Ане Франк
Задната къща (123) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 28 март 1944 г.

Мила Кити,

Бих могла да пиша още много за политиката, но днес най-напред имам да споделям с теб куп други неща. Първо, мама всъщност направо ми забрани да отивам толкова често горе, защото според нея госпожа Ван Даан ревнува. Второ, Петер покани Марго също да идва горе — дали от любезност само, или наистина, не зная. Трето, попитах татко дали смята, че трябва да се съобразявам с ревността на госпожа Ван Даан, и той мисли, че не трябва. Какво да правя? Мама е сърдита, може би и тя ревнува. Татко няма нищо против Петер и аз да сме по някой и друг час заедно и според него дори е чудесно това, че се разбираме така добре. Марго също обича Петер, но чувства, че трима не могат да си говорят така, както двама.

Мама смята, че Петер е влюбен в мене. Честно казано, бих искала да е вярно, тогава ще сме в едно и също положение и двамата и ще можем да се доближим по-лесно един до друг. Тя казва още, че той много ме гледал. Е, вярно е, когато сме в стаята, ние често си смигваме и той се заглежда в трапчинките ми, ама аз какво да направя! А дали е наистина така?

В много трудно положение съм. Мама е против мен и аз съм против нея, татко си затваря очите пред тази тиха борба между нас двете. Мама е тъжна, защото все пак твърде много ме обича, мен пък въобще не ми е тъжно, защото чувствам, че тя не ме разбира. А Петер… от Петер не искам да се откажа, той ми е така мил, възхищавам му се, би могло да се породи нещо много красиво между нас, защо старите си завират носа във всичко това? За щастие съм свикнала да прикривам чувствата си и превъзходно успявам да не показвам колко ужасно съм влюбена в него. Дали той някога ще каже нещо? Дали някога ще усетя бузата му, както в съня си усетих бузата на Петрик до моята? О, Петер и Петрик, вие сте едно и също! Те не ни разбират, няма никога да проумеят, че ни е хубаво дори само да седим един до друг, без да говорим. Те не разбират какво така ни привлича един към друг. О, кога ще победим всички тези трудности? Но все пак е хубаво да ги преодоляваме, защото така краят ще е още по-красив. Когато той лежи подложил ръце под главата си и е затворил очи, е все още като дете; когато играе с Муши, е нежен; когато носи картофи или други тежки неща, е силен; когато отива да наблюдава при стрелбата или в тъмното да види за крадците, е смел; а когато е безпомощен и непохватен, тогава е просто мил.

Много по-приятно ми е, когато той ми обяснява нещо, отколкото когато аз трябва да го уча: така бих искала той да ме превъзхожда почти във всичко!

Какво ме засягат майките? О, само той да ми заговореше!

Твоя Ане