Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (24)

Глава 23

Общински център „Савой“

Четвъртък, 10:30 ч.

Рори Търнър вдигна телефона на второто позвъняване. Това бе частната му телефонна линия и не минаваше през секретарка. Номерът, от който го търсеха, бе на шерифския отдел на окръг Морено.

— Да? — каза Рори.

— Заместник-шериф Глендоуър, сър, докладвам, както поискахте.

— Давай.

— Никаква млада жена не се срещна с обекта Сюза Донован в хотел „Савой“. Преди да отиде да рисува в ранчото „Савой“, придружителят на обекта се отби в един магазин в Нюпорт Бийч, наречен „Намерени загубени съкровища“, близо до Пасифик Коуст Хайуей, на…

— Запиши го в доклада.

— Никаква млада жена не излезе от магазина с придружителя — Иън Лапстрейк. Той носеше нещо, което приличаше на стар филмов плакат. Държеше го, сякаш е много ценен.

Рори изсумтя. Ако семейство Форест започнеха да колекционират филмови плакати, това щеше да го интересува. Дотогава не му пукаше.

— Продължавай.

— Обектът Сюза Донован бе откарана в ранчото „Савой“. В момента хапваме ранен обяд, тъй като всички сме станали от зори.

— Къде обядвате? Последния път, като проверявах, нямаше заведения за бързо хранене в ранчото.

— Придружителят на госпожа Донован ни забеляза. Паркира и ни се представи. На второто спиране купиха храна за четирима.

Рори се засмя и мислено поздрави Сюза Донован за стила й.

— Колко време му отне на Лапстрейк да ви забележи?

— По-малко от четири километра по магистралата — отвърна Глендоуър мрачно. — Не знаехме, че си имаме работа с професионалист, иначе щяхме да подходим към задачата по друг начин.

— Няма проблем. Той ми се обади да провери дали наистина сте заместник-шерифи, а не хитреци с фалшиви полицейски значки. Казах му, че сте истински. — Рори замълча, защото му хрумна нещо. — Как се държи колата? Някои от пътищата в ранчото са много неравни.

— Лапстрейк ни каза, че ще ни трябва 4×4, така че се обадихме да си осигурим. Една от колите на ранчото ни чакаше при южния вход.

— Значи казвате, че Лапстрейк не се опитва да ви се измъкне или да ви създава проблеми.

— Точно така, сър.

Телефонът изпиука — някой друг се опитваше да се свърже с Търнър.

— Нещо друго? — попита Рори.

— Не, сър.

— Дръжте ме в течение какво става.

Преди Глендоуър да отговори, Рори затвори, прие чакащото обаждане и каза просто:

— Търнър.

— Заместник-шериф Мендоса, сър.

Рори се напрегна да си спомни кой бе той. Сети се.

— Ти си в хотел „Савой“.

— Да, сър. Приблизително в девет и половина тази сутрин една млада жена, която се представи като Джанюари Марш, поиска да й бъдат върнати трите картини.

Рори стисна телефона.

— Какво?

— Носеше разписка, но нямаше документ за самоличност, така че от рецепцията я задържаха, както бяха инструктирани. Господин Гудман дойде в хотела и разпозна дамата като госпожица Марш.

Шерифът се замисли за всички начини, по които Уорд щеше да направи невъзможен живота му, ако картините изчезнеха.

— Тя взе ли картините?

— Не веднага. Савой Форест дойде в хотела. Той ми каза да разпечатам снимките на Марш от охранителните камери и после отиде да говори с нея и Гудман. Когато Марш получи картините и си тръгна, аз вече имах снимките и я проследих.

— Добре.

— Тя отиде в един магазин — на няколко пресечки от Пасифик Коуст Хайуей в Нюпорт Бийч, нарича се „Намерени загубени съкровища“.

Рори издаде доволен звук. Когато едно и също място се споменаваше два пъти в един ден, добрият полицай можеше да бъде почти сигурен, че е научил къде живее издирваният.

— Тя паркира отзад, внесе картините вътре и оттогава не е излизала — продължи Мендоса. — Показах снимките й в магазините от двете страни на нейния. Някаква жена с висящи кристални обеци и тюркоазен халат ме увери, че това е Лейси Куин, съсобственичка на магазина „Намерени загубени съкровища“. Същото потвърди и продавачът в закусвалнята надолу по улицата. Лейси Куин постоянно се отбивала за кифлички и сандвичи. Идентификацията е във висока степен потвърдена.

— Пусна ли това име в нашите компютри?

— Разбира се, сър. Няма арести или гаранции. Валидна шофьорска книжка, документи за собственост на колата и лиценз за магазина. Има регистрация като гласоподавател. Всички външни белези на стабилен, честен данъкоплатец.

— Домашен адрес?

— Живее в апартамента над магазина.

Лейси Куин беше взела картините и се намираше там, където работеше и живееше. Нищо не подсказваше, че ще грабне картините и ще побегне. Дори и да го направеше, не беше бездомница без корени, която да не могат да открият.

— Върни се при компютъра и извади цялата информация, която намериш за нея и съдружничката й — нареди Рори. — Провери дали има семейство или други близки приятели. Ако тя изчезне, искам да знаем откъде да започнем да я търсим.