Метаданни
Данни
- Серия
- Дарвин (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Darwin’s Radio, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2015-2016)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2016)
Издание:
Грег Беър
Радиото на Дарвин
Американска, първо издание
Greg Bear
Darwin’s Radio
The Ballantine Publishing Group
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева
Формат 84/108/32
Печатни коли 28
ИК „БАРД“ ООД, 2003
ISBN 954-585-408-1
История
- — Добавяне
59.
Националният здравен институт, Бетезда
— Аз я пуснах — призна доктор Липтън. Седеше зад бюрото си. — Пуснах ги всичките. Шефът на клиничния център каза, че разполагаме с достатъчна информация и можем вече да прекратим изследванията.
— И просто… ги остави да си идат вкъщи? — попита изумено Кайе.
Липтън кимна.
— Кайе, разбери ме, бяхме престъпили всички човешки норми.
— Ами ако им е нужна помощ?
Липтън сведе поглед към бюрото.
— Предупредихме ги, че новородените ще имат тежки малформации и че едва ли ще оцелеят. Насочихме ги към съответните областни центрове. Ще поемем всички техни разноски, дори да има усложнения. Особено ако има усложнения.
— Те вземат ли РУ-486?
— По свой избор.
— Това не е разумно, Денис.
— Зная. Шест от жените настояха да го вземат. Искат да направят аборт. В този момент не можем да продължим.
— Ти каза ли им…
— Кайе, инструкциите ни са съвсем недвусмислени. Съществува ли и най-малка опасност плодът да увреди майката, предприемаме мерки за прекъсване на бременността. Аз подкрепям правото им на избор.
— Разбира се, Денис, но… — Кайе огледа кабинета, подредените по стелажите стъкленици с ембриони в различен стадий на развитие. — Не мога да повярвам.
— Огюстин ни помоли да спрем даването на РУ-486, докато не бъде изградено ясно становище по въпроса. Но нашият шеф каза, че ще поеме отговорността.
— Кои поискаха да вземат лекарството?
— Луела Хамилтън — отвърна Липтън. — Снабдихме я и тя обеща да ходи редовно на прегледи.
— Значи е свършено, така ли?
— Поне що се отнася до нас. Нямахме друг избор. Каквото и да правим, изложени сме на атаки. В такъв момент най-важни са пациентите. Всъщност днес получихме нови разпоредби от секретаря по здравни въпроси. Никакви препоръки и съвети за аборт, никакво разпространение на РУ-486. Измъкваме се сухи от водата.
— Нямам телефона и домашния адрес на Луела Хамилтън — каза Кайе.
— От мен няма да го получиш. Тя има право на спокойствие. — Липтън я погледна. — Кайе, не преминавай границата.
— Мисля, че всеки момент ще ме прокудят отвъд нея. Благодаря ти, Денис.