Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

40.
Балтимор

Адвокатът се казваше Чарлз Уотъринг. Говореше с чист бостънски акцент, беше облечен небрежно — с дълго оранжево яке и плетена вълнена шапка. Кайе му предложи кафе и той прие.

— Много е приятен — бе коментарът му за апартамента. — Имате вкус.

— Мардж го избра — каза Кайе.

Уотъринг се усмихна.

— Мардж няма никакъв вкус за подредба. Но парите правят чудни неща, нали?

Кайе също се усмихна.

— Нямам оплаквания. Всъщност тя защо ви е пратила? Да коригирате споразумението ни?

— Ни най-малко. Баща ви и майка ви са мъртви, нали?

— Да.

— Аз съм посредствен адвокат, госпожо Ланг… мога ли да ви наричам Кайе?

Тя кимна отново.

— Посредствен като юрист, но Мардж цени способностите ми да преценявам хората. Не знам дали ще ми повярвате, но Мардж не е много добра в това. Наперена е, ала зад гърба си има поредица от неуспешни бракове, от които се налагаше да я спасявам. Тя смята, че може би се нуждаете от моята помощ.

— За какво?

Уотъринг се наведе напред и пусна три бучки захар в кафето.

— Обичахте ли Сол Медсън? — попита направо той.

— Да.

— И как се чувствате сега?

— Струва ми се, че Сол е криел толкова много неща от мен само за да запази надежда за нашите мечти.

— До каква степен той участваше във вашата работа — интелектуално?

— Зависи за коя работа става въпрос.

— Работата ви върху ендогенния вирус.

— Съвсем малко. Не беше по неговата специалност.

— А коя беше неговата специалност?

— Той беше любител на маята.

— Моля? Не ви разбрах?

— Той доставяше ферментите. Аз осигурявах захарта.

Уотъринг се засмя.

— Той стимулираше ли ви… интелектуално?

— Предизвикваше ме.

— Като учител, или може би като родител?

— Като партньор. Не виждам накъде биете, господин Уотъринг.

— Ако не греша, свързахте се с Мардж, защото не се чувствате достатъчно уверена, за да се справите с хора като Огюстин, нали?

Кайе го гледаше мълчаливо.

Уотъринг повдигна рошавите си вежди.

— Не съвсем — промълви Кайе. Очите я смъдяха от желание да премигне. Уотъринг отпи от кафето и го остави на масичката.

— Ще бъда кратък. Мардж ме прати, за да ви разделя от Сол Медсън — веднъж и завинаги. Нуждая се от разрешението ви, за да извърша пълно разследване на „Екобактер“, „АКС“ и договора ви с Работната група.

— Необходимо ли е? Господин Уотъринг, уверена съм, че в гардероба ми няма повече скрити скелети.

— Предпазливостта никога не е излишна, Кайе. Сигурно си давате сметка, че работата започва да става сериозна. Още един подобен скандал може сериозно да накърни реномето ни.

— Зная — каза Кайе. — Вече изразих съжаленията си.

Уотъринг протегна ръка и разпери успокоително пръсти. На друга възраст вероятно щеше да потупа бащински коляното й.

— Ние ще се оправим с бъркотията. — Погледът му се втвърди. — Вие сте умна жена, госпожо Ланг. Зная, че и сама можете да се справяте. От мен се иска само да разплета конците, или, ако е невъзможно — да ги разрежа. Не дължите нищо никому.

Кайе прехапа устни.

— Искам още сега да си изясним нещо, господин Уотъринг. Съпругът ми беше болен. Душевноболен. Полагаше отчаяни усилия да запази равновесието в работата си — и в личния живот.

— Разбирам, госпожо Ланг.

— Сол се стараеше всячески да ми помага, но това съвсем не значи, че не съм била напълно самостоятелна.

— Уверен съм в това.

— Добре. — Кайе въздъхна облекчено. — Всъщност това, което искам да знам, е дали все още мога да бъда полезна на Мардж?

— Мардж, както сама скоро ще се уверите, никога не дава повече, отколкото иска да получи. Бихте ли ми обяснили за тази ваксина?

— Тя е комбинация от антигенна обвивка, в която има прекроен рибозом. Рибонуклеинова киселина с ензимоподобни свойства. Прикачва се към част от кода на АЧЕРВ и го разцепва. Направо му троши гръбнака. Вирусът не може да се възпроизвежда.

Уотъринг удивено поклати глава.

— Чудесата на науката — отбеляза той. — Почти неразбираемо за обикновения човек. Кажете ми, как според вас Мардж ще накара жените от целия свят да се съгласят на ваксиниране?

— Чрез реклама и разяснителна работа, предполагам. Каза, че ще го прави почти безплатно.

— На кого обаче ще се доверят пациентите, Кайе? Вие сте умна жена, излъгана от собствения си съпруг, който е действал зад гърба ви. Жените чувстват тези неща с утробите си. Повярвайте ми, Мардж би дала мило и драго да ви запази в отбора си. Може би все пак ще трябва да коригираме някои неща в биографията ви.