Грег Беър
Радиото на Дарвин (61)

61.
Централата на „Америкол“, Балтимор

Кайе взе документите, които бе поръчала по Медлайн, общо двайсет копия на различни публикации, всичките грижливо опаковани. Докато се качваше на асансьора, погледна първия и поклати глава.

На десетия етаж бе оборудван втори пропускателен пост и тя изгуби няколко минути, докато премине през него. Преровиха й багажа, провериха я с метален детектор за оръжие и накрая шефът на охраната поиска някой отвътре да потвърди за нея. Дойде Дикън, каза, че я познава, и тя влезе в заседателната зала с петнайсетина минути закъснение.

— Закъсняваш — прошепна й Дикън.

— Ужасно движение. Чу ли, че са преустановили специалното изследване?

Дикън кимна.

— Всички подскачат като пощурели и гледат да избегнат отговорност. Никой не иска да го сдъвчат.

Вицепрезидентът бе седнал начело на масата, до него бе научният съветник. В помещението имаше четирима агенти на Сикрет Сървиз. Разнасяха се разхладителни питиета; вицепрезидентът пиеше пепси.

Докато Дикън отвеждаше Кайе на мястото й, Франк Шоубек приключи с доклада за работата на НЗИ.

— Отне му само пет минути — прошепна Дикън.

Шоубек слезе от катедрата и мястото му зае Марк Огюстин.

— Доктор Ланг пристигна — обяви той. — Да преминем към социалната страна на проблема. Имахме вече двайсет бунта на територията на Щатите. Повечето от тях бяха предизвикани от обявлението ни, че ще започнем безплатно раздаване на РУ-486. Не сме го правили, макар да имахме подобен план.

— Лекарството не е забранено — обади се ядосано Крос. — Господин вицепрезидент, поканих един от водачите на мнозинството в Сената да присъства на тази среща, но той отказа. Не мога да нося отговорност заради…

— Моля те, Мардж — прекъсна я Огюстин. — След няколко минути ще ти дадем думата.

— Извинявайте — каза Крос и скръсти ръце. Вицепрезидентът вдигна глава и огледа аудиторията. Погледът му за миг спря върху Кайе и на лицето му се изписа загриженост.

— Не само в нашата страна има граждански вълнения — продължи Огюстин. — Вървим към социално бедствие с катастрофални размери. Накратко казано, обществото не разбира какво се случва. Хората реагират според първичните си инстинкти или напътствията на демагозите. Един от популярните проповедници, Пат Робъртсън, вече обяви, че Господ Бог ще изпепели Вашингтон и Работната група заради опитите с РУ-486. И той не е сам. Има сериозна опасност обществото да се обедини зад някоя лесно смилаема идея, която няма нищо общо с истината, най-вероятно с религиозен аспект, и тогава науката ще изхвърчи през прозореца.

— И слава Богу — обади се Крос. Разнесе се нервен смях. Вицепрезидентът не се засмя.

— Нашата среща трябваше да се състои още преди три дни — продължи Огюстин. — Събитията от последните два дни налагат да се вземат спешни мерки. Вече приключихме с анализа от действието на РУ-486, или както го нарекохме — РУ-Пентиум. Доктор Джаксън?

Джаксън се изправи.

— Предклиничните изследвания не показаха никаква ефективност на нашите ваксини или рибозомните инхибитори срещу наскоро откритите щамове, известни като АЧЕРВ-X. Имаме основания да смятаме, че всички нови инциденти с „иродов грип“ от последните три месеца могат да бъдат свързани със заразяване с АЧЕРВ-X, от който са намерени поне деветдесет различни варианта, всичките с разновидности в гликопротеиновата обвивка. Не можем да открием участъка от РНК, където се съдържа информацията за големия протеинов комплекс, защото нашите рибозоми не разпознават мутиралите форми. Накратко, разработките на ваксина стигнаха задънена улица. Ще трябва да търсим алтернативни средства, което ще отнеме поне половин година.

Той седна.

Огюстин търпеливо изчака залата да погълне информацията.

— Доктор Филипс.

Гари Филипс, научният съветник на президента, се изправи и приближи катедрата.

— Президентът настоя да ви предам неговото безпокойство. Надявахме се на повече, но доколкото разбрахме, научните центрове в другите страни също не могат да се похвалят с някакъв напредък. Очевидно трябва да признаем, че сме се изправили срещу необичайно умен и разностранен опонент, и ще трябва да говорим в един глас, по един и същи начин, ако не искаме да раздвоим обществото. Ситуацията е почти взривоопасна, обществеността е настръхнала, усещам, че има противоречия между „Америкол“ и някои от членовете на Работната група.

— Не е разцепление — обади се Джаксън. — По-скоро схизма.

— Доктор Ланг. Информираха ме, че вие не споделяте някои от възгледите, изразени тук от доктор Джаксън и Марк Огюстин. Ще бъдете ли така добра да ни запознаете с вашето мнение по въпроса, за да можем всички да го преценим?

Кайе се стресна. Все пак успя да се надигне, пое си дъх и каза:

— Сър, не вярвам, че мнението ми ще бъде отсъдено справедливо. Изглежда, аз съм единственият човек в тази стая, който има различно становище.

— Точно сега трябва да сме единни, но трябва и да сме честни помежду си — каза научният съветник. — Четох статиите ви за човешкия ендогенен ретровирус, госпожо Ланг. Нищо чудно да бъдете номинирана за Нобелова награда. Смятам, че сме длъжни да изслушаме несъгласието ви, и сме готови да го направим. Съжалявам, че не разполагаме с много време, но такъв е моментът.

Той й даде знак да излезе отпред. Кайе застана до катедрата. Филипс й отстъпи мястото.

— Споделила съм мнението си в многобройни разговори с доктор Дикън, както и с Мардж Крос и доктор Джаксън — почна Кайе. — Тази сутрин събрах папка с подкрепящи научни изследвания — тук има не само мои статии, но и разработки на човешкия геном, еволюционна биология, дори палеонтология. — Тя отвори куфарчето и извади папката. — Не разполагам само с окончателната идея, която да свърже всички мои теории в едно. Научните анализи от Инсбрук все още не са станали обществено достояние.

Джаксън завъртя очи към тавана.

— Тук имам обаче предварителния доклад за доказателствата, събрани от доктор Дикън в Турция и Грузия…

Кайе говори двайсет минути, като наблегна на някои частни въпроси, между които работата й върху преносимите елементи и ЧЕРВ-ДЛЗ. Спря се и на успешното търсене на различни версии на големия протеинов комплекс в същия ден, когато бе чула от Джаксън за мутациите на АЧЕРВ.

— Сигурна съм, че АЧЕРВ-X е резервен, или алтернативен отговор на провала на първоначалната латерална трансмисия за създаване на жизнеспособно поколение. Второстадийните бременности, индуцирани от АЧЕРВ-X, няма да бъдат податливи на херпесни или други вирусни инфекции. Те ще създадат здраво и жизнеспособно поколение. Не разполагам с преки доказателства за това — все още такива деца не са се родили. Съмнявам се обаче, че ще трябва да чакаме дълго. По-скоро е време да се приготвим.

Остана изненадана от спокойния си тон, но може би вече бе дошъл моментът да забрави всичките си страхове. Огюстин я наблюдаваше внимателно, с нещо като възхищение, и накрая я дари с мимолетна усмивка.

— Благодаря ви, доктор Ланг — каза Филипс. — Въпроси?

Франк Шоубек вдигна ръка.

— Доктор Дикън подкрепя ли становището ви?

Дикън се изправи.

— Подкрепях го в началото. Наскорошните открития ме накараха да разбера, че не съм бил прав.

— Какви открития? — обади се Джаксън. Огюстин го заплаши с пръст, но остави въпроса.

— Смятам, че АЧЕРВ мутира така, както мутират всички болестотворни организми. Нищо не може да ме убеди, че не се държи като човешки патоген.

— Не е ли истина, госпожо Ланг, че по-ранните и предполагаемо незаразни форми на ЧЕРВ са били свързани с някои видове тумори? — попита Шоубек.

— Така е. Но те се проявяват също така и в незаразна форма в множество тъкани, включително плацентата. Едва сега имаме възможност да разберем колко много и различни роли може да играе този ендогенен ретровирус.

— Но не знаем какво търси в нашия геном, в тъканите ни, нали, доктор Ланг? — попита Огюстин.

— До този момент не съществува теория, обясняваща неговото присъствие.

— А що се отнася до болестотворното му действие?

— Множество вещества в нашия организъм имат както положителна, така и вредна, роля, включително могат да предизвикват болести — отвърна Кайе. — Онкогените например, иначе необходими гени, които при определени обстоятелства довеждат до рак.

Джаксън вдигна ръка.

— Бих искал да спра този спор с един поглед от еволюционна гледна точка. Макар да не съм еволюционен биолог — добави той — и никога да не съм твърдял това по телевизията…

В залата се разнесе кикот, но Шоубек и вицепрезидентът останаха сериозни.

— … мисля, че съм получил необходимите знания по въпроса още в университета. Общоприето становище е, че еволюционният процес се развива чрез случайни мутации вътре в генома. Тези мутации променят природата на протеините или на други компоненти, изразявани от нашата ДНК, и обикновено са пагубни, понеже довеждат организма до болест или смърт. Но с течение на времето и при променящите се условия мутациите могат да създадат нови форми, носители на позитивни изменения. Прав ли съм, доктор Ланг?

— Такова е общоприетото становище — съгласи се тя.

— Но сега вие твърдите, че някакъв все още неоткрит механизъм вътре в генома поема контрола над нашата еволюция, усещайки по някакъв начин накъде трябва да се развиват промените. Така ли?

— В известен смисъл — съгласи се тя. — Вярвам, че нашият геном е доста по-умен, отколкото сме ние. Необходими са ни били десет хиляди години, за да стигнем до някакво научно разбиране на живота. Земните видове се развиват и еволюират, като се конкурират помежду си, милиони години. Те са се научили да оцеляват при условия, които не можем дори да си представим. Дори най-консервативно настроените биолози знаят, че различните видове бактерии могат да си сътрудничат и да се учат една от друга, а напоследък стигнахме до извода, че подобен механизъм съществува при метазоните, растенията и животните, когато изпълняват отредените им роли в екосистемата. Земните видове са се научили да предугаждат промените в климата и да отговарят по съответния начин, да вземат необходимата преднина и аз смятам, че в нашия случай геномът реагира на социалните промени и на стреса, който те пораждат.

Джаксън се престори, че обмисля тази идея, после попита:

— Ако бяхте преподавател и някой от студентите ви бе изразил подобна теория, щяхте ли да го подкрепите?

— Не — отвърна Кайе.

— Защо не?

— Това не е широко разпространена гледна точка. Еволюцията е една от полузатворените глави на биологията и само смели изследователи дръзват да оспорят постулатите на модерния дарвинов синтезис. Това не е по силите на студент.

— Значи Чарлз Дарвин греши, а вие сте права?

Кайе се обърна към Огюстин.

— Доктор Джаксън сам ли провежда този разпит?

Огюстин пристъпи напред.

— Имате възможност да отговорите на опонентите си, доктор Ланг.

Кайе се извърна и погледна с присвити очи Джаксън.

— Аз не предизвиквам Чарлз Дарвин, защото изпитвам безкрайно уважение към него. Дарвин щеше да препоръча да не вграждаме идеите си в камък, преди да сме разбрали принципите. Аз дори не отхвърлям много от принципите на модерния синтезис — ясно е, че създаденото от генома трябва да премине изпитания, за да докаже, че може да оцелее. Мутацията е източник на неочаквани и понякога полезни нововъведения. Но за да обясним какво става в природата, са ни нужни по-сериозни познания. Модерният синтез е създаден в период, когато едва сме започвали да разбираме ролята на ДНК и да полагаме основите на съвременната генетика. Дарвин щеше да е очарован от познанията, които имаме днес за плазмидите и обмяната на свободна ДНК, за грешните връзки вътре в генома, за преобразуването и предаването на скрити вируси, за маркерите и генетичната структура, за всички тези генни феномени, много от които все още не са намерили своето обяснение, нито мястото си в модерния синтез.

— Има ли уважаващ себе си учен, който да подкрепи становището, че геномът е „самоосъзнаващ се ум“, способен да оценява околната среда и да влияе върху насоката на собствената си еволюция?

Кайе въздъхна.

— Ще ми отнеме няколко часа да коригирам и разширя това становище по начина, по който го формулирахте, но в най-общи линии отговорът е да. Нито един от тях обаче не присъства тук.

— И възгледите им не подлежат на дискутиране?

— Разбира се, че не — отвърна Кайе. — Нищо в науката не е защитено от дискутиране. Помъчете се да избягвате думата „ум“, защото тя има персонални и религиозни оттенъци, които в случая придават погрешен смисъл. Предпочитам термина „система“ — възприемаща и адаптативна система на коопериране и конкуриране между индивидите.

— Вярвате ли, че този ум, или система, може по някакъв начин да е еквивалентна на Бог? — попита Джаксън. Този въпрос я завари неподготвена.

— Не — отвърна Кайе. — Нашите собствени умове функционират като възприемащи и адаптативни системи, но това не ни прави богове.

— Но нашите мозъци създават „умове“, нали?

— В известен смисъл е така.

— Тоест кръгът се затвори — каза Джаксън. — И някакъв Ум — може би с главна буква — действително влияе на еволюцията?

— Ударението отново е поставено на грешно място — отвърна Кайе и едва сега осъзна, че щеше да е по-добре, ако не беше обърнала внимание на въпроса.

— Досега публикували ли сте някаква част или цялата си теория в научни издания?

— Не — отвърна Кайе. — Позволих си да споделя подобни възгледи единствено в статията си за ЧЕРВ-ДЛЗ.

— Много от списанията отказваха да публикуват статиите ви, нали?

— Да.

— Като „Клетка“, например.

— Да.

— „Вирусология“ най-уважаваното издание по специалността ли е?

— Едно от най-сериозните.

Джаксън пропусна това покрай ушите си.

— За съжаление нямах време да прегледам вашите материали. За което моля да ме извините — продължи той и се изправи. — Как мислите, някои от авторите, на които се позовавате в статиите си, биха ли се съгласили да ви подкрепят по въпроса за хода на човешката еволюция?

— Съмнявам се. Нашата специалност е от бързо развиващите се.

— Може би не искате да кажете развиваща се, а изостанала, доктор Ланг?

— Вярно е, че е все още в началния си стадий — не се сдържа Кайе. — Само на подобно ниво бихме могли да си позволим да отхвърляме очевидни доказателства. — Не се сдържа и погледна Дикън. Той й отвърна с нещастен поглед.

Огюстин пристъпи напред и вдигна ръка.

— Така можем да продължим цял ден. Сигурен съм, че ще се получи интересен диспут, но в действителност от нас се иска да определим дали възгледите на доктор Ланг могат да са от полза за целите на Работната група. Задачата ни е да опазваме здравето на обществото, не да обсъждаме научни въпроси.

— Не беше честно, Марк — надигна се на свой ред Мардж Крос. — Кайе, не ти ли прилича на съдебен процес?

Кайе въздъхна, позволи си да се усмихне и накрая кимна.

— Съжалявам, че не разполагаме с повече време — продължи Мардж. — Тук чух ужасно интересни неща, лично аз споделям някои от тези възгледи, но за съжаление сме впримчени от бизнеса и политиката и нямаме време да продължаваме в същата посока.

Огюстин я гледаше с видимо недоволство. Кайе погледна към вицепрезидента. Той озадачено беше свел поглед към папката пред себе си. Очевидно се чувстваше като някой, който е отишъл на конни състезания, но не знае на кой кон да заложи. Просто чакаше дебатът да приключи.

— Разбирам, Мардж — каза Кайе и почувства, че гласът й трепери. — Благодаря ти, задето придаде яснота на нещата. Не виждам друга възможност, освен да напусна Работната група. Тъй като с това ще намаля и цената си за „Америкол“, поднасям ти моята оставка.

 

 

След срещата Огюстин дръпна Дикън настрана. Дикън бе опитал да настигне Кайе, но тя бе избързала към асансьора.

— Не стана така, както очаквах — заговори Огюстин. — Не искам Кайе да напуска Работната група, а само да не прави достояние идеите си пред обществото. Божичко, Джаксън ни направи такава лоша услуга…

— Познавам достатъчно добре Кайе Ланг — прекъсна го Дикън. — Сърдита ни е и затова си тръгна и никога вече няма да се върне. Аз съм точно толкова виновен, колкото и Джаксън.

— Но все нещо може да се измисли, нали? — Огюстин го стисна за ръката.

— Нищо, Марк. Край. И не ме карай да опитвам.

Към тях се приближи Шоубек.

— Довечера ще има нов поход към Вашингтон. Женски организации, черни, испаноезични. В момента евакуират Капитолия и Белия дом.

— И таз добра — въздъхна Марк. — Какво ще правят след това — ще разпуснат правителството?

— Президентът даде съгласие да се използват по-твърди мерки. Армията плюс Националната гвардия. Предполагам, че кметът ще обяви извънредно положение. Тази вечер вицепрезидентът отлита за Лос Анджелис. Господа, ние също трябва да се преместим оттук.

Дикън чу, че Кайе спори с охраната си, и изтича към асансьора, но вратите вече се бяха затворили.

 

 

Кайе стоеше на приземния етаж, опряла юмруци на кръста си, и викаше с цяло гърло:

— Не желая да ме охраняваш, ясно ли е? Казах ти вече — приключих с тази история!

— Госпожо, разберете, нямам избор — възрази Бенсън. Стоеше приведен над нея като бивол. — Обявена е тревога. Не можете да се върнете в апартамента си, докато не пристигнат още агенти, а това ще стане най-рано след час.

Охраната на сградата заключваше вратите и поставяше барикади. Кайе погледна барикадите и любопитните зад стъклата. Една след друга от тавана се спускаха стоманени бариери.

— Мога ли да се обадя по телефона?

— Не, госпожице Ланг — отвърна Бенсън. — Извинявам се за неприятностите, които ви причинявам, но вината не е моя.

— Да, особено когато казахте на Огюстин кого съм вкарала в моя апартамент!

— Питали са портиера, госпожо, не мен.

— И какво — сега трябва да съм с вас срещу тях, така ли? Искам да съм навън, при обикновените хора!

— Не може. Представете си какво ще стане, ако ви познаят.

— Карл, за Бога, аз подадох оставка!

Агентът разпери ръце и не каза нищо.

— Значи трябва да остана тук?

— Ще бъдете в залата с останалите учени.

С Джаксън? — Кайе прехапа устни, после вдигна очи към тавана и прихна.