Грег Беър
Радиото на Дарвин (31)

31.
Бетезда, Националният здравен институт

Крос и Дикън седяха един срещу друг зад широката маса в залата за конференции. Кайе се бе настанила до Крос. Дикън си играеше с химикалката, забил поглед в масата като срамежливо хлапе.

— И кога ще видим тържествената поява на Марк? — попита Крос.

Дикън се засмя.

— Давам му още пет минути. Дори по-малко. Той също не подскача от радост.

Крос почна да си чопли зъбите с дългия, огризан нокът на кутрето си.

— Единственото, което нямаш в излишък, е времето, познах ли? — попита Дикън.

Крос се засмя любезно.

— Сякаш беше вчера, когато се видяхме в Грузия — намеси се Кайе, колкото да участва в разговора.

— Вярно, че и на мен ми се струва така — съгласи се Дикън.

— В Грузия ли се срещнахте? — попита Крос.

— Да, за кратко — каза Дикън. Преди разговорът да продължи се появи Огюстин. Беше се издокарал със скъп сив костюм, леко набръчкан на коленете. Личеше си, че е бил на доста заседания с тези дрехи.

Огюстин подаде ръка на Крос и седна.

— Е, Мардж, значи сделката е уредена? Ти получи Кайе, а ние ще се надяваме на сътрудничество?

— Нищо не е окончателно — отвърна Крос. — Първо исках да го обсъдя с теб.

Огюстин не изглеждаше убеден.

— Ние какво ще получим от това?

— Нищо, което и без това нямаше да вземеш, Марк — отвърна Крос. — Можем да обсъдим заедно макрорамката на проекта, а по-късно да уточним детайлите.

Огюстин леко почервеня, стисна ръце и каза:

— Обожавам да се пазаря. Какво точно би могла да ни предостави „Америкол“?

— Довечера съм поканена на вечеря с трима републикански сенатори — обясни Крос. — От онези, дето са затъкнали библията в коланите си. Не ги интересува много какво правя, стига да подкрепям финансово кампаниите им. Смятам да им обясня защо мисля, че Работната група и целият изследователски екип се нуждаят от допълнително финансиране и защо трябва да бъде изградена постоянна електронна връзка между „Америкол“, „Еврокол“ и избрани учени от Работната група и ЦКБ. Да им разкажа простичко какво представлява животът, с други думи. За „иродовия грип“ и прочее.

— А те ще вдигнат ръце и ще рекат: „Божия воля“ — прекъсна я Огюстин.

— Съмнявам се. По-умни са, отколкото ги мислиш.

— Вече съм го обяснявал на почти всички сенатори и пред цялата Палата на представителите — рече Огюстин.

— Значи ще чукам на отворена врата. Марк, зная как да ги пришпоря. Ако действаме заедно, като група, до една година вероятно ще разполагаме с лечение. Уверена съм в това.

— Как може да си уверена в подобно нещо?

— Както вече казах на Кайе, докато летяхме насам, още преди година следях внимателно публикациите й. Дори наредих на някои мои хора в Сан Диего да проучат всички възможности. Когато пристигна новината за АЧЕРВ и „иродовия“, вече бях готова. Трябваше само да дръпна нужните конци. Имам група, която е подобна на твоята, Огюстин, но се движи с две крачки напред. Вече познаваме структурата на капсулната обвивка на АЧЕРВ, знаем как си проправя път в човешките клетки, за кои рецептори се прикачва. Ще предоставим разработките на Центъра и вашата Работна група, а междувременно ще се заемем с лечението. Помагаме ли си, по-бързо ще стигнем края на тунела.

Огюстин я гледаше с нескрита изненада. Тя се наведе над масата, засмя се и го сръга в рамото.

— Едно на нула за мен, Марк.

— Не мога да повярвам — рече той.

— Господин Дикън заяви, че искал да работи директно с Кайе. Нямам нищо против — допълни Крос.

Огюстин скръсти ръце.

— Важното сега е да изградим мрежата. Трябва да е достатъчно бърза, с постоянна пряка връзка, най-доброто, което можем. Ще картографираме всеки проклет ендогенен ретровирус в генома, за да сме сигурни, че АЧЕРВ не се повтаря някъде и да ни завари неподготвени. Този проект го ръководи Кайе. Фармацевтичните приложения могат да бъдат невероятни, направо невероятни… — Гласът й потрепери от ентусиазъм.

Кайе усети, че ентусиазмът на Крос завладява и нея.

— Марк, твоите хора какво са ти казвали за АЧЕРВ? — попита направо Крос.

— Много неща. Засега сме съсредоточени върху „иродовия“.

— Известно ли ти е, че най-големият ген, задействан от АЧЕРВ, полипротеинът на 21-ва хромозома, се различава в проявите си при маймуните и хората?

Огюстин поклати глава.

— Близко бяхме да го открием — подхвърли Дикън. Крос не му обърна внимание.

— Това, което всъщност търсим, е археологически каталог на човешките болести, датиращ отпреди милион години — продължи Крос. — Един от древните пророци вече го е предсказал, а сега ние ще изпреварим ЦКБ в пълното описание… Марк, ако не си сътрудничим, ще се наложи правителствената програма да ни гълта праха. Кайе би могла да държи връзката между двете. Заедно ще изминем пътя много по-бързо, разбира се.

— Мардж, света ли искаш да спасиш? — тихо попита Огюстин.

— Не, Марк. Според мен „иродовият грип“ е много повече от леко неразположение. Удря ни там, където сме най-уязвими. Там, откъдето се възпроизвеждаме. Всеки, който чете вестници или гледа телевизия, е изплашен. Кайе е известна, жена е и освен това е представителна. Тя е точно каквото е нужно и на двама ни. Ето защо както присъстващият тук господин Дикън, така и здравната министърка смятат, че може да ни бъде полезна, така ли е? Не само заради научните си постижения.

Огюстин отправи следващия си въпрос към Кайе.

— Предполагам, че не си потърсила сама госпожица Крос, след като се съгласи да дойдеш при нас?

— Не съм — отвърна Кайе.

— Какво очакваш да получиш от тази сделка?

— Мисля, че Мардж е права — каза Кайе, изненадана от хладния си, съвсем спокоен тон. — Трябва да си сътрудничим и да открием истината зад всичко това и как да се справим с проблема.

— Мардж, проблемът е от международен характер — посочи Огюстин. — В момента събираме коалиция от двайсет страни. СЗО ще играе водеща роля. Никакви примадони.

— Вече сформирах мениджърски екип, който да се занимава с това. Робърт Джаксън ще ръководи програмата за ваксинация. Работата ни ще е напълно прозрачна. От двайсет и пет години сме на международната сцена. Знаем как да играем тази игра, Марк.

Огюстин изгледа Крос, после и Кайе. И протегна ръце, сякаш се готвеше да ги прегърне.

— Добре, скъпа. — И й прати въздушна целувка.

Крос изкудкудяка като стара кокошка.