Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (35)

Глава 34

Хотел „Савой“

Петък, късно следобед

Пиколото буташе към асансьора голяма покрита количка, отрупана цялата с няколко големи букета. Вкара ключа, с който асансьорът да стигне до последния етаж, и зачака.

Когато слезе на последния етаж, забута количката по коридора към ъгловия апартамент. Без да обръща внимание на табелката НЕ БЕЗПОКОЙ, почука три пъти и извика:

— Пиколото е.

Почука и отново извика.

Тишина.

Извади служебния ключ от джоба на униформата си и го пъхна в процепа. Светна зелено, ключалката щракна и той влезе. Веднага щом вратата се затвори зад него, бързо обходи стаите, включително съседния апартамент, за да се увери, че са празни. После отново ги обиколи и събра картините. Избра седем платна с различни размери. Повече нямаше да се съберат под розовата ленена покривка на количката. Увери се, че нищо не се вижда, взе един букет от количката и го сложи на нощното шкафче.

Когато отиде до асансьора, държеше гигантските цветни композиции така, че да остават между него и охранителните камери, които се намираха наблизо. Направи същото, докато прекосяваше фоайето. После слезе със служебния асансьор до подземния гараж. Там натовари картините на бял пикап, чийто единствен надпис бе магнитна табела, закрепена отстрани. Надписът рекламираше денонощни ключарски услуги. На задното стъкло беше поставен временен регистрационен номер. Нямаше други номера.

В пикапа, извън обсега на охранителните камери, мъжът се преоблече в работен гащеризон, сложи си каубойската шапка, която бе носил и на идване, свали ръкавиците, които носеше досега, сложи си слънчеви очила и тъмна изкуствена брада и запали пикапа.

Под немигащото око на охранителните камери пикапът излезе на заден ход от мястото, на което бе паркиран, зави надясно и се отправи към магистралата заедно с около петдесет хиляди други коли.