Грег Беър
Радиото на Дарвин (63)

63.
Балтимор

Кайе отвори вратата на апартамента и влезе. Хвърли чантата и куфарчето си на масата, обърна се, затръшна вратата и дръпна резето. Не беше спала двайсет и осем часа.

Наближаваше обед.

Лампичката на телефонния секретар мигаше. Тя прослуша три съобщения. Първото беше от Джудит Къшнер, която я молеше да й позвъни. Второто от Мич — беше оставил телефонен номер в Олбъни. Третото също беше от Мич: „Успях да се върна в Балтимор, но не беше лесно. Не ме пуснаха в сградата, макар че имам ключ от теб. Търсих те в «Америкол», но не знаеха къде си. Ужасно се безпокоя за теб. Кайе, навън е истински ад. След час-два ще позвъня да проверя дали си се прибрала.“

Кайе избърса очи и тихо изруга. Имаше чувството, че краката й са затънали в тиня.

„Америкол“ бе заобиколен от четири хиляди демонстранти в продължение на девет часа. Сградата бе напълно изолирана от външния свят. Накрая полицията успя да си пробие път и да раздели тълпата на по-дребни, не толкова организирани групи, които бързо разпръсна. Въпреки това имаше пожари и преобърнати коли.

— Къде си, Мич? — прошепна тя, докато вдигаше слушалката. Тъкмо прелистваше указателя да намери номера на централата на Нюйоркския университет, когато телефонът иззвъня.

Тя бързо вдигна слушалката.

— Ало?

— Пак е Черният нашественик. Как си?

— Мич! Божичко, добре съм. Само съм малко изморена.

— Минах през центъра. Подпалили са залата за конференции.

— Зная. Къде си сега?

— На една пряка от теб. От кабината виждам твоя блок.

Кайе въздъхна облекчено.

— Мич, ужасно имам нужда от теб. Моля те, ела. Искам да си събера багажа и да си вървя. Охраната не иска да ме остави, но засега са долу във фоайето. Ще им кажа да те пуснат.

— Дори не се явих на онова интервю в университета.

— Аз пък напуснах „Америкол“ и Работната група. Сега сме наравно.

— Безработни и двамата?

— Поне аз. С тлъста банкова сметка и никакви идеи как да се препитавам.

— Къде ще идем? — попита Мич.

Кайе бръкна в чантата си и извади двете кутийки с реактиви за определяне на АЧЕРВ. Беше ги купила от аптеката на няколко преки от „Америкол“.

— Какво ще кажеш за Сиатъл? Нали имаш апартамент?

— Да.

— Чудесно, Мич. Да идем там. Чудно ще си живуркаме в ергенската ти квартира.

— Ти си се побъркала. Идвам веднага.

Той затвори. Кайе се засмя облекчено, после промърмори:

— Наистина съм откачила!

Извади от хладилника шише студена вода и викна:

— Писна ми от лукс и пазачи! Писна ми да съм чужда собственост.

И като го каза, се сети, че трябва да предупреди Бенсън, че Мич ще дойде.