Ане Франк
Задната къща (95) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 27 януари 1944 г.

Мила Кити,

Напоследък се увличам много по родословните дървета и генеалогичните таблици на кралските семейства и дойдох до заключението, че ако веднъж започнеш да търсиш, все повече се задълбочаваш в миналото и стигаш до все по-интересни открития.

Макар че съм извънредно прилежна, що се отнася до моите учебни предмети и вече доста добре разбирам радио Лондон на английски, все още отделям много неделни дни за попълване и подреждане на голямата ми колекция от филмови звезди, която се увеличи до внушителни размери.

Господин Кралер ме радва всеки понеделник, като ми носи списанието „Кино и театър“. Въпреки че този знак на внимание често се нарича от нашите не така „светски“ съквартиранти „пилеене на пари“, те се учудват на точността, с която мога да назова и след една година имената на артистите в даден филм. Ели, която с приятеля си често ходи на кино в свободното си време, ми казва заглавието на предстоящия съботен филм и аз на един дъх й изстрелвам не само изпълнителите на главните роли, но и рецензиите за филма. Неотдавна мама каза, че след войната няма да има нужда да ходя на кино, щом така добре зная и филмовото съдържание, и звездите, и рецензиите.

Ако някой ден се появя с нова прическа, всички ме гледат неодобрително и мога да съм сигурна, че някой ще попита коя филмова звезда блести с тази фризура. Ако отговоря, че това е мое творение, не ми вярват и наполовина.

Що се отнася до прическата, не я задържам и половин час, защото ми омръзват обезкуражаващите критики — бързо отивам в банята и възстановявам своята обикновена, домашна, градинска и кухненска прическа.