Грег Беър
Радиото на Дарвин (28)

28.
Лонг Айланд, Ню Йорк

По дъното на умивалника имаше засъхнали капки от паста за зъби. Кайе си изплакна устата, пусна чешмата да отмие капките и си избърса лицето с пешкира. После спря на прага на банята и погледна към дневната на първия етаж, до която се спускаше извита стълба.

Това бе последната й нощ в къщата: прекара я в спалнята за гости. Днес в единадесет щеше да пристигне последният фургон, за да натовари останалите вещи. Кейди бе взела Криксън и Темин.

Къщата беше обявена за продан. Моментът беше подходящ и сигурно щеше да получи добра цена. Това поне щеше да я защити от кредиторите. Сол бе записал къщата на нейно име.

Тя избра дрехи за през деня, останалите нахвърля в куфара. Наоколо имаше кашони с всякакви дрехи — едни за сестрата на Сол, други — дарения за бедните или направо за хвърляне.

Опита се да си представи какви ще са следващите притежатели на къщата — вероятно лениви аристократи, които ще изхвърлят старите мебели и ще обзаведат стаите по свой вкус.

На вратата се позвъни. Кайе слезе долу и отвори. На верандата стоеше Джудит Къшнер, много намръщена. Носеше черна вълнена пола, бяла блуза и черни обувки.

— Здравей, Джудит — каза Кайе малко объркано. Къшнер стисна дръжката на вратата, погледна я въпросително — очакваше да я поканят, — кимна и влезе.

— Позвъних на осем души, които познавам — заговори тя, — и Мардж Крос се е свързала с всеки от тях. Посетила ги е лично в домовете им, излъгала, че имала работа наблизо, пък и повечето от тях живеят в околностите на Ню Йорк.

— Мардж Крос — от „Америкол“?

— И от „Еврокол“. Да не си помислиш, че не дърпа конците и отвъд океана? Божичко, Кайе, тя е страхотно пробивна жена — вече е наела Линда и Хелб! И те са само началото.

— Моля те, Джудит, забави темпото.

— Фиона ужасно се разсърди, когато отказах на Крос! Но аз мразя тези конгломерати! Наречи ме социалистка, ако щеш, дете на шейсетте…

— Спри — вдигна ръце Кайе. — Ако не се успокоиш, ще ни отнеме цяла вечност.

Къшнер я изгледа развълнувано.

— Ти си ми умница, скъпа. Ти ще ме разбереш.

— Чакай, чакай. Мардж Крос от „Америкол“ иска дял от АЧЕРВ?

— И не само това. Настоява лично да снабдява всички болници, с които имат договори — говоря за лекарството, което ще създаде нейната група. „Америкол“ с изключителни права върху курса на лечение. Не зная дали си представяш за какви мащаби става въпрос.

— И тя иска да ме наеме?

— Обади ми се лично Дебра Ким. Каза, че Мардж Крос била готова да й осигури лабораторна площ, да я снабди с мишки, да откупи патентното й право за лечение на холерата — при това за доста солидна цена, която ще я направи богата. И всичко преди още лекарството да е завършено. Дебра искаше да знае какво ще предложи на теб.

— Дебра? — За Кайе всичко се развиваше твърде бързо.

— Мардж е познавач на човешката душа. Повярвай ми. Навремето заедно следвахме в медицинския. Пълна с енергия, грозна като греха, не се интересуваше от мъже, блъскаше си главата над книгите, докато ние ходихме на танци… През 87-а започна да работи само за себе си и виж я докъде стигна.

— Но какво иска от мен?

Къшнер повдигна рамене.

— Ти си първооткривател, прочута личност — по дяволите. Сол те превърна в жертва, особено за жените… В началото си мислех, че ще си изпатиш заради лошата вест, която ни донесе. Но изглежда, че вместо това ще ти окачат златно медальонче.

— Ти си отказала на Мардж Крос?

— Имам достатъчно работа да ме крепи до края на живота, миличка. Не ми трябва да ме пришпорва някаква пощуряла машина за пари. Виждала ли си я по телевизията?

Кайе кимна.

— Не вярвай на това, което виждаш.

Отпред спря кола. Кайе надникна през прозореца — беше луксозен модел крайслер. Млад мъж със строг сив костюм слезе от шофьорската врата, заобиколи и отвори една от задните врати. Отвътре се показа Дебра Ким, огледа се и заслони лице от студения вятър.

Младият мъж отвори и другата врата. Мардж Крос се измъкна на студа и веднага се загърна в тъмносиния си шлифер. Каза нещо на мъжа, той кимна и се върна на мястото си. Крос и Дебра Ким се заизкачваха към верандата.

— Потресена съм — призна Къшнер. — Тя действа по-бързо и от скоростта на мисълта.

— Не знаеше ли, че ще дойде?

— Не и толкова бързо. Да се измъкна ли през задната врата?

Кайе поклати глава и за пръв път през този ден едва се сдържа да не се разсмее.

— Предпочитам да видя как двете ще се борите за спасяването на душата ми.

— Кайе, много те обичам, но не съм толкова глупава, че да се боря с Мардж.

Кайе изтича при входната врата и отвори преди Крос да е позвънила. Мардж Крос се усмихваше приятелски, зелените й очи блещукаха развеселено.

Ким се усмихваше нервно.

— Здрасти, Кайе — каза тя и се изчерви.

 

 

Кайе направи нес кафе и го поднесе в миниатюрните порцеланови чашки, които бе решила да остави в къщата. Нито за момент Крос не си позволи да се държи като някой, който борави с милиони долари.

— Ще бъда искрена с теб — поде тя. — Наминах да видя как се е настанила Дебра в „АКС“. Работата й е много интересна. При нас също ще се намери местенце за нея. Та Дебра ми спомена за твоето положение…

Къшнер погледна Кайе и кимна едва забележимо.

— Искрено казано, от месеци ми се щеше да се запозная с теб. Имам си петима младежи — все хубави момчета, — които четат всякаква научна литература и ми докладват най-интересните неща. Един ден най-хубавият и най-умният ми каза: „Прочети това“. Беше твоята статия за проявите на активирания човешки провирус. Браво. Но стига с встъпителната част. Ким ми каза, че обмисляш някакво предложение на ЦКБ. Да работиш за Кристофър Дикън.

— Става въпрос за Работната група за борба с „иродовия грип“ на Марк Огюстин — уточни Кайе.

— Познавам Марк. Умел политик е. Но ти ще работиш за Кристофър. На това момче му сече пипето. Ние също имаме намерение да създадем собствена група, която да работи над „иродовия“. Смятаме да открием лечението — преди всички. Веднага след това ще предложим специализирани лечебни курсове на всички болници, с които работи „Америкол“, но ще продаваме китове и на останалите. Разполагаме с инфраструктура, имаме и финансови средства… Естествено, ще си партнираме с ЦКБ, тъй че ще можеш да действаш като наш представител там и в Националния здравен институт. Ще бъде нещо като „Програмата «Аполо»“ — правителство и частни компании, работещи рамо до рамо, в мащабите на цялата страна, но този път ще останем там, където сме кацнали. — Крос се обърна към Къшнер. — Джудит, и към теб предложението ми все още е валидно. Много бих се радвала, ако и двете дойдете да работите за нас.

Къшнер се засмя притеснено като момиче.

— Не, благодаря, Мардж. Старичка съм да ми слагат отново юзди.

Крос поклати глава.

— Гарантирам ти пълна свобода.

— Не зная дали ще мога да служа на двама господари — каза Кайе. — Дори още не съм започнала работа в Работната група.

— Днес следобед имам уговорена среща с Марк Огюстин и Фред Шоубек. Ако искаш, можеш да летиш с мен до Вашингтон. Ще разговаряме с тях заедно. Джудит, ти също си поканена.

Къшнер поклати глава, но този път смехът й беше малко пресилен.

Кайе мълчеше, втренчила поглед в стиснатите си юмручета. Знаеше какво ще каже накрая, но искаше да чуе повече от Крос.

— Никога няма да ти се наложи да се притесняваш за средства — върху каквото и да работиш — продължи Крос. — Ще го включим в договора. Лично аз имам пълно доверие във възможностите ти.

„Но дали аз искам да съм перла в твоята корона, кралице?“ — помисли си Кайе.

— Винаги следвам инстинкта си, Кайе. Съветниците ми смятат, че ти си идеалният избор за предстоящата задача. Ела при нас. Нищо, което направиш, няма да остане незабелязано или игнорирано.

Къшнер се засмя отново и Крос се усмихна и на двете.

— Искам да се махна час по-скоро от тази къща — заговори Кайе. — Другата седмица ще се местя в Атланта… Търся си апартамент.

— Моите хора ще имат грижа за това. Ще ти намерим нещо подходящо в Атланта, в Балтимор — където кажеш.

— Божичко! — въздъхна засмяно Кайе.

— И още нещо, което смятам, че ще е важно за теб. Двамата със Сол сте свършили доста работа в Грузия. Бих могла да ти помогна да продължиш. Струва ми се, че в тази ваша фагоцитна терапия има голяма перспектива. Мисля, че ще мога да накарам някои влиятелни лица в Тбилиси да се противопоставят на политическия натиск. Смешна история — група аматьори да командват въпрос с толкова тяснонаучна специфика. — Крос постави ръката си върху нейната и я натисна лекичко. — Ела с мен. Ще се срещнем с Марк и Франк, ще видиш как стоят нещата отвътре. Можеш да вземеш решение по-късно — след няколко дни. Посъветвай се с адвоката си, ако искаш. Ще ти подготвим предварителен договор. Ако не се получи, ще отидеш в ЦКБ и никой на никого няма да се сърди.

Кайе погледна Къшнер. Изражението й беше същото, както когато й съобщи, че ще се омъжва за Сол.

— Какви са ограниченията при вас, Мардж? — попита внезапно Къшнер.

Крос се облегна назад и стисна лекичко устни.

— Нищо чак толкова необичайно. Цялата слава ще бъде за научната група. Службата за връзки с обществеността ще подготвя изявленията за пресата, както и всички останали документи, свързани с конкретна информация. Никакви фаворити. Финансовите възнаграждения се разпределят според приноса на всеки член. — Крос скръсти ръце. — Кайе, твоят адвокат не е много наясно с тези неща. Предполагам, че Джудит с радост ще ти препоръча друг.

Къшнер кимна.

— Имам много добър адвокат… ако Кайе сериозно смята да обмисли предложението. — В гласа и се долови разочарование.

— Не съм свикнала да ме отрупват с цветя — заяви Кайе, втренчила поглед в масичката в ъгъла. — Искам първо да разбера какво очакват от мен в Работната група.

— Ако двете с теб отидем при Огюстин, той веднага ще се досети какво съм намислила. Мисля, че ще се съгласи.

— В такъв случай ще дойда с теб във Вашингтон — заяви неочаквано дори за себе си Кайе.

— Ти го заслужаваш, Кайе — каза Крос. — Аз имам нужда от теб. Не го правим, за да се забавляваме. Искам най-добрите изследователи, най-доброто оръжие, което мога да намеря.

Навън започнаха да прехвърчат снежинки. Седналият в лимузината шофьор говореше по мобилния си телефон. Друг свят, други скорости, и толкова малко време за размисъл. Може би точно от това се нуждаеше.

— Ще се обадя на адвоката — рече Къшнер. После се обърна към Крос. — Бих искала да кажа няколко думи на Кайе насаме.

— Разбира се — усмихна се Крос.

В кухнята Джудит Къшнер хвана Кайе за ръцете и приближи лицето си към нейното.

— Даваш си сметка какво ще стане, нали?

— Какво?

— Ще те използват като плакат. Ще си прекараш половината от времето в разни просторни стаи, където ще разговаряш с важни клечки, които ще ти казват в очите това, което искаш да чуеш, а зад гърба ти ще сплетничат. Ще станеш една от послушничките на Мардж, ще й скачаш по свирката.

— Хайде стига — махна с ръка Кайе.

— Ще си мислиш, че вършиш голяма работа, но един ден ще разбереш, че си правила само онова, което тя е искала. Тя смята, че този свят й принадлежи и че трябва да следва нейните правила. И тогава ще се надяваш някой да дойде и да те спаси. Може и да съм аз, Кайе Ланг. Дано обаче не срещнеш някой друг Сол.

— Оценявам загрижеността ти. И ти благодаря — тихо, но решително каза Кайе. — Джудит, винаги следвам инстинкта си. Освен това наистина искам да разбера откъде се взе „иродовият грип“. А това няма да е евтино. Мисля, че тя е права за ЦКБ. Ами ако… наистина успеем да завършим работата с „Елиава“? Заради Сол. В негова памет.

Лицето на Къшнер омекна.

— Е, добре.

— Ако те слуша човек, тази Крос е истински дявол.

— Не е дявол. Но не е и лъжица за моята уста.

Вратата на кухнята се отвори и влезе Дебра Ким. Погледна ги разтревожено, после каза умолително:

— Кайе, тя иска теб. Не мен. Ако не дойдеш, ще намери начин да ме изхвърли, заедно с работата ми…

— Идвам — прекъсна я Кайе. — Но, за Бога, не мога да тръгна веднага. Къщата…

— Мардж ще се погрижи за всичко — прекъсна я Къшнер.

— Така е — потвърди Ким. — Тя е невероятна.