Грег Беър
Радиото на Дарвин (20)

20.
Лондон

Репортерите откриха Мич на „Хийтроу“. Сам седеше срещу него на малката маса в двора на ресторантчето за морски деликатеси, а петима репортери се бяха струпали зад невисоката ограда и го обстрелваха с въпроси. От околните маси ги наблюдаваха любопитни и раздразнени пътници, други ги подминаваха с безразличие — тикаха колички с багаж.

— Вие пръв ли потвърдихте, че мумиите са от дълбока древност? — попита една възрастна репортерка, стиснала фотоапарат.

Мич набоде резенче от калмарите.

— Смятате ли, че имат някаква връзка с американския Паско? — добави един от мъжете.

— Депортираха ли ви от Австрия?

— Защо все на вас се случва?

— Колко ви платиха загиналите алпинисти, за да запазите тайната им? Колко щяхте да поискате за мумиите?

Мич се наведе напред, после се изправи и се засмя. Жената прилежно засне тази промяна в настроението му. Сам поклати глава и се изгърби, сякаш ги бе връхлетял проливен дъжд.

— Питайте ме за детето — подхвърли Мич.

— Какво дете?

— Бебето. Съвсем нормално бебе.

— Колко разкопки сте ограбили досега? — подметна жената.

— В пещерата открихме мъничко бебе — каза Мич и отмести стола си назад. — Татко, да тръгваме.

— Съгласен — каза Сам.

— Коя пещера? Онази с мумиите ли?

— С пещерните хора — поправи го жената. — Как мислите, дали са го отвлекли?

— Отвлекли са го, после са го убили и са го взели със себе си в планината — за храна — заговори мъжът отляво. — После ги е застигнала буря и… край!

— Страхотна история! — възкликна този до него.

— Ами питайте учените — повдигна рамене Мич и закуцука с патериците.

— Всичките мълчат, като че ли става въпрос за Второто пришествие — подвикна след него жената.