Елизабет Лоуел
Смърт посред бял ден (3)

Глава 2

Лос Анджелис

Януари

Вторник сутринта

Иън Лапстрейк не бе отгледан от глупаци. Когато Дейна Гейнър, съдружник в „Реъритис Ънлимитид“, го подхвана с глас, който звучеше като леден камшик, той се поизправи и се заслуша внимателно.

— Слушай, момченце — каза тя, използвайки едно от любимите обръщения на съдружника си Ес Кей Нийл, — започва да ми писва от това, че редовно не четеш имейлите си. Как да успяваме да те информираме за новите ти задачи?

— Никога не изключвам пейджъра си.

— Заври си го някъде.

— Не съм чак толкова отчаян, но благодаря за идеята.

Дейна погледна навъсено тъмните очи на Иън и благата му усмивка, която сякаш казваше: „Довери ми се“. Отвори уста да го среже отново, но вместо това се подсмихна. Той изглеждаше невинен като малко кученце.

Но не беше.

— Двамата с Нийл сте непоправими — поклати глава тя. — В крайна сметка все ме разсмивате, когато би трябвало да ви разкъсам на парчета от яд.

Това не беше истина, но Иън знаеше, че е по-добре да не го изтъква. Случаите, в които Дейна не се бе разсмивала, бяха съвсем живи в паметта му, като пресни следи.

Тя го изгледа изпитателно с тъмните си очи и каза простичко:

— Опитвам се да се свържа с теб от сума ти време. Донован се тревожи.

— Заплаха за отвличане ли е получил? — попита Иън веднага.

— Никой не заплашва да отвлече Сюза и да иска откуп от няколко милиона за нея — каза Дейна. — Твоята работа е да се набиваш на очи, така че положението да си остане такова.

— Значи иска някой да пази нея, а не картините й.

— Както се изрази съпругът й — Доналд, Сюза може да създаде още много картини, но никакъв брой картини не могат да създадат друга Сюза.

Иън се усмихна.

— Човекът си има приоритети.

Дейна дори не мигна.

— И не се притеснява да ги споделя. Обикновено някой мъж от семейството пътува със Сюза, но… — Тя сви рамене. — Понякога съпруг, четирима синове и двама зетя не стигат.

— За какво са приятелите? — въздъхна Иън и великодушно прие задачата. — Веднага ще се заема. А какво ще стане с транспортирането на иконата на Лазаро?

— Това е проблем на Нийл, не твой.

— А свитъците Кенуърт?

— Мери ги е поела.

— Вероятният Луи XIV?

— Считано от този момент — прекъсна го Дейна, — Сюза Донован е единствената ти задача. Останалите ти задължения са прехвърлени на други служители.

Иън се ухили.

— Ти си твърдо решена да прилапаш всички Донован за клиенти, нали?

— Нямам никаква представа за какво говориш. — Дейна му намигна и се отдалечи. — Проверявай имейла си, за да научиш откъде и кога трябва да вземеш Сюза днес следобед.

Иън проследи плавното движение на бедрата на Дейна с погледа на мъж, който цени красивото — дори и да не може да го има. После пъхна ръце в джобовете си и се отправи към кафе машината. Както изглеждаше, за момента единствената възбуда в живота му щеше да идва от кофеина, поне докато не минеше голямата благотворителна проява на Сюза Донован.

От кофеина и известията по имейла.