Грег Беър
Радиото на Дарвин (49)

49.
Балтимор

Крос влезе в столовата на „Америкол“, като се подпираше на патерици. Един млад фелдшер побърза да дотика инвалидна количка и тя се отпусна в нея с облекчена въздишка.

Помещението — ако се изключеха Крос, Лора Нилсън и Робърт Джаксън — беше празно.

— Как стана, Мардж? — попита Джаксън.

— Никой не е стрелял по мен, ако това си мислите — отвърна Крос жизнерадостно. — Паднах във ваната. Нали знаете каква съм несръчна. Какво имаме, Лора?

Кайе не беше виждала Нилсън от онази катастрофална пресконференция, посветена на ваксината. Имаше нова прическа и стилен син костюм.

— Изненадата на седмицата е РУ-486 — заговори тя. — Жените вече го използват, и то доста. Французите първи откриха решението. Разговаряхме с тях, но те заявиха, че преговарят директно със СЗО и Работната група, че опитите им са чисто хуманитарни и че не се интересуват от търговски предложения.

Мардж поръча на келнера да донесе вино.

— Колко великодушно от тяхна страна — подхвърли тя. — Значи поемат грижата да спасят света и не се безпокоят от разходите. Робърт, средството върши ли работа?

Джаксън разтвори електронния си бележник и докосна екрана с върха на химикалката си.

— Работната група разполага с непотвърдени сведения, че РУ-486 предизвиква аборт на имплантирания при втория, стадий яйчник. За първия стадий нямаме никакви данни. Малко нагласена работа, ако питате мен.

— Лекарствата, предизвикващи аборт, никога не са ми били по вкуса — намръщи се Крос. — Донесете ми салата „Коб“ без оцет и чаша кафе.

Кайе си поръча сандвич, макар че не беше гладна. Все още бе под впечатление на случилото се преди два дни пред сградата на НЗИ.

— Лора, нещо си угрижена — отбеляза Крос. Изглежда, бе оставила за накрая оплакването на Кайе.

— Едно земетресение след друго — отбеляза Нилсън. — Поне не ми се наложи да преживея това, което се случи с Кайе.

— Ужасно — съгласи се Крос. — Като цяла каца с червеи. Всъщност как се оправяме там?

— Пуснахме цял куп различни анкети. Психопрофили, мнения на различни слоеве, каквото ни хрумна. Шейсет процента от женените мъже не вярват на това, което се казва в новините. Според тях за да забременеят вторично, жените трябва да са имали полови контакти. Изправяме се пред стена от нежелание да се вникне в същността на проблема, дори сред жените. Четирийсет процента от омъжените жени са уверени, че ще направят аборт веднага щом разберат, че плодът носи следи на „иродов грип“. Ето защо РУ-486 е толкова предпочитан. Нещо като домашно лечение за изгубилите надежда.

— Но той не предпазва — вметна разтревожено Джаксън.

— Сред тези, които отказват да го използват, има такива, които смятат, че всичко това е заговор на правителството, може би дори на световните организации, с цел да се намали раждаемостта — продължи Нилсън. — Не зная кому хрумна идеята за „иродовия грип“, но названието сега се връща върху главите ни като бумеранг.

— Огюстин го избра — рече Крос.

— Мардж, изправени сме пред сериозна социална заплаха: невежество, примесено със сексуални проблеми и раждане на мъртви деца. Ако голяма част от заразените с АЧЕРВ жени се въздържат от секс и въпреки това забременеят, ще избухне невиждана вълна от домашно насилие, а предизвиканите аборти ще надхвърлят по бройка нормалните раждания.

— Има и други възможности — намеси се Кайе. — Прегледах резултатите.

— Да те чуя — подкани я Крос.

— Онези масови убийства в Кавказ през 90-те.

— Да, зная за тях — прекъсна я Нилсън. — Местното население е било заразено с АЧЕРВ…

— Проблемът е доста по-сложен, отколкото си представяме — продължи намръщено Кайе. — Не става въпрос само за социалните последици от болестта. Налице е пример за латерална трансмисия на генни инструкции, водещи до преходна фаза.

— Я повтори? Не те разбрах — рече Нилсън.

— АЧЕРВ не е болестотворен причинител.

— Глупости! — Нилсън чак подскочи. Мардж й махна с ръка да се успокои.

— Непрестанно вдигаме стени около тази тема. Мардж, не издържам повече. Работната група си затваря очите пред тази идея още от самото начало.

— Накратко, Кайе — подкани я Крос. — Не виждам за какво си затварят очите.

— Знаем, че е вирус, който произхожда от нашия геном, и това автоматично ни кара да смятаме, че той е заразен. За нас всичко е свързано само с болестта.

— Кайе, не знам за вирус, който да не причинява проблеми — посочи Джаксън. Може би се опитваше да я предупреди, че стъпва по напукан лед.

— Истината е пред очите ни, но ние отказваме да я видим просто защото не пасва на примитивните ни представи за това как действа природата.

— Примитивни? — повтори Джаксън. — Кажи го на дребната шарка.

— Ако това ни се бе случило след трийсет-четирийсет години — продължи Кайе, — може би щяхме да сме малко по-подготвени. Но ние продължаваме да се държим като невежи деца. Деца, на които никой досега не е обяснил истината за живота.

— И какво според теб пропускаме? — попита търпеливо Крос.

Джаксън затропа с пръсти по масата.

— Вече го обсъдихме.

— Кое? — попита Крос.

— Не на сериозен форум — отбеляза Кайе.

— Кое, ако обичате.

— Кайе ще ни каже, че АЧЕРВ е част от биологично преподреждане. Скачащи транспозони, които въздействат на фенотипа. Голям хит сред специалистите, които четат статиите й.

— И какво означава това?

Джаксън се намръщи.

Ще опитам да предположа. Ако позволим на новите бебета да се родят, те всички ще се окажат едроглави свръхчовеци. Вундеркинди с руси коси, искрящи очи и телепатични способности. И после ще ни избият и ще превземат Земята.

Кайе го погледна изумено, на ръба да се разплаче. Той й се усмихна извинително, донякъде доволен, че е попречил на дебата.

— Само си губим времето — добави той. — А нямаме време за губене.

Нилсън гледаше Кайе с предпазлива симпатия. Мардж вдигна поглед към тавана, въздъхна и каза:

— Някой ще благоволи ли да ми каже в какво се озовах току-що?

— Това са глупости — повтори Джаксън и си нагласи вратовръзката.

Нилсън сложи ръка на рамото на Кайе.

— Трябва да ни извиниш. Робърт е много полезен за нас.

— Боря се със собствената си неувереност, не с грубостта на Робърт — отвърна Кайе. — Истината е, че природата не дава пукнат грош за нашите догми или за това, което мислим.

— Звучи добре — изсумтя Джаксън. — Но науката ни помага да се организираме и да не губим време.

— Робърт, това е само обсъждане — намеси се Крос.

— Път на дамите, особено когато имат числено превъзходство — въздъхна Джаксън, надигна се, смъкна ядно салфетката, но вместо да си тръгне, скръсти ръце на гърдите си и погледна Кайе, сякаш я подканваше да продължи.

— Държим се като деца, които не знаят как се правят бебета — рече Кайе. Струва ми се, че сме свидетели на съвсем различен тип бременност. Не е нова — това се е случвало и преди. Става въпрос за еволюция, но насочена, краткотрайна, почти моментна, а не постепенна. Нямаме никаква представа какви ще са в края на краищата децата. Със сигурност обаче няма да са чудовища, които да изядат родителите си.

Джаксън вдигна ръка, като ученик, който иска думата.

— Ако действително сме в ръцете на някакъв сръчен природен занаятчия, ако самият Господ Бог се е заел да ръководи еволюцията ни, мисля, че тогава е дошло време да си наемем някой космически адвокат. Защото става въпрос за погрешна стъпка. Бебето К. беше пълен провал.

— Само заради херпеса — възрази Кайе.

— Херпесът не действа по този начин — продължи Джаксън. — Знаеш го не по-зле от мен.

— Защото АЧЕРВ повишава чувствителността на плода към действието на вируси. Това е грешка, но грешка на природата.

— За която нямаме никакви доказателства. Доказателства, госпожо Ланг! Бебето К. беше чудовищна малформация от втория стадий, усложнена от херпесна инфекция. Вижте, всички сме изморени. Ако не вие, аз със сигурност. — Той се поклони и излезе.

Мардж зарови вилицата си в салатата.

— Изглежда, става въпрос за избор на подходяща концепция — заяви тя. — Ще свикам общо съвещание. Трябва да изслушаме всички подробности. Нека Робърт доведе свои експерти. Едно обаче искам да кажа. Ако „иродовият грип“ не се окаже болест, нямам никаква представа как ще се справим с него. Ще бъдем притиснати между природно явление и нежеланието на обществото да го възприеме като такова. Последствията от всяка гледна точка ще са катастрофални.

Кайе облиза устни. На това нямаше какво да отговори. Крос беше права.

— Ако наистина никой не те подкрепя — продължи Крос, загледана в Кайе, — защо си толкова сигурна, че си права?

— Това е моя теория — призна Кайе.

— И само ти я подкрепяш?

— Сигурно ще се намерят и други.

— Колко?

— Петима-шестима…

Крос дъвчеше замислено.

— Джаксън може да е грубиян, но е брилянтен учен, широкопризнат специалист и зад него ще застанат стотици.

— Хиляди — поправи я Кайе. — Срещу мен и шепа хаховци.

Крос я заплаши с пръст.

— Ти не си хахо, скъпа. Лора, преди няколко години една от нашите компании разработи хапче антибебе, което да се взема на следващата сутрин.

— Това беше още през деветдесетте.

— Защо изоставихме проекта?

— Политика и законови неуредици.

— Не помня името… как се казваше?

— Кодовото название беше РУ-Пентиум — отвърна Нилсън.

— Доколкото си спомням, изпитанията бяха успешни — продължи Мардж. — Предполагам, че все още пазим формулите и образците.

— Още днес ще проверя — обеща Нилсън. — До няколко месеца можем да го пуснем в производство.

— Без да коментирам работата на Робърт — заяви Крос, — има възможност петдесет на петдесет опитите с ваксината да се провалят. Нека това си остане между нас обаче.

— Някои компютърни симулации все още предсказват възможна поява на мултипленна склероза като страничен ефект — подчерта Кайе. — Означава ли това, че „Америкол“ ще препоръча аборта като алтернативно решение?

— И да го направим, ще гледаме да не сме единствени — отвърна Крос. — Същността на еволюцията е оцеляването. — Сега сме в самия център на минно поле и лично аз не бих си затворила очите пред единствената възможност да намерим безопасен изход.

 

 

Дикън пое разговора в съблекалнята непосредствено до главната приемна на патологията. Докато си слагаше ръкавиците, един млад лаборант държеше слушалката.

— Дикън слуша.

— Кристофър, обажда се Кайе.

— Здравей, Кайе. — По гласа й позна, че пак е потисната.

— Този път здравата обърках нещата.

— Защо? — попита той и махна през прозореца на Скари, който въртеше нетърпеливо глава.

— Сдърпах се с Робърт Джаксън… по време на едно обсъждане пред Мардж. Не можах да се сдържа. Казах им какво мисля.

— Уф! — въздъхна той. — И как го приеха?

— Джаксън направо подскочи. Държа се доста грубо.

— Арогантно копеле.

— Каза, че са му нужни доказателства за херпеса.

— Тъкмо тях ще търсим сега със Скари. Преди малко ни докараха интересен материал. Бременна проститутка от Вашингтон. Позитивни резултати за Herpes labialis, хепатит A, СПИН и АЧЕРВ. Грубата действителност.

— Мардж възнамерява да пусне наш вариант на френското хапче за аборт.

— По дяволите! — не се сдържа Дикън.

— Трябва да действаме бързо.

— Не зная какво разбираш под бързо. Тук не ни карат на купища мъртви млади жени с необходимия комплект от зарази.

— Джаксън едва ли ще се задоволи с мъгляви доказателства. На предела на възможностите си съм, Кристофър.

— Дано само Джаксън не иде при Огюстин. Още не сме готови, а Марк е станал много чувствителен по темата. Кайе, Скари направо ще полудее в лабораторията. Трябва да затварям. Обади ми се.

— Мич свърза ли се с теб?

— Не — отвърна Дикън, което бе само част от истината. — Звънни ми по-късно в службата. И не забравяй — аз съм тук, за да ти помогна. Ще направя всичко, каквото е по силите ми.

— Благодаря ти, Кристофър.

Дикън остави слушалката и постоя няколко секунди замислен. Напоследък не беше много наясно с чувствата си. Затова предпочиташе да се заобикаля с работа. Скари почука нетърпеливо по стъклото и той се сепна. След това вдигна на лицето си хирургическата маска и влезе.