Ане Франк
Задната къща (132) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя сутринта, малко преди 11 часа, 16 април 1944 г.

Мила моя Кити,

Запомни датата на вчерашния ден, защото той е много важен в моя живот. Не е ли важно за всяко момиче кога е било целунато за първи път? Е, и за мен е важно. Целувката на Брам по дясната буза не се брои, както и това, че господин Валкер бе целунал дясната ми ръка.

Ще трябва да ти разкажа как така изведнъж се стигна до целувката.

Вчера сутринта към осем часа седях с Петер на дивана му, след малко той ме прегърна през рамото с едната си ръка. „Нека се преместим — казах аз, — така няма да си удрям главата в шкафчето“. Той се премести почти до ъгъла, аз промуших ръка под неговата и го прегърнах, а той почти изцяло се наведе над мен, защото ръката му обгръщаше рамото ми.

И друг път сме седели така, но не толкова близо един до друг, колкото вчера. Той ме притискаше силно към себе си, лявата ми гръд допираше неговата, сърцето ми заби по-бързо, но все още нищо. Накара ме да положа глава на рамото му, а той наклони своята над мене. След около пет минути аз отново се изправих, той бързо хвана с две ръце главата ми и пак я опря на рамото си. О, беше толкова хубаво, че не можех да говоря, удоволствието беше прекалено голямо. Той ме погали малко неумело по бузата и по ръката, поигра си с къдриците ми, а главите ни през повечето време бяха опрени една о друга. Чувството, което ме обземаше, е неописуемо. Кити, бях прекалено щастлива, а мисля, че и той също.

В осем и половина станахме, Петер си обу гуменките, за да стъпва по-тихо при обиколката си из къщата, аз го чаках. Как стана така изведнъж, не знам, но преди да тръгнем надолу, той ме целуна — през косата, наполовина по лявата буза, наполовина по ухото. Изтичах надолу, без да се оглеждам, и сега копнея за днешната ни среща.

Твоя Ане