Грег Беър
Радиото на Дарвин (48)

48.
Националният здравен институт, Бетезда

За Кайе единственият начин да забрави неприятностите бе да потъне в работата. Веднага щом напусна клиниката, тя извади бележника си и прегледа задачите за деня — първо имаше среща с Огюстин, петнайсет минути след това с Робърт Джаксън в Петнайсети корпус, за да го пита за местата на свързване на рибозомите, после кратко съвещание с двама представители на НЗИ в Пети корпус, които й помагаха в търсенето на други ендогенни вируси, подобни на АЧЕРВ…

Някъде по средата на пътя телефонът й иззвъня. Тя го извади от чантата.

— Кайе, обажда се Кристофър.

— Нямам никакво свободно време и се чувствам отвратително — тросна се тя. — Кажи ми нещо, което ще ми оправи настроението.

— В интерес на истината и аз се чувствам така. Снощи се напих, а тази сутрин заварих отпред демонстрантите.

— И тук ги има.

— Кайе, чуй нещо. Малкото К. вече е в патологията. Родило се е поне месец по-рано.

— То? Няма ли пол?

— Той. Целият е в рани от херпес — отвътре и отвън. Въобще не е бил защитен от плацентата — изглежда, АЧЕРВ е успял да пробие плацентарната бариера.

— Значи са в съюз — всички заедно, за да сеят смърт и разрушение. Много весело, няма що.

— Никак не е — прекъсна я Дикън. — Но не бива да го обсъждаме по телефона. Утре ще дойда да поговорим в НЗИ.

— Кажи нещо позитивно, Кристофър. Не ми се ще да прекарам още една отвратителна нощ.

— Та за малкия К. Може би е нямало да умре, ако майка му не е имала херпес. Възможно е това да е била причината, Кайе.

Тя затвори очи и спря на тротоара. Огледа се и едва сега забеляза, че Тиги я няма. Бяха се разделили някъде — но къде? И дали сега не я търсеше?

— Че кой може да ни подслушва? Продължавай.

— Нито една от осемте жени в клиниката не е заразена с херпес вирус или СПИН. Свързах се с Липтън и я накарах да провери. Идеални са за изследване. Наистина трябва да го обсъдим.

— Днес цял ден съм на срещи, а утре трябва да съм в лабораторията на „Америкол“ в Балтимор.

— Тогава тази вечер. Или истината вече няма такова значение за теб?

— Не ми чети лекции за истината — тросна се Кайе. Беше забелязала, че откъм шосето се приближава военен камион. Протестантите все още се бяха струпали около североизточния ъгъл на сградата. Докато напрягаше очи да ги види, пропусна няколко думи.

— … искам да дам възможност на идеята ти — довърши Дикън. — ГПК^[1] не носи кой знае каква полза за обикновения вирус — какъв смисъл да го използва?

— Защото АЧЕРВ е пратеник — отвърна Кайе притихнало. — Той е Радиото на Дарвин.

— Какво?

— Кристофър, нали видя какви са промените при първостадийните иродови зародиши? Специализиран амниотичен сак… доста усложнен. Без да пренася зараза.

— Не зная, Кайе, трябва да ме убедиш. Ако питаш мен, малкото К. е просто някакъв мутант!

Откъм тълпата долетяха три приглушени пукота. Чуха се писъци.

— Не мога да говоря сега, Кристофър. — Тя изключи телефона и се затича. Тълпата бе на около четвърт миля от нея, но вече се разпръскваше из околните паркинги и улици. Не се чуха повече изстрели. Тя забави крачка, огледа се, реши, че опасността не е преминала, и отново затича. На петдесетина крачки отпред едър мъж с кафяв костюм изхвърча от сервизната врата на сградата и размаха ръце, пресичайки пътя й.

В първия момент тя се изплаши и понечи да го заобиколи.

— Дявол да го вземе, доктор Ланг! — викна той. — Спрете веднага! Спрете!

Тя забави крачка; поемаше си въздух на пресекулки. Мъжът с кафявия костюм й показа удостоверението си. Казваше се Бенсън и беше от Сикрет Сървис — това бе всичко, което успя да разчете, преди той да прибере удостоверението.

— Какво правите? И къде е Тиги? — попита той. Лицето му беше зачервено.

— Някой трябва да им помогне — отвърна задъхано тя. — Тиги е…

— Не чухте ли изстрелите? Трябва да влезете вътре! Аз отговарям лично за вас. Оставете Тиги да се оправя сама.

В този момент Тиги дотича при тях. Лицето й бе потъмняло от гняв. Двамата с Бенсън заговориха с тих, яростен шепот, Тиги прикриваше Кайе с тялото си. После Бенсън хукна към демонстрантите. Кайе продължи да върви, макар и по-бавно.

— Спрете — викна й Тиги.

— Някой може да е пострадал.

— Бенсън ще се погрижи за това! — Тиги я заобиколи и застана между нея и тълпата.

Кайе надзърна над рамото й. Видя мъже и жени, притиснали длани към лицата си, разплакани. Тълпата бе завладяна от паника.

Войници от националната гвардия, облечени в маскировъчни костюми и въоръжени с автоматични пушки, заемаха позиции пред сградата. Откъм шосето се приближи полицейска кола с мигащи светлини. Цивилната охрана докладваше по радиостанциите.

И тогава видя мъж в центъра на тълпата, вдигнал ръце към небето. До него на тревата бе проснато женско тяло. Бенсън и един от полицаите стигнаха там едновременно. Бенсън ритна някакъв тъмен предмет настрани — беше пистолет. Полицаят извади оръжието си и заблъска грубо мъжа настрани.

Бенсън коленичи до жената, провери за пулс, после поклати глава и в този жест се съдържаше достатъчно. Той погледна към Кайе и кимна рязко към сградата: „Прибирай се!“

— Детето не беше мое — извика мъжът. Беше двайсетинагодишен, слаб, с къса светла коса, бяла риза и черни, смъкнати на хълбоците джинси. Той размаха ръце, сякаш го бяха нападнали мухи. — Тя ме накара да дойда. Накара ме, мамка й! Детето не е от мен! Не издържам повече! — закрещя той с цяло гърло. — Не издържам!

Кайе погледна простреляната жена. Дори от петнайсетина метра виждаше голямото червено петно на гърдите й, безжизнено втренчените в небето очи.

Кайе забрави Тиги, Бенсън и крещящия мъж, тълпата и войниците.

Всичко, което виждаше, бе лицето на жената.