Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

Втора част
Пролетта на АЧЕРВ

36.
Източната част на щата Вашингтон

Широка и бавна, река Колумбия се виеше като огърлица от полиран нефрит между черните гранитни стени.

Мич отби от шосе 14, кара около половин миля по черния път между ниските дървета и храсталаци и сви отново, когато стигна ръждясал надпис: „ЖЕЛЯЗНАТА ПЕЩЕРА“.

Два стари фургона лъщяха на слънцето само на няколко крачки от ръба на клисурата. Около тях имаше дървени пейки, маси и кошчета за боклук. Той спря колата край пътя.

Когато слезе, внезапният порив на вятъра едва не му отнесе шапката. Мич я сграбчи, измина няколко крачки и видя лагера на Ейлийн Рипър — само на петдесетина крачки по-надолу.

Нисичка млада русокоса жена с износени мръсни джинси и кафяв кожен елек излезе от близкия фургон. Откъм реката отново задуха и той улови уханието на парфюма й: „Опиум“, или нещо от този род. Ужасно много му заприлича на Тилде.

— Мич Рейфълсън? — попита тя.

— Същият — отвърна Мич. — Ейлийн долу ли е?

— Аха. Нещата обаче вървят на зле.

— И откога така?

— От три дни. Ейлийн много се стара, за да докаже тезата си. В края на краищата се оказа безполезно.

Мич се засмя съчувстващо.

— Звучи ми познато.

— Завчера представителката на Петте племена си събра багажа. Затова Ейлийн сметна, че няма никакви пречки да дойдете. Никой няма да се ядоса, че сме ви поканили.

— Предимството да си известен — подсмихна се Мич и побутна шапката си назад.

Жената се усмихна.

— Ейлийн е много потисната. Опитайте се да я окуражите. За мен вие сте герой. Освен в случая с онези мумии.

— Тя къде е?

— Точно под пещерата.

 

 

Оливър Мъртън седеше на сгъваем стол под сянката на голямата платнена тента. Трийсетгодишен, с пламтящочервена коса и бледо широко лице, той изглеждаше безкрайно съсредоточен. Чукаше по клавиатурата на един лаптоп. Вдигна глава едва когато Мич застана до него.

— Мичъл Рейфълсън!? Много ми е приятно! — Мъртън избута компютъра настрани, скочи чевръсто и му подаде ръка. — Ейлийн е горе при разкопките. Сигурен съм, че ще се зарадва да ви види. Ще отидем ли?

Мъртън тръгна напред и Мич го последва. Шестимата помощници — все студенти от университета — ги изпратиха с любопитни погледи.

Ейлийн стоеше край серия разположени на равни разстояния квадратни дупки, отбелязани с топометрични маркери. Наближаваше петдесетте — дребна и мургава, с хлътнали черни очи, тъничък нос и привлекателно издадени сочни устни.

— Вчера сутринта получихме резултатите от радиокарбоновия тест — каза тя. — Възрастта им е около трийсет хиляди години, плюс-минус пет хиляди… ако са яли доста пушена сьомга, това прави дванайсет хиляди и петстотин години. Но представителите на Петте племена заявиха, че западната наука се опитвала да оскверни паметници на тяхната самобитна култура.

— Е, поне си се опитала — отвърна Мич.

— Извинявай, че те съдех толкова строго. Успях доста време да запазя хладнокръвие, а после онази Сю Чемпиън… а смятах, че сме приятелки. Тя е съветник на племената. Вчера дойде с двама мъже. Мич, бяха толкова… нахакани. Като момченца, които пикаят по-високо от оградата. И представяш ли си — заявиха ми, че съм изфабрикувала доказателства, с които да подкрепям лъжите си. Казаха, че правителството и законът са на тяхна страна. Законът за защита и репатриране гробниците на индианците — нашето отколешно възмездие.

Мич кимна. Той също си бе имал ядове с този закон и го познаваше до най-малките подробности.

Мъртън стоеше на ръба на изкопа и ги гледаше.

— И какви доказателства по-точно си изфабрикувала? — попита небрежно Мич.

— Не се майтапи. — Но изражението й поомекна. — Взехме хрущял от костите и го пратихме в Портланд. Там направиха ДНК анализ. Костите са от друга народност, която не е свързана със съвременните индианци и има малко общо с мумията от Призрачната пещера. Европоидни, ако можем да използваме точно този термин. Но едва ли са нордически. По-скоро айни.

— Това е историческо откритие, Ейлийн! — възкликна Мич. — Това е великолепно! Моите поздравления.

Веднъж започнала, Рипър, изглежда, не можеше да спре. Тръгнаха по пътеката към палатките.

— Дори не можем да направим расово сравняване. Това направо ме вбесява! Позволяваме на някакви изостанали представи за нация и раса да замъгляват истината. Но тогава народностите са били съвсем различни. Американските индианци въобще не произхождат от хората, чийто скелети открихме. Може би те са били техни съперници и са изгубили.

— А индианците са спечелили? — попита Мич. — Ще се радват да го чуят.

— Те си мислят, че се опитвам да внеса раздор в единството им. Не ги интересува какво се е случило. Искат да живеят в своя малък, измислен свят, а истината да върви по дяволите!

— На мен ли го казваш? — попита Мич.

Рипър се засмя, но личеше, че й се плаче.

— Петте племена са пратили свой представител до федералния съд с молба разкопките да бъдат спрени и да им бъдат предадени скелетите.

— Къде са костите?

— В Портланд. Вчера ги вакуумирахме в чували и ги пратихме там.

— През щатската граница? Това е кражба.

— По-добре, отколкото да чакам цяла тълпа адвокати. — Тя поклати глава и Мич я прегърна. — Мич, опитвах се да го направя както е редно. И какво постигнах — сега всички наскачаха срещу нас! Дори викингите!

 

 

Викингите — малка група мъже предимно на средна възраст, които се определяха по-точно като Нордически поклонници на Один в Новия свят — преди години бяха създавали проблеми и на Мич. Всъщност тогава го бяха потърсили като експерт — искаха от него да докаже твърденията им, че нордически изследователи са посещавали Новия свят още преди хилядолетия. Мич им позволи да извършат няколко свои мистични ритуали над костите на Паско, но в края на краищата бе принуден да ги разочарова. Паско беше чист индианец, близък роднина на южняшкия На-дене.

След анализите на костите, направени от Рипър, Поклонниците на Один отново изпаднали в униние. В един свят на непостоянна самопреценка истината рядко прави някого щастлив.

Мъртън донесе бутилка шампанско, вакуумирани пликове с пушена сьомга и сирене. Студентите бяха запалили на брега голям огън.

— Откъде взе тази храна? — обърна се Рипър към Мъртън, докато той подреждаше пластмасови чинии на покривката.

— От летището. Само там имах време да се поспра. Хляб, сирене, риба и вино — какво повече ни трябва? Всъщност добре щеше да ми дойде една халба бира.

— Аз имам в кутийки — предложи един от студентите.

— Закуска за копачи — подсмихна се Мич.

— Без мен. — Мъртън поклати глава. — Пия само наливна. Всъщност, защо да не си разменим по някоя история? Сигурно всеки има какво да разкаже. — Той вдигна пластмасовата чаша с шампанско. — За расите, миналото и миграциите и какво е да си човешко същество. Кой ще е пръв?

Мич знаеше, че ако се поколебае дори няколко секунди, Рипър ще вземе думата. Мъртън си водеше бележки, докато тя разказваше за трите скелета и местните настроения. Около час и половина по-късно започна бързо да захладнява и всички се приближиха към огъня.

— Гробниците на алтайските племена ги разкопават етнически руснаци — отбеляза Мъртън. — Но и там има недоволни и вълнения. Шамар в лицето на колониалния потисник. Как Мислите, дали неандерталците също нямат свои защитници, които сега да протестират в Инсбрук?

— Никой не иска да е неандерталец — отвърна сухо Мич. — Освен мен. — Той се обърна към Ейлийн. — Знаеш ли, даже ги сънувах. Моето малко семейство — основна клетка на обществото.

— Наистина ли? — попита го тя заинтригувано.

— Сънувах, че сънародниците им живеят на големи сламени салове в езерото.

— Преди петнайсет хиляди години? — Мъртън повдигна вежди.

Мич долови нещо в тона на журналиста и го изгледа подозрително.

— Това само ваше предположение ли е? Или има някакви нови доказателства?

— Нищо, което да е станало обществено достояние — отвърна с въздишка Мъртън. — Имам връзка в един университет и оттам ми казаха… че преди петнайсет хиляди години те определено са били много навътре в сушата. Ако е така — той се усмихна на Рипър, — едва ли са яли много риба.

— Какво друго?

— Приказки — рече Мъртън. — Кръчмарски спорове. Вашите мумии са объркали устоите на антропологията и археологията. Не са чисти неандерталци — това е според специалисти от изследователската група, а принадлежат дори към нов подвид — Хомо сапиенс алпинензис, по мнението на един от специалистите. Друг е готов да се обзаложи, че са неандерталци от късната епоха, които са живели в големи съобщности, отличавали се с по-крехко телосложение и приличали повече на съвременния човек. Надяват се по този начин да обяснят расовите белези на новороденото.

„Те не се чувстват като мен — помисли Мич. — Защото не знаят това, което зная аз.“ Опита се да прикрие чувствата си.

Мъртън се обърна към него.

— Вие видяхте ли бебето?

Мич едва не подскочи. Мъртън го наблюдаваше с присвити очи.

— Не съвсем ясно — измънка Мич. — Предполагам, че са прави, като казват, че било съвсем нормално на вид…

— Възможно ли е да е изглеждало така само защото е било малко?

— Не — отвърна Мич. — Всъщност не съм сигурен.

— И аз се съмнявам — намеси се Рипър. Студентите се бяха скупчили около тях и слушаха. Съчките в огъня пукаха оглушително. Реката бълбукаше в тесния каньон като навит будилник. Мич почувства, че след тежкия ден шампанското го размеква.

— Може да е неприятно като факт, но е по-лесно, отколкото да спориш с генетичната асоциация — обади се Мъртън. — От Инсбрук се съгласиха, макар и неохотно, че женската и детето имат родствена връзка. Но налице са аномалии, при това доста сериозни, които никой не е в състояние да обясни. Надявах се, че Мичъл ще може да ни просветли.

Мич бе спасен от необходимостта да се престори на незапознат с въпроса от женски глас, който отекна откъм горния край на стръмнината.

— Ейлийн? Там ли си? Аз съм — Сю Чемпиън.

— По дяволите! — изруга Рипър. — Мислех, че вече се е прибрала в Кумаш. — Сви ръце пред устата си и извика: — Тук сме, Сю. Решили сме да се напием. Ще се присъединиш ли към нас?

Един от студентите изтича нагоре по пътеката с фенер.

— Хубав огън — отбеляза Сю, щом дойде при тях. Беше висока, стройна, почти мършава, с дълга черна, вързана на плитка коса, спусната върху едното рамо на коженото й сако. Изглеждаше елегантна, дори стилна, но се държеше малко непохватно. Макар да се усмихваше, лицето й бе набраздено от бръчки на хронична умора. Мич погледна Рипър и забеляза, че и нейното лице е изопнато.

— Дойдох да ти кажа, че съжалявам — въздъхна Чемпиън.

— Всички съжаляваме — отвърна Рипър.

— Цяла вечер ли седите тук? Доста е студено.

— Не ни пука.

Чемпиън заобиколи тентата, за да е по-близо до огъня.

— От службата ми казаха, че сте се обаждали за тестовете. Председателят на борда на доверениците отказа да ги приеме за достоверни.

— Нищо не мога да направя — каза Рипър и сви рамене. — Защо така ненадейно си тръгна и пусна срещу мен адвокатите си? Мислех, че сме постигнали съгласие и че ако находката се окаже с индиански произход, ще направим само минимални проучвания преди да я предадем на представители на Петте племена.

— Проявихме небрежност. Сигурно заради бъркотията с Паско. Това беше грешка. — Тя погледна Мич. — Вас май ви познавам.

— Мич Рейфълсън. — Той стана и протегна ръка.

Чемпиън не я пое.

— Доста ядове ни създадохте, Рейфълсън.

— И вие на мен — отвърна той.

Чемпиън поклати глава.

— Доверениците ме пратиха тук, защото разбирам от антропология. Май обаче не се справих добре. Сега всички са ми сърдити.

— Има ли нещо, което можем да направим, без да стигаме до съда? — попита Рипър.

— Председателят заяви, че не можем да си позволим да нарушаваме покоя на предците в името на науката. Нямаш представа колко тежко приеха съобщението за резултатите от тестовете.

— Мисля, че ви обяснихме подробно цялата процедура.

— Каквото и да правите, все осквернявате мъртвите. Единственото, което искаме от вас, е да ги оставите на мира.

Двете жени се измериха с тъжни погледи.

— Тези мъртъвци не са ваши, Сю — каза Рипър. — Те не са ваши сънародници.

— Съветът смята, че въпреки това трябва да се приложи Законът за защита и репатриране на гробниците на индианците.

— В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да похарчим цял куп пари за адвокати — въздъхна Рипър.

— Не. Този път вие ще спечелите. Имаме си други проблеми. Доста майки се разболяха от „иродовия грип“. Някои смятаха, че грипът се разпространява само в големите градове и е болест на белите, обаче се оказа, че грешат.

Очите на Мъртън блещукаха като пламъчета през лупа.

— Съжалявам, Сю — каза Рипър. — Сестра ми също е болна. — Тя сложи ръка на рамото на Чемпиън. — Остани с нас. Ще те почерпим с горещо какао и кафе.

— Благодаря, но не мога. Чака ме дълъг път. Не е време да се безпокоим за мъртвите, а за живите. — Лицето й малко се поотпусна. — Някои, които са готови да се вслушат, като баща ми и баба ми, казват, че си узнала интересни неща.

— Бог да ги поживи, Сю — рече Рипър.

Чемпиън сведе поглед към Мич.

— Хората идват и си отиват. На всеки от нас е отредена тази съдба. Антрополозите го знаят.

— Така е — съгласи се Мич.

— Но ще е трудно да го обясня на другите — продължи Чемпиън. — Ако моите хора намерят лек за болестта, веднага ще ви го съобщим. Може да помогне на сестра ти.

— Благодаря — отвърна Рипър.

Чемпиън изгледа присъстващите, кимна бавно, после пак, сякаш за да потвърди, че няма какво повече да каже, обърна се и се заизкачва по пътеката.

— Невероятно — възкликна Мъртън с блеснал поглед. — Каква интересна философия. Бих казал дори племенна мъдрост.

— Не се хващай на това — спря го Рипър. — Сю е добър човек, но няма никаква представа какво всъщност става. — Обърна се към Мич. — Имаш болнав вид. — Мич наистина се чувстваше отпаднал. — Приличаш на хванат натясно политик — продължи тя, — чиято глава е натъпкана с тайни.