръшна изморено в един фотьойл, отвори си бирата и я вдигна.
— Да пием за къртиците — обяви той. — За нелегалните бунтовници.
По-късно пристигна Мария Кьониг с десетина приятели, за да помогнат в подреждането на мебелите. Почти привършваха, когато на вратата почука Ейлийн Рипър. Носеше голяма платнена торба. Мич я представи, после забеляза, че на верандата чакат още двама.
— Доведох мои приятели — обясни Ейлийн. — Имаме новина, която заслужава да бъда отпразнувана.
Сю Чемпиън и един висок мъж с дълга черна коса и доста издуто коремче пристъпиха смутено в хола. Очите на високия мъж лъщяха като на вълк.
Ейлийн се здрависа с Уендъл и Мария.
— Мич, вече познаваш Сю. А това е мъжът й, Джек. Носим ви нещо подходящо за камината — кленови трески и черешови клони. Миришат страхотно. Каква красива къща!
Сю кимна на Мич и се усмихна на Кайе.
— Не се познаваме — рече тя. Кайе отвори и затвори уста като риба, после се засмя нервно.
За вечеря бяха взели печена шунка. Джек и Мич се обикаляха като наперени момчета, които се готвят да си премерят силите. Сю изглеждаше невъзмутима, но Мич не знаеше какво да каже. Извини се, задето не е взел свещи, и реши при първа възможност да купи газени фенери.
Уендъл изключи всички светлини. В хола се възцари сумрак. Сю и Джек отидоха да си кажат нещо.
— Сю ми каза, че ви харесвала и двамата — каза след малко Джек. — Но аз съм доста подозрителен и ще ви призная, че според мен не сте с всичкия си.
— Не мога да не се съглася — усмихна се Мич.
— Сю ми разказа какво си направил в Колумбия.
— Това беше доста отдавна — отвърна Мич.
— Не се пали — каза Сю на съпруга си.
— Искам само да ми кажеш защо го направи — настояваше Джек. — Той може да е бил някой от предците ми.
— Тъкмо защото исках да разбера дали е бил някой от предците ти — рече Джек.
— Бил ли е?
— Мисля, че да.
Джек примижа към бледата светлина на прозореца.
— А онези, които си намерил в планинската пещера? И те ли са ни били предци?
— В известен смисъл.
Джек учудено поклати глава.
— Според Сю човек може да извика предците си от миналото, стига да им знае имената. Призраците са опасно нещо. Не съм сигурен дали по този начин няма да ги разгневим.
— Ние двете със Сю спорехме за друго нещо — намеси се Ейлийн. — Но с течение на времето ще го изясним. Смятам да стана специален консултант на племената. Ще ме викат всеки път, когато намерят кости. Ще правим бързи замервания, ще вземаме проби и после ще ги връщаме на племената. А Джек и сънародниците му ще се грижат да бъдат погребвани с почести.
— Имената им остават вградени в костите — обади се Джек. — Ще им обещаем да кръстим с тях нашите деца.
— Това е чудесно — кимна Мич. — Така всички ще бъдат доволни.
— Хората мислят, че след като съм индианец, съм пълен невежа — оплака се Джек. — Просто ние мислим по различен начин.
Мич се наведе към масата и протегна ръка на Джек. Индианецът се поколеба за миг, после я стисна. За миг Кайе си помисли, че двамата ще играят на канадска борба.
— Но ти казвам — рече Джек. — Искам да се държиш прилично, Мич Рейфълсън.
— Вече не съм в тоя бизнес с костите — отвърна Мич.
— Мич сънува хората, които е намерил — каза Ейлийн.
— Наистина? — Джек изглеждаше впечатлен. — Говорят ли с теб?
— Аз ставам един от тях.
— Охо!
Кайе бе очарована от тях, най-вече от Сю. Тя имаше странни, почти мъжки черти, ала същевременно бе много красива. Връзката й с Мич бе толкова непринудена и емоционална, че Кайе се зачуди дали не са били любовници.
— Всички са изплашени — смени темата Сю. — В Кумаш има толкова много АЧЕРВ-бременности. Тъкмо по тази причина повикахме при нас Ейлийн. Съветът реши да попитаме нашите предци как да оцелеем в тези трудни времена. Ти носиш детето на Мич, нали?
— Да — отвърна Кайе.
— Дойде ли малкият помощник? Отиде ли си?
Кайе кимна.
— При мен също — каза Сю. — Заровихме я, но преди това й дадох име.
— Нарекохме я Бързата Тифани — добави Джек.
— Поздравления — засмя се накриво Мич.
— Да, така е — закима Джек. — Няма за какво да тъгуваме. Тя си свърши работата.
— Правителството няма право да идва в земите на племената — заобяснява Сю. — Не ги пускаме там. Ако вземат много да ви досаждат, можете да дойдете при нас. И преди сме ги гонили.
— Това е направо чудесно — разцъфна Ейлийн.
Но Джек се оглеждаше обезпокоено в сумрака.
— Толкова е трудно, когато не знаеш какво да мислиш. Ще ми се духовете да бяха по-разбрани.
— Ще ни помогнеш ли, Кайе? — попита Сю. — Ти знаеш много повече.
— Ще се опитам — обеща Кайе.
Сю погледна колебливо Мич.
— Знаеш ли, аз също сънувам. Сънувам за новите деца.
— Разкажи ни съня си — помоли я Кайе.
— Твърде лично е, миличка — поклати глава Мич. Сю сложи ръка на рамото му.
— Благодаря ти за разбирането. Не само е лично, но понякога и страшно.
Появи се Уендъл, с кашон под мишница.
— Хайде, размърдайте се. Кой ще подрежда коледните играчки?