Грег Беър
Радиото на Дарвин (64)

64.
Атланта

Дикън крачеше към своя кабинет в Първи корпус на Клифтън Роуд 1600. Докато вървеше, преглеждаше пакета с нови материали — специален федерален пропуск, току-що отпечатани инструкции за новите мерки за безопасност, уговорени през следващата седмица срещи.

Не можеше да повярва, че се е стигнало дотук. Патрули на Националната гвардия обхождаха района и макар пред Центъра да нямаше големи стълпотворения, на всеки десет минути получаваха телефонни заплахи.

Той отвори вратата на кабинета, спря за момент и огледа прохладната, спокойна обстановка. Дощя му се сега да е в Лагос, в Тегусигалпа, дори в Грузия щеше да е по-спокоен, защото опасностите, които дебнеха там, му бяха познати.

Предпочиташе да си има работа с вируси, отколкото с излезли изпод контрол тълпи.

Остави пакета на масата и чак сега си спомни, че вътре има още нещо важно. Нещо, което бе взел от Огюстин: аутопсионния протокол за първостадийна бременност от Нортсайдската болница. Огюстин работеше върху един толкова засекретен план, че дори Дикън не знаеше нищо за него, но всички файлове, в които ставаше дума за ЧЕРВ и АЧЕРВ, се копираха и за Дикън.

Той намери протокола, после се изправи, спомнил си неочаквано разговора с Джейн Салтър преди месеци, за писъците на маймуните в тези стари сгради.

Затропа с обувка по пода, в ритъма на стара детска песничка: „Вътре буболечки, вън буболечки, пищете маймунки, бягайте, мечки…“

Вече нямаше никакво съмнение. Кристофър Дикън бе като останалите — готов да следва тълпата докрай, само и само да не си подава главата навън.

Взе пакета и излезе.