Ане Франк
Задната къща (5) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя, 21 юни 1942 г.

Мила Кити,

Целият ни първи „в“ клас се вълнува; поводът е предстоящият учителски съвет. Половината клас се обзалага дали ще повтарят или ще преминат в по-горен клас. Мип де Йонг и аз се смеем като луди на Вим и Жак, които седят зад нас — те заложиха всичките си пари за ваканцията на такъв облог. „Ти ще преминеш“; „Не“; „Да“ — от ранна сутрин до късна вечер, дори умолителните погледи на Мип да мълчат или моите сърдити нападки не успяха да ги укротят. Според мене една четвърт от целия клас трябва да повтаря, такива глупаци има, но учителите са най-своенравните хора, които съществуват; може би сега, по изключение, поне веднъж ще решат правилно.

За моите приятелки и за мен не се безпокоя — няма съмнение, че ще преминем. Само по математика не съм съвсем сигурна. И така — ще изчакаме малко. Дотогава се окуражаваме една друга.

Аз се разбирам добре с всичките си учители и учителки, девет на брой, от които седем са мъже, а две — жени. Господин Кеплер, възрастният учител по математика, известно време ми беше сърдит, понеже прекалено много дърдоря в час. Предупрежденията се редяха едно след друго, докато накрая ме наказа. Трябваше да напиша съчинение на тема: „Бърборица“. Бърборица! Какво може да се пише за това? Но тази грижа беше за по-късно и след като записах темата в бележника си, прибрах го в чантата и се опитах да седя мирно.

Вечерта, у дома, след като свърших всички други домашни работи, видях записаната тема. Захапала края на писалката, започнах да я обмислям; всеки може просто да бръщолеви нещо и да пише възможно най-обширно за това, но изкуството беше да се намери доказателство, с което да оправдая необходимостта от говоренето. Мислих, мислих и изведнъж ми дойде идея, изписах зададените ми три странички и останах доволна. Като аргументи приведох това, че бърборенето е типично женска черта, че ще правя всичко възможно малко да се сдържам, но да се отуча напълно никога няма да мога, защото майка ми бърбори колкото мене, ако не и повече, а при вродените качества трудно може да се направи нещо.

Господин Кеплер трябва много да се е смял на моите аргументи, но когато следващия час аз продължих да бърборя, последва втората тема. Този път трябваше да бъде за „Непоправимата бърборица“. Написах и нея, предадох я и Кеплер в продължение на два урока нямаше от какво да се оплаче. Но на третия урок вече наистина му дойде до гуша: „Ане, като наказание за бърборенето — съчинение на тема «Па-па-па» — каза госпожица Бърборана“. Класът избухна в смях. Аз се смеех заедно с всички, макар че моята изобретателност в областта на бърборенето беше изчерпана. Трябваше да измисля нещо друго, съвсем оригинално. Случайността ми помогна: моята приятелка Сане, добра поетеса, ми предложи помощта си да напишем съчинението отначало докрай в рима. Аз възкликнах от радост. Кеплер искаше да ме вземе на подбив с това глупаво съчинение, но с моето стихотворение аз щях сега да му го върна.

Стихотворението стана чудесно. Разказваше се за една майка-патица и баща-лебед, с три малки патенца, които заради прекалено многото крякане биват изпохапани от бащата до смърт. Кеплер за щастие понесе шегата добре, прочете стихотворението с коментар пред класа, а дори и в други класове.

Оттогава мога да си бърборя и Кеплер никога повече не ме наказва, напротив, сега той само се шегува с мене.

Твоя Ане