Грег Беър
Радиото на Дарвин (35)

35.
Бетезда, Националният здравен институт

— И преди се е случвало — каза Дикън, отчупи си парче от бисквитата и го топна в кафето. Просторният модернистичен бюфет бе почти пуст в този утринен час. Седяха близо до високите наклонени прозорци, доста далеч от останалите посетители. — И по-точно, случило се е в Грузия, в Горди или в околностите.

— Божичко! — въздъхна Кайе. — Клането в Горди…

— В тъканните им образци открихме АЧЕРВ. Успях да взема проби само от трима или четирима, но и това беше достатъчно.

— И не си казал на Огюстин?

— Разчитах на клиничните доказателства, на постоянните доклади от болниците… Какво значение, ако докажа, че АЧЕРВ е бил активен и преди две, дори десет години? Но преди два дни получих документи от една болница в Тбилиси. Помогнах на един млад стажант там да се свърже с Атланта. Той ми каза за едни хора от планината. Оцелели при друго клане, само че отпреди шейсет години. По време на войната.

— Германците не са стигали до Грузия.

Дикън кимна.

— Войските на Сталин. Изтребили са почти цяло село в изолирана област близо до Казбек. Неколцина оцелели били открити едва преди няколко години. Сега са под защитата на правителството в Тбилиси.

— Колко са?

— Някакъв доктор, Леонид Шугашвили, е подхванал свой собствен кръстоносен поход, за да разследва случая. Тъкмо неговият доклад ми прати стажантът — доклад, който никога не е бил публикуван. Доста е обстоен. По негова преценка в периода между 1943 и 1991 в Грузия, Армения, Абхазия и Чечения са били избити приблизително трийсет хиляди мъже, жени и дори деца. Убили са ги, защото някой е решил, че разпространяват болест, предизвикваща спонтанни аборти. Оцелелите след първите чистки били преследвани и избити по-късно… защото жените раждали деца с белези за мутации. Кожата им било покрита с петна, имали странни очи и проговаряли почти веднага след раждане. В някои села убийствата били извършвани от местната милиция. Суеверието умира трудно. Мъжете и жените — майките и бащите — били обвинявани в съчетаване с дявола. Едва ли са били чак толкова много преди четири десетилетия. Но… по мнение на Шугашвили подобни случаи е имало и преди стотина години. Десетки хиляди избити. Вина, срам, невежество, мълчание.

— Смяташ, че децата са мутирали заради АЧЕРВ?

— В доклада на доктора се казва, че много от застреляните жени се оправдавали, че от доста време били преустановили сексуалните си контакти. Не искали да носят в утробите си дяволски изчадия. Били чули за родените в близките села уроди и веднъж прекарали необяснимата треска, вземали мерки да пометнат, а после и да не забременеят отново. Почти всички пометнали жени забременели отново само след трийсет дни, независимо дали са имали контакт с мъже. Подобни случаи имаме сега и в някои наши болници.

Кайе поклати глава.

— Това е направо невероятно!

Дикън сви рамене.

— Няма да стане нито по-вероятно, нито по-разбираемо. От известно време престанах да смятам, че АЧЕРВ е някакъв вид болест.

Кайе стисна устни и остави чашата. Спомни си за разговора с Дрю Милър в италианския ресторант в Бостън и за Сол, който бе казал, че е време да погледнат на проблема от еволюционна гледна точка.

— А може би е знак — подхвърли тя.

— Какъв знак?

— Кодиран сигнал, който отваря скрита информация в гените, инструкция за нов фенотип.

— Не те разбирам.

— Нещо, създадено преди десет хиляди, десетки хиляди години. Предположения, хипотези, свързани с една или друга заплаха, фина настройка на един поначало доста стриктен план.

— С каква цел?

— Еволюция.

— Хм. — Дикън отмести назад стола и изпружи крака.

— Ти каза, че не е болест.

— Казах, че не е позната болест. Все още е само ретровирус.

— Значи си чел публикациите ми?

— Аха.

— Оставила съм някои вратички.

Дикън се замисли, после, изглежда, взе някакво решение.

— Ще ти покажа нещо. Време е и друг да поеме отговорността. — Той бръкна в чантата си и извади разпечатка на електронно послание от Атланта. На долния край имаше четири малки картинки.

— Жена, починала при автомобилна катастрофа край Атланта. При аутопсията в Нортсайдската болница един от нашите патолози установява, че е бременна в третия месец. Обследва фетуса — с явни белези на „иродов грип“. После обследва и матката на жената. Открива втора бременност, в много ранен стадий, в основата на плацентата, защитена с тънка стена от съединителна тъкан. Плацентата вече започнала да се разделя, но вторият зародиш бил на сигурно място. Без съмнение е щял да оцелее при помятането. Месец по-късно…

— Внуче — прекъсна го Кайе. — Родено от…

— Междинна дъщеря. По-точно специализиран яйчник. Той създава втори зародиш. Този зародиш се прикачва за стената на майчината матка.

— Ами ако яйцеклетките на дъщерята са различни?

— АЧЕРВ провокира освобождаването на комплекс от полипротеини. Те се разпадат в цитозола извън ядрото.

Лактатен хормон, фоликулостимулиращ хормон, простагландини.

— Това го зная. Джудит Къшнер ми каза. Някои от тях са причина за последвалия аборт. Други въздействат периодично върху зародиша.

— За да мутира? — попита Дикън.

— Не съм сигурна дали това е правилната дума. В нея има намек за нещо случайно и зловещо. Не. Може би става въпрос за друг начин на възпроизвеждане.

Дикън надигна чашата и я гаврътна на един дъх.

— Това не е ново за мен — тихо каза Кайе и затропа нервно с пръсти по масата. — Да не искаш да кажеш, че АЧЕРВ е част от човешката еволюция? Че всеки миг ще се появи нов Хомо сапиенс?

— Не бих посмял да го кажа така направо. Но може би защото съм страхливец. Може да е нещо подобно. Ценя мнението ти. Господ знае, че двамата с теб сме съюзници в тази борба.

Сърцето на Кайе заблъска в гърдите. Тя вдигна чашата, после я остави на масата.

— Господи, Кристофър! Ами ако е истина? Ако всички сме бременни? Цялата човешка раса?