Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (61)

Глава 60

Южна Калифорния

Понеделник вечерта

— Може ли да говоря с господин Милфорд? — попита леко дрезгав женски глас.

Ръката му стисна слушалката. Много малко хора знаеха това име. Четирима от тях му се бяха обадили през последните двайсет и четири часа. Беше се надявал, че неговото собствено обаждане ще постави край на това.

Очевидно не беше станало така.

— На телефона.

— Обажда се госпожа Кац от галерия „Сийсайд“. Попаднах на пет картини на Луис Мартен.

— Подписани?

— За съжаление не. Видях ги само на снимки, но изглеждат отлични. Несъмнено са от най-добрите му творби.

— Всичките ли са пейзажи?

— Два планински, три крайбрежни.

Той не знаеше дали да изпитва облекчение или раздразнение, че никой от обадилите се не му предлагаше някоя от важните картини. Защо, по дяволите, кучката не ме изнудва направо, както правеше дядо й? Защо иска да извади всичко наяве?

— Пейзажите продават ли се? — попита той, чудейки се дали отговорът ще е различен от този на другите галерии, които му се бяха обадили.

— Точно сега не, но това може да се промени всеки момент — отвърна госпожа Кац. — Собственичката им ми гарантира, че веднага щом реши да ги продава, галерията ми ще бъде посредник по сделката.

— Ще очаквам обаждането ви — каза той и затвори.

Нямаше да чака дълго. След смъртта разпродажбите на имуществото ставаха много бързо. Данъчните служби се грижеха за това. А що се отнасяше до смъртта, той лично щеше да се погрижи за нея.

Може би това ще е краят. Най-после.

Но ако случайно не станеше така, той трябваше да изгори някои картини.