Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die in Plain Sight, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Добринка Савова-Габровска, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден
ИК „Хермес“, Пловдив, 2005
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Стилов редактор: Атанаска Кузманова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
ISBN: 954-26-0309-6
История
- — Добавяне
Глава 13
Нюпорт Бийч
Сряда
Лейси намръщено стисна една четка със зъбите си и погледна пейзажа, който рисуваше. Не се получаваше. Може би защото мислеше за Сюза и картините на Дейвид Куин. Може би просто днес й беше лош ден и не трябваше да опитва да рисува.
А може би влагаше цялата си енергия в това да се чуди какво да прави с поредицата имейли от един от най-могъщите мъже в Калифорния.
Не му обръщай внимание. Ще се откаже.
Тя яростно издуха къдрицата, която висеше над дясното й око, смени четките и добави още малко жълто към зеленото на четката си.
Татко ще започне да бълва змии и гущери, ако научи.
И точно така изглеждаше картината, върху която работеше — като разложени зелени гущери.
— По дяволите! — избухна тя и хвърли отвратено четката.
— Не е зле — каза Иън.
Лейси се задави и се обърна толкова бързо, че едва не политна.
— Какво правиш тук?
— Дойдох да взема плаката си и…
— Той е долу.
— Твоята колежка ме изпрати тук — обясни Иън, без да й обръща внимание. — Сюза иска да дойдеш да рисуваш с нея на открито в ранчото „Савой“.
Лейси го погледна неразбиращо.
— Какво?
— Моят плакат — каза той, като започна отново от началото. — Нали се сещаш, онзи, който…
— Не това — прекъсна го тя. — Сюза иска аз да рисувам с нея?
— Да. — Той наклони леко глава и се вгледа в изумените й кафяви очи. — Нещо лошо ли има в това?
Лейси си пое дълбоко дъх. После още веднъж.
— Сюза е богиня.
— Ще трябва да кажа на синовете й. Те още не са разбрали. Арчър си мисли, че е смъртна, която се нуждае от нежност и любов. — Иън се усмихна бавно.
— Не се усмихвай така — изстена тя. — И без това ми е трудно да мисля.
Той се засмя и нави една лъскава кестенява къдрица около пръста си. После пусна косата й и погали с пръст бузата й.
— Ти си уникална, госпожице Марш.
— По-скоро една от многото, които се давят в тази усмивка.
— Но никоя не е имала проблем да изплува обратно много бързо.
— Аз никак не се справям с лабиринтите — призна Лейси.
— Това трябва да ме обезкуражи ли?
— Приеми го за предупреждение. — Усмихна се дяволито и си пое дълбоко и предпазливо дъх. Боже, този мъж си го биваше. Изобщо не я притискаше, а сърцето й направо подскачаше. — Сюза наистина ли иска да рисувам с нея?
— Не вярвай на мен. Сама я попитай.
— Супер!
— Какво?
— Нищо. Просто супер. Ще бъда кълбо от нерви и ще пръскам с бои навсякъде — въздъхна Лейси. — Но Сюза е преподавала на студенти и сигурно е свикнала с благоговеещи ученици, които се движат непохватно край нея.
— След десет минути вече никога няма да мислиш за нея по този начин. Ще бъде просто Сюза — съпруга, майка и жена със страхотно чувство за хумор и ум като стоманен капан.
— Пропусна да споменеш това, че е красива — отбеляза Лейси, замислена за дребната й елегантна фигура.
— Тя е щастливо омъжена за човек, който ще ми разкатае фамилията, ако ме хване да флиртувам с жена му.
— Е, кога ще ходим да рисуваме?
— От хотела приготвиха чудесна кошница за пикник, така че можем да тръгнем веднага щом си готова.
— Кой хотел?
— Този, който ще се открие в събота с благотворителния търг.
— Хотел „Савой“? Да не би да сънувам?
Иън мързеливо протегна ръка, сякаш се канеше да я ощипе.
Лейси цапна пръстите му.
— Не, не искам да се будя. Получавам Сюза и обяд, приготвен от готвача на петзвезден ресторант?
— Петзвезден, а? Нищо чудно, че храната миришеше така хубаво.
Зад гърба на Лейси компютърът й издаде звуков сигнал, с което известяваше, че е пристигнал нов имейл.
— Нещо важно? — попита Иън.
Тя сви рамене и измърмори:
— Ами…
Той погледна екрана. Електронната й поща бе отворена. Виждаха се пет писма, три от тях непрочетени. На екрана се появи шесто.
— Винаги ли си толкова любопитен? — попита Лейси, когато той се наведе към компютъра.
— Да.
— Никой ли не ти е казвал, че не е възпитано да четеш чужда поща?
— Много хора са ми го казвали, но собствената ми поща е ужасно скучна.
Тя натисна един бутон на клавиатурата и пощата се затвори.
— Жалко — каза той. — Тъкмо ставаше интересно. Какво иска Савой Форест?
— Да купи картините ми.
— Това е страхотно! — Иън погледна платната, които бяха скупчени или закачени на стената. — Кои по-точно?
— Не тези, които аз съм нарисувала. Картините на моя… картините, които показах на Сюза — поправи се бързо тя.
— А, това обяснява нещата.
— Кои неща?
— Защо имейлите бяха адресирани до госпожица Марш.
И защо имаше само шест имейла, всичките — от последните двайсет и четири часа. Очевидно „госпожица Марш“ беше съвсем нова идентичност, създадена наскоро, вероятно поради тайната на картините. Иън вече почти бе отгатнал всичко това, но в неговата работа независимото потвърждение на фактите беше винаги добре дошло. Той наистина искаше да разбере какво крие Лейси и защо.
Запита се дали един пикник с шампанско ще развърже езика й.