Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (46)

Глава 45

Хотел „Савой“

Събота вечерта

— Сигурна ли си? — попита Иън, като настани Лейси на почетната маса.

— Абсолютно. — Тя потрепери. — Направо ме побиха тръпки. И тя не изглеждаше много добре. Обърна се и хукна, сякаш й пареше под петите.

— Коя беше жената?

— Не знам.

Той седна между нея и Сюза.

— Интересно. Ако я видиш пак, посочи ми я.

— Няма проблем — каза Лейси веднага. — Точно в момента се приближава по пътеката. Блондинката.

Той погледна и видя впечатляваща блондинка, която вървеше под ръка с Рори Търнър. Друга, още по-впечатляваща блондинка вървеше зад тях заедно с Уорд Форест.

— Коя от двете? — попита Иън.

— Първата. Втората никога не съм я виждала. Онези клюки в коридора бяха верни. Той е достатъчно стар, за да й бъде дядо.

— Никога не бих помислил, че е от тези наивници.

— Какво общо има възрастта? — прошепна Лейси. — Само защото е с побеляла коса, не означава, че жените не го намират за привлекателен.

— Сигурно, но ми става гадно, като видя такова клише на показ.

Савой Форест завършваше колоната заедно с една елегантна брюнетка. Жестовете им подсказваха, че може и да са били интимни някога, но сега се чувстваха неловко телата им да се докосват.

— Виж ти, виж ти — каза Иън тихо. — Като събера две и две, излиза, че виждаме цялото щастливо семейство Форест. Предполагам, че първата блондинка е Блис, сестрата на Савой, която е бивша и бъдеща съпруга на шерифа.

— Нещо съм пропуснала.

— Трябва да си говориш с ченгетата. Те са най-големите клюкари на света.

Семейство Форест се приближиха до почетната маса и си бъбреха, докато ги представяха на останалите гости. Когато я запознаваха с Блис, Лейси успя да хвърли бърз поглед към Иън.

— Разбрах, че вие сте собственичка на картината с удавената жена — заговори направо Блис.

— Да — кимна Лейси предпазливо.

— Откъде я имате?

— Защо? — попита Иън, преди Лейси да отвори уста.

— Защото това е моята гривна.

Уорд рязко се обърна към дъщеря си:

— Трябва да отидем на масата си.

Блис не му обърна внимание. Може и да си беше върнала кредитните карти, но още му беше ядосана, че отново е победил.

— Принадлежала е на баба ми — Сандра Уитън-Савой. Получила я е като подарък за раждането на майка ми — Джем. Когато мама навършила двайсет и една години, гривната станала нейна. Попадна у мен, когато мама умря. Тя е уникална.

Блис дръпна дългия драпиран ръкав на дясната си ръка и тикна гривната под носа на Лейси.

— Много е красива — успя да промълви тя.

— Адски сте права. Така че защо е на онази грозна картина?

— Блиси — обади се Уорд тихо, — време е да сядаме.

Савой застана между бащата и дъщерята, както правеше винаги.

— Отлична идея. Сигурен съм, че вие с госпожица Марш — извинете ме, Куин — ще имате достатъчно време да си поговорите за изкуство преди и след търга.

Рори погледна упорито стиснатите устни на Блис, мислено пресметна колко питиета е изпила и реши да рискува. Прокара показалеца си от рамото до върховете на пръстите й.

— Ела седни до мен, скъпа. Имах дълъг ден и тази вечер искам да си почина.

За момент Блис устоя. Но когато той хвана ръката й и целуна дланта й, въздъхна.

— Добре. — После погледна Лейси. — По-късно.

Лейси издаде звук, който майка й често приемаше за съгласие.

Блис и Рори тръгнаха към една маса наблизо. Уорд изчака търпеливо, докато Анджелик разпитваше Сюза за това кои четки са най-подходящи за рисуване на водни басейни и кои — на облаци. Не чу отговора й, но видя, че господин Гудман трепери на пътеката като разтревожено овчарско куче.

— Извинете, че ви прекъсвам — каза Уорд и се усмихна на Сюза, — но организаторът на събитието скоро ще се подмокри в гащите, ако всички не седнем бързо.

Анджелик го погледна стреснато, после се засмя.

— Колко сте лош!

Той се усмихна.

— Някой трябва да бъде, иначе никой няма да цени добрите хора като вас.

Леко докоснал ръката й, Уорд поведе Анджелик към масата. Като пренебрегна дискретно написаните картички с имената, я настани така, че самият той да седне на празното място до Блис. Така Анджелик се озова в края на масата, вместо в центъра й. Савой изгледа остро баща си, но не възрази срещу това подреждане.

Отне му двайсет минути, но накрая Уорд успя да привлече вниманието на дъщеря си, без да събуди интереса или любопитството на останалите.

— Блиси… — прошепна той.

— Какво?

— Знам колко обичаше майка си.

Вилицата й се поколеба над салатата.

— Сигурен ли си, че искаш да подхващаш тази тема, когато госпожица Ангел размахва крила толкова близо?

Усмивката на Уорд беше твърда като сребърните прибори на масата.

— Синът на Сави е ангажирал вниманието й, говори й за спасяването на земните червеи или нещо подобно. Нищо чудно момчето да прибере някой чек в джоба си преди края на вечерята.

Блис се усмихна на марулята в чинията си.

— Продължавай. Обещавам да не се задавя от мисълта колко не си приличаме ние с мама.

— В някои отношения си същата като нея.

— Това е стряскаща мисъл.

— И за двама ни — изстреля той в отговор. — Така че направи ни услуга. Не повдигай повече темата за проклетата гривна.

— Защо?

— За бога, Блис, как мислиш — защо?

Тя сви рамене.

— Обясни ми.

— Последното нещо, което желая сега, е да извадим още кирливи ризи пред госпожица Анджелик. Ако се развикаш за тази гривна, много скоро във вестниците отново ще гръмнат всички клюки за смъртта на майка ти и нашият богат малък ангел ще отлети безвъзвратно. Тогава вече така ще ти се ядосам, че всяка друга караница помежду ни ще ти се струва безобидна като бананов пудинг. Разбра ли?

— Ще ме отрежеш напълно.

— Най-добре да повярваш.

— По дяволите! — процеди Блис през зъби. — Винаги ми дърпаш конците, сякаш си някакъв проклет кукловод.

Той се засмя и разроши косата й, сякаш тя бе на пет години, а не почти на петдесет.

— Най-после проумяваш.

— Кое?

— Ако ти не дърпаш конците, някой друг ще дърпа твоите. Но ти не се цупи, Блиси. Някой ден аз ще умра и ти ще бъдеш достатъчно богата, за да си купиш свои собствени кукли на конци.