Грег Беър
Радиото на Дарвин (52)

52.
Балтимор

Докато Кайе се къпеше, Мич се свърза със своя апартамент в Сиатъл. Набра кода и прослуша записаните в телефонния секретар съобщения. Имаше две позвънявания от баща му, едно от мъж, който не се бе представил, а след това бе звънял Оливър Мъртън от Лондон. Той преписа номера на Оливър тъкмо когато Кайе излизаше от банята.

— Кой се обажда? — попита тя.

— Никой. Проверявах си съобщенията.

— От стари гаджета?

— От баща ми, някой, който е останал инкогнито, и от Оливър Мъртън.

Кайе повдигна вежди.

— Повече щях да се зарадвам на някое старо гадже.

— Оливър се интересува дали бих отишъл в Бересфорд, Ню Йорк. Иска от мен да се срещна там с някого.

— С някой неандерталец?

— Казва, че щял да уреди пътуването и настаняването.

— Звучи чудесно.

— Още не съм се съгласил. Нямам никаква представа какво е намислил.

— Той знае доста за моята работа — отбеляза Кайе.

— Можеш да дойдеш с мен — каза той със скрита надежда.

— Още не съм приключила тук. Чака ме доста работа. Ще ми липсваш, ако отидеш.

— Защо да не му се обадя? Ще го попитам какви са тия загадки.

— Чудесно — кимна Кайе. — Обади се, а аз ще направя чай.

Отне му само няколко секунди да се свърже през океана. Сигналът от другата страна бе по-нисък и протяжен. След третото позвъняване се чу задъханото:

— Мамка му, късно е и съм зает. Кой се обажда?

— Мич Рейфълсън.

— Хубаво. Ще изчакаш само да се наметна. Не обичам да разговарям полугол.

— Какво ти полугол — чу се развеселен женски глас. — Гол си, както майка те е родила. Защо не им кажеш, че си с бъдещата си жена?

— Шшшт — към жената. — Мич, излизам от стаята. Трябва да разговаряме насаме.

— Обаждам се от Балтимор.

— Това колко далеч е от Бетезда?

— Доста.

— НЗИ улови ли те вече в примката си?

— Не — отвърна Мич.

— Мардж Крос? Или… Кайе Ланг?

Мич потрепна. Мъртън имаше нечовешки инстинкти.

— Оливър, аз съм само един скромен антрополог.

— Сигурно. Вече съм в другата стая и мога да ти кажа. Ситуацията в Инсбрук се е нажежила още повече. Още малко и ще стигнат до бой с юмруци. Има разместване на пластовете. Един от новите участници иска да разговаря с теб.

— Кой?

— Твърди, че ти симпатизирал от самото начало. Дори ти звънял, за да ти каже, че са открили пещерата.

Мич си спомни това обаждане.

— Но не си каза името.

— И сега не иска. Изглежда, е доста важна клечка и е готов да го обсъдите. Ще ми се и аз да присъствам.

— Прилича ми на политически ход.

— Сигурен съм, че той е готов да пусне някой и друг слух само за да провери какви ще са реакциите. Настоява да се срещнете в Ню Йорк, не в Инсбрук, нито във Виена. В Бетезда, в дома на негов познат. Да познаваш там някого?

— Не съм много сигурен. Ще помисля и ще ти се обадя.

Мъртън не остана особено доволен.

— Само няколко минути — увери го Мич и затвори. Кайе се появи от кухнята с две димящи чаши и каничка мляко върху поднос. Беше облякла тънък черен халат, пристегнат с червен колан. Халатът бе разтворен на краката и гърдите й.

— Е? — попита тя.

Мич се засмя.

— По-добре да закуся преди тръгване.

Кайе го погледна объркано.

— Не това очаквах да чуя.

Мич я прегърна и я притегли нежно на кушетката до себе си.

— Мъртън смята, че в Инсбрук са стигнали до повратната точка. Еретиците са взели властта. Важен член на групата иска да говори с мен. Мъртън ще пусне статия за мумиите.

— Той се интересува от същите неща, от които и ние — замислено каза Кайе. — Смята, че сме свидетели на нещо изключително важно. Следи мен, следи и онова, което става в Инсбрук.

— Не се съмнявам — рече Мич.

— Интелигентен ли е?

— Доста. Може би дори прекалено. Всъщност не зная. Прекарах само няколко часа с него.

— Тогава трябва да идеш. Трябва да разбереш какво е станало.

— Аха. Ще си събера багажа и скачам на следващия влак.

— Но?…

— Но не обичам да бързам. Бих предпочел да прекарам следващите няколко седмици с теб. — Мич се почеса по врата.

— Да се обадя на Мъртън и да му кажа?

— Не, не бива. — Той я целуна нежно.

— Сигурно си прав. Нощес мислих доста за най-различни неща. Вече съм сигурна върху какво трябва да се съсредоточа. Когато свърша, аз ще съм тази, която може да ти съобщи интересни неща.