Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Реъритис Ънлимитид (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die in Plain Sight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qn (2015)

Издание:

Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Стилов редактор: Атанаска Кузманова

Компютърна обработка: Калин Гарабедян

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов

ISBN: 954-26-0309-6

История

  1. — Добавяне

Глава 51

Нюпорт Бийч

Неделя на обед

Блис стоеше зад Рори и масажираше врата и раменете му.

— За какво ти се обадиха? — попита тя.

— Моите хора следят един мъж. Онзи прекарал известно време в някакъв склад, после поел по магистралата. Току-що стигнали до границата на окръга, пътувал на изток в старата си камионетка.

Тя замълча.

— Свързано ли е с кражбата в хотела?

— Нямаше да се разсърдя, ако беше. Но в колата на Лапстрейк не се виждало нищо достатъчно голямо, за да са откраднатите картини, нито пък имало място, където да ги скрие.

— Не звучи много обнадеждаващо — каза Блис.

Рори сви рамене.

— Проверих подробно досиетата на всички от охраната на хотела, плюс човека, инсталирал системата за електронно отключване с магнитни карти. Не открих нищо. Бивши ченгета, бивши военни, в досиетата им има само добри препоръки и никакви следи да са правили нещо нередно през последните пет години.

— Ами този Лапстрейк?

— На хартия той е направо шибан ангел.

— Е, това е интересен образ.

Рори се засмя и дръпна Блис в скута си за една бърза, силна целувка.

— Проблемът е — каза той, — че ако не е Лапстрейк, оставам в задънена улица.

Блис зарови лице във врата му.

— Мислиш ли, че е толкова глупав или арогантен да работи за „Реъритис“, да открадне картините на Сюза Донован и да ги откара със собствената си камионетка, като знае, че го следят от полицията?

— Точно там е работата. Щом го е направил някой вътрешен човек, той трябва да е крайно арогантен. Никой не очаква пазачът да открадне това, което пази.

— Добре че ти си от страната на закона. — Тя го целуна.

— Защо?

— Защото си достатъчно арогантен да окрадеш банка посред бял ден.

— Как иначе бих дръзнал да се оженя за теб.

Целувката му отвлече мислите й от проблема и от всичко, освен как да бъде близо до него. Още не можеше да повярва, че пак е омъжена. За Рори Търнър.

Отново.

Той имаше право. Трябваше дързост. Точно това качество у мъжете я възбуждаше. Дързост и арогантност. Но, по дяволите, с такъв мъж трудно се живееше.