Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

27.
Центърът за контрол и профилактика на болестите, Атланта

Краят на януари

Ниски лениви облаци се плъзгаха, озарени от бледа светлина, зад прозореца на директора. Марк Огюстин обърна гръб на дъската, върху която бяха изписани и свързани с кръстосани черти различни имена, и потърка носа си. В дъното на сложната графична конструкция — под Шоубек, директора на НЗИ и на все още неназования заместник на Огюстин в Центъра, бе разположена Работната група за изследване на човешкия провирус: ОГИЧОП. Огюстин мразеше това съкращение и предпочиташе да я нарича просто „Работна група“.

Той махна с ръка.

— Това е, Франк. Напускам идната седмица и се премествам в Бетезда, отивам право на дъното. Трийсет и три стъпала надолу. Ето докъде стигнах. Бюрокрацията в своя пълен размах.

Франк Шоубек се облегна в креслото.

— Можеше да е и по-лошо. Цял месец не сме мръднали и крачка напред.

— Ако питаш мен, си е все същият проклет кошмар.

— Поне ще знаеш кой ти е началник. А аз отговарям както пред НЗИ, така и пред президента — оплака се Шоубек. Новината бе пристигнала преди два дни: Шоубек оставаше в Националния здравен институт и се издигаше до поста директор. — Точно в окото на бурята. Добре че Максин отказа да ми отстъпи мястото. Нея повече я бива за гръмоотвод.

— Не се залъгвай — рече Огюстин. — Тя е по-добър политик от нас двамата взети заедно. Когато удари гръм, ние ще го поемем.

— Ако въобще удари — подметна Шоубек.

Когато, Франк — натърти Огюстин. — СЗО иска от нас да координираме всички задгранични инвестиции, освен това настояват да пратят свои хора в Щатите, които да направят изследвания. В Русия цари хаос, ОНД не е в състояние да въведе ред сред бившите съветски републики. Не можем да разчитаме на никаква координация — Дикън тъпче на място със случаите в Грузия и Азербайджан. Няма да ни позволят да ги разследваме, докато политическата обстановка не се стабилизира.

— И какво е положението там?

— Лошо, доколкото ни е известно. Не желаят да приемат помощта ни. „Иродовият“ ги е ударил преди десет или двайсет години — кой знае… но си се справят с него по свои начини.

— Чрез масови кланета.

Огюстин кимна.

— Не желаят да се твърди, че АЧЕРВ тръгва оттам. Гордостта на новоосъзнатия патриотизъм. Опитваме се да сме дискретни, само и само да не изгубим доверието им.

— Майчице! А Турция?

— Приеха помощта ни, допуснаха инспектори, но не ни дават да припарим до границата с Ирак и Грузия.

— Къде е Дикън в момента?

— В Женева.

— Информира ли за всичко това СЗО?

— Уведомява ги за всяка своя стъпка. Праща копия от докладите едновременно в СЗО и УНИЦЕФ. Сенаторите са бесни. Настояват да се каже ясно кой за какво плаща. Не искат накрая вината за случилото се да падне върху Щатите. Освен това не вярват, че тъкмо ние ще открием лечението.

Шоубек вдигна ръка.

— Вероятно ще сме ние. Утре имам среща с директорите на няколко компании — „Мерк“, „Шеринг Плау“, „Лили“, „Бристол-Майърс“. Идната седмица с „Америкол“ и „Ерикол“. Искат да разговаряме за субсидии и съвместни действия. На всичко отгоре днес следобед пристига доктор Гало — настоява за пълен достъп до всички наши изследвания.

— Това няма нищо общо със СПИН — възрази Огюстин.

— Той обаче твърди, че е възможно да се касае за сходна рецепторна активност. Освен това е прочут и думата му се чува в Белия дом. Изглежда, ще може да установи контакт с французите, които са готови отново да ни съдействат.

— Как ще се справим, Франк? По дяволите, моите хора откриха АЧЕРВ при всички маймуни — от гибоните до горилите.

— Рано е да се поддаваме на песимизъм — отвърна Шоубек. — Изминаха едва три месеца.

— Разполагаме с четирийсет хиляди потвърдени случая на „иродов грип“ само на Източния бряг! Какво повече от това да чакаме? — Огюстин удари с ръка по масата.

Шоубек поклати глава и вдигна ръка, сякаш, се опитваше да го успокои.

Огюстин прегърби рамене, извади носната си кърпа и почна да бърше влажното петно от дланта си върху полираната повърхност на масата.

— Хубавото е, че поне обществото го преглътна безболезнено. Но чу ли какво каза Одри Корда снощи в „Шоуто на Лари Кинг“?

— Не.

— Направо заяви, че мъжете били дяволски изчадия. Каза също, че трябвало да се отърват от нас, да ни поставят под карантина и да ни държат далеч от жените… Няма секс, няма АЧЕРВ!

— Може и да е права, Марк — усмихна се Шоубек. — Виждал ли си списъка на здравната министърка с извънредните мерки?

Огюстин прекара ръка през косата си.

— Надявам се журналистите да не надушат за него.