Грег Беър
Радиото на Дарвин (12)

12.
Центърът за контрол на болестите, Атланта

Септември

— Нашето грипче не лови девствени жени — обяви Дикън, след като вдигна глава от записките пред себе си. — Това ли се опитваш да ми кажеш?

Джей Салтър се пресегна, взе купчината записки и ги тръшна на бюрото. Дебелите стени на кабинета погълнаха звука.

Много от канцелариите на долните етажи в Първи корпус на Центъра бяха преустроени от лаборатории за опити с животни. Понякога Дикън си мислеше, че долавя слабата миризма на дезинфектант и маймунски изпражнения.

— Това беше най-голямата изненада, която успях да открия сред купчината информация — кимна Салтър. Тя беше една от водещите им учени, незаменима в работата на компютър, където задаваше едновременно няколко програми по един и същи проблем. — Понякога го хващат и мъжете, или поне показват лабораторна позитивност към него, но липсват симптоми. Мъжете са само заразоносители за жените, но не и за други мъже. Освен това… — тя чукна с пръст по бюрото — не можахме да разберем кой ги заразява.

— Значи този АЧЕРВ е строго специфичен — рече Дикън и поклати глава. — Колко случая имаме досега?

— Шест хиляди и двеста жени и само шейсет и седем мъже, всичките партньори на заразените жени. Ретровирусът се предава само при продължителен контакт.

— Тоест нищо общо със СПИН.

— Точно така. Господ Бог се е разсърдил на жените. Болестта започва от носната и бронхиална лигавици, следва леко възпаление на алвеолите, заразата прониква в кръвния ток, стига яйчниците… и после изчезва. Болки в ставите, понякога кашлица, нищо особено. Ако жената е бременна, има голяма вероятност да изгуби плода.

— Това ще свърши работа на Марк — заяви Дикън. — Но трябва още малко да сгъстим краските. Необходимо му е да посплаши по-многобройна група от тази на младите жени. Как стоят нещата при възрастните?

— Вирусът не засяга възрастните жени — отвърна тя. — Горната граница е около четирийсетте. Погледни схемата. — Тя плъзна пръст. — Средна възраст трийсет и една.

— Шантава работа. А Марк настоява до днес следобед да разполагаме със свястно становище за министъра на здравеопазването.

— Пак ли ще има пресконференция?

— Ще присъстват научният съветник на президента и шефът на администрацията. Разполагаме със солидни доводи, но аз познавам Марк. Я прегледай отново записките — дали не можем да измъкнем няколко хиляди гериатрични случая от Заир?

— Да не искаш да подправям документацията?

Дикън се ухили злобно.

— Майната ти, господинчо — озъби му се Салтър. — От известно време нямаме сведения от Грузия. Защо не се свържеш с Тбилиси? Или с Истанбул.

— Те са се стиснали като миди — оплака се Дикън. — Още като бях там, не можах да измъкна кой знае какво, а сега само повтарят, че нямат нови случаи. — Той я погледна умолително. — Хайде де, само една старица от Тбилиси, пък дори и да е изчезнала след това.

Селтър посочи записките.

— Това тук не е шега. Работата е сериозна.

— Марк иска да добави малко драма. Това ще му помогне да дръпне конците.

— Не разбирам много от политика.

— И аз не разбирах. Но колкото по-дълго се мотая из тази служба, толкова повече започвам да я схващам.

Салтър огледа тесния кабинет, сякаш се опасяваше, че стените могат да я смажат.

— Свършихме ли, Кристофър?

Дикън се засмя.

— Клаустрофобията ли те погна?

— Има нещо в тази стая — въздъхна тя. — Не ги ли чуваш? — И се наведе над бюрото с изплашено изражение. Дикън никога не можеше да определи кога се шегува и кога говори сериозно. — Писъците на нещастните маймунки?

— Чувам ги — призна той. — Затова все гледам да си намеря работа навън.

 

 

В директорския кабинет на Четвърти корпус Огюстин прегледа набързо статистиките, прелисти близо двайсетте страници с цифри и схеми и хвърли листовете върху масичката за кафе.

— Всичко е много убедително — призна той. — С подобни темпове до края на годината ще останем без работа. Дори не знаем дали този АЧЕРВ предизвиква аборт при ВСЯКА бременна жена, или ефектът му е отслабен. Божичко, Кристофър, а си мислех, че сме напипали златната жила.

— Може и да сме. Стига, колкото да поизплаши обществеността.

— Подценяваш омразата на републиканците към нашия Център. Националната оръжейна асоциация ни ненавижда. Големите тютюневи компании не могат да ни търпят, защото им ровим в задния двор. Видя ли проклетия плакат на летището? Ами на магистралата? „Целувка, която заслужава внимание!“ На кой беше това, на „Кемълс“? „Марлборо“?

Дикън се разсмя и поклати глава.

— Здравната министърка се готви да влезе право в бърлогата на звяра. Хич не е доволна от мен, Кристофър.

— Винаги можем да извадим материалите, които донесох от Турция.

Огюстин вдигна ръка и разпери пръсти.

— Една болница. Пет аборта.

— Пет аборта от пет бременни жени.

Огюстин се наведе напред.

— Замина за Турция, защото твоят човек ти съобщи, че имат вирус, който предизвиква аборт. Но защо ходи до Грузия?

— Преди пет години в Тбилиси е имало епидемия от спонтанни аборти. Официалните власти не ми предоставиха никакво обяснение. Запознах се с един патолог и двамата седнахме на чашка. Пийнахме си здравата и проведохме съвсем неофициален разговор. Та той ми каза, че по същото време имало подобна епидемия в Горди.

Огюстин не бе чувал тази част. Дикън не я бе вметнал в доклада си.

— Продължавай — подкани го той леко заинтригуван.

— Нещо е станало там. В началото той се дърпаше и не искаше да каже какво. Ето защо отидох до Горди, но се оказа, че градът е опасан с полицейски кордон. Поразпитах войниците от крайпътните постове и те ме осведомиха, че пристигнала група от ООН, подкрепена от руснаците. Обадих се в щаба на ООН. Казаха ми, че помолили една американка за помощ.

— И това е била…

— Кайе Ланг.

— Божичко! — възкликна Огюстин и се усмихна със стиснати устни. — Тази жена… знаеш ли за разработките й върху ЧЕРВ?

— Разбира се.

— И си помисли, че някой в ООН се е нуждаел от съвета й.

— И тази мисъл ми мина през главата. Но те са я повикали само защото навремето е карала курс по съдебна медицина.

— А ти за какво помисли?

— За мутациите. Вродени дефекти. Може би от тератогенни вируси. Зачудих се защо властите са искали да бъдат премахнати родителите.

— Значи пак същата история. Пак тези налучквания в мрака.

Дикън се намръщи.

— Марк, знаеш, че съм по сериозните изследвания.

— Понякога се чудя как постигаш толкова добри резултати.

— Още не съм завършил работата си. Извика ме, защото твърдеше, че тук сте събрали солидни доказателства.

— И друг път сме правили грешки.

— Не смятам, че грешите. Това вероятно е само началото. Скоро ще има още.

— Това ли ти подсказва инстинктът?

Дикън кимна.

Марк сбърчи вежди.

— Помниш ли какво се случи през шейсет и трета?

— Тогава съм бил още пеленаче. Но зная. Малария.

— Аз самият бях едва седемгодишен. Конгресът оряза финансирането на всички проекти за унищожаване на болестопренасящи насекоми, включително и маларични. Най-тъпото решение в историята на епидемиологията. Милиони жертви из целия свят, нови резистентни щамове… истинско бедствие.

— И без това с ДДТ нямаше да стигнат далеч.

— Кой знае? Хората разсъждават като деца — скачат от едно увлечение на друго. В наши дни тези проблеми не вълнуват обществеността. Може би прекалихме с темата. Толкова приказки за дъждовните гори, за глобалното затопляне. Но само приказки. Още от началото на века учените говорят за чумни епидемии, но къде ги? На хората взе да им писва да се приказва за Апокалипсиса. Ако не възникне скоро някоя сериозна криза, при това на родна земя, в Конгреса съвсем ще ни орежат, и този път ще бъде по-лошо от шейсет и трета.

— Разбирам.

Огюстин въздъхна и вдигна очи към флуоресцентните лампи на тавана.

— Министърката смята, че ябълката ни е твърде зелена, за да я слагаме на бюрото на президента. Решила е да изчакаме малко — отлага заседанието за след две седмици. Официалното извинение е, че е получила мигренозен пристъп.

Кристофър се засмя. Огюстин го стрелна с поглед.

— Добре, надушил си нещо, иди и го разчопли. Провери всички съобщения за спонтанни аборти в американски болници през последната година. Заплаши Турция и Грузия със санкции от Световната здравна организация. Кажи, че ще преразгледаме договорите им с нашите фармацевтични корпорации. Аз ще те подкрепя с каквото мога. Открий дали сред случаите на спонтанен аборт няма такива, които преди това са посещавали Близкия изток. Разполагаме само със седмица и ако през това време не ми намериш нещо значимо, ще трябва да се явя пред Конгреса с една непозната спирохета, заловена от афганистанските пастири. — Огюстин се засмя на шегата си. — Спаси ме, Кристофър.