Грег Беър
Радиото на Дарвин (65)

65.
Балтимор

28 април

Кайе метна найлоновия чувал на рамо. Мич сграбчи двата куфара и застана до вратата, подпряна с гумен клин. Вече бяха натоварили три кашона с багаж в колата, паркирана в подземния гараж на блока.

— Казаха ми да поддържам връзка — засмя се Кайе и показа на Мич малкия черен телефон. — Мардж го плаща. Огюстин ме предупреди да не давам никакви интервюта. Това ще мога да го преживея. А при теб как е?

— Устата ми е запечатана.

— С целувки? — подметна тя и го сръга закачливо.

Бенсън ги изпрати до гаража. Докато товареха багажа, ги наблюдаваше недоволно.

— Не ти ли харесва, че избрах свободата? — попита го Кайе, докато затваряше багажника.

— Можете да постъпвате както желаете, госпожо.

— Сигурно не му се нрави компанията ти — намеси се Мич.

— Ако е така — рече Кайе и застана до Бенсън, — значи е мъж с вкус.

Бенсън най-сетне се усмихна.

— Глупаво е да си тръгвате без охрана.

— Сигурно си прав. Благодаря ти за вярната служба. Предай благодарностите ми горе.

— Слушам, госпожо. И успех.

Кайе неочаквано го прегърна.

— И на теб също.

Тя посегна към дръжката на вратата, спря за миг и огледа колата.

— На колко години е това чудо?

— Нямам представа. Десет-петнайсет.

— Знаеш ли какво — ще ти купя чисто нов лендроувър.

— Предпочитам нещо по-скромно.

— Твоя воля. Карай си буика. Ще спим под звездите.