Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die in Plain Sight, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Добринка Савова-Габровска, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден
ИК „Хермес“, Пловдив, 2005
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Стилов редактор: Атанаска Кузманова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Коректор: Недялка Георгиева
Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов
ISBN: 954-26-0309-6
История
- — Добавяне
Глава 51
Нюпорт Бийч
Неделя на обед
Блис стоеше зад Рори и масажираше врата и раменете му.
— За какво ти се обадиха? — попита тя.
— Моите хора следят един мъж. Онзи прекарал известно време в някакъв склад, после поел по магистралата. Току-що стигнали до границата на окръга, пътувал на изток в старата си камионетка.
Тя замълча.
— Свързано ли е с кражбата в хотела?
— Нямаше да се разсърдя, ако беше. Но в колата на Лапстрейк не се виждало нищо достатъчно голямо, за да са откраднатите картини, нито пък имало място, където да ги скрие.
— Не звучи много обнадеждаващо — каза Блис.
Рори сви рамене.
— Проверих подробно досиетата на всички от охраната на хотела, плюс човека, инсталирал системата за електронно отключване с магнитни карти. Не открих нищо. Бивши ченгета, бивши военни, в досиетата им има само добри препоръки и никакви следи да са правили нещо нередно през последните пет години.
— Ами този Лапстрейк?
— На хартия той е направо шибан ангел.
— Е, това е интересен образ.
Рори се засмя и дръпна Блис в скута си за една бърза, силна целувка.
— Проблемът е — каза той, — че ако не е Лапстрейк, оставам в задънена улица.
Блис зарови лице във врата му.
— Мислиш ли, че е толкова глупав или арогантен да работи за „Реъритис“, да открадне картините на Сюза Донован и да ги откара със собствената си камионетка, като знае, че го следят от полицията?
— Точно там е работата. Щом го е направил някой вътрешен човек, той трябва да е крайно арогантен. Никой не очаква пазачът да открадне това, което пази.
— Добре че ти си от страната на закона. — Тя го целуна.
— Защо?
— Защото си достатъчно арогантен да окрадеш банка посред бял ден.
— Как иначе бих дръзнал да се оженя за теб.
Целувката му отвлече мислите й от проблема и от всичко, освен как да бъде близо до него. Още не можеше да повярва, че пак е омъжена. За Рори Търнър.
Отново.
Той имаше право. Трябваше дързост. Точно това качество у мъжете я възбуждаше. Дързост и арогантност. Но, по дяволите, с такъв мъж трудно се живееше.